Дойде време тая година отново да посетя Кресненския край – едно отдавна замислено мероприятие. Тъй като ми е далеч, изпитах трудности от човешка и транспортна гледна точка, но все пак работата стана. В неделя рано 6:30 ч. се бяхме събрали на главния мегдан в Неврокоп и чакахме последния успал се, но към 7 вече бяхме на път. Превалихме билото на Пирин през Попови ливади, минахме през Сандански и зацепихме посока Кресна. От там хванахме отклонението за с. Влахи и продължихме към Върбите. Пътуването бе тежко, понеже над Кресна пътят е в меко казано недобро състояние, а последните километри преди м. Върбите асфалта практически липсва.
Както и да е, най-после стигнахме и там, като направихме разпит на местен човек за разни интересуващи ни неща. Тъй като стана доста късно помолихме шофьора да хване пътя за м. Пещерата, докъдето смята, че може да мине, за да наваксаме и минем планираното ходене през х. Синаница за х. Вихрен. Човекът както винаги влезе в положение и изкара буса до там.
Намятахме раниците и поехме по пътя за Синаница. Изкачването бе тежичко и бавно. На хижата стигнахме доста късно и ходенето до Вихрен зависна, понеже имахме бавно ходещи. Излишно бе да се предприемат рискове. След дълго умуване решихме да се върнем по същия път като се разделихме на две. По-бързичките атакувахме връх Синаница за десерт и компенсация, а по-бавните похапнаха и полежаха край Синанишкото езеро, след което заслизаха към Пещерата.
Качването на върха бе съпроводено с много снимане и ахкане заради култовите панорами, които се отвориха пред нас. Този ден целия Пирин светеше и ни се усмихваше любезно показвайки най-доброто от себе си. Да се чуди човек накъде да гледа – към Вихрен, към Каменица, Джангала, Албутин или Куклите. Синанишките езера мигаха в ниското и приветстваха. През септември Пирин наистина е очарователен и завладяващ!
На самия връх постояхме 15-20 минути и хукнахме надолу, тъй като времето ни пришпорваше. Към 19 ч. Бяхме долу и се намятахме в колата, че предстоеше много път. По тъмно се пуснахме в Кресна, където дадохме 5 минутки почивка за отводняване и пушене. До Неврокоп най-изморените поспаха малко, като само граничните полицаи на Катунци ги разбудиха с дежурните си въпроси. Прибрахме се доволни в 11 вечерта.
Ехаа, времето е било наистина чудесно, такова май е било и на Рила и на Стара планина
Дано се позадържи тъй
Като гледам снимчиците, сте се качвали от към хижата, леле... аз не посмях оттам
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Страхотно време сте хванали, много добри снимки от района 
