Заслон Ботев (Зимно)

Първоначалната идея за Тевно езеро в последния момент се смени с тази за другия хижарски заслон - предвид лошата прогноза, този преход поне щеше да бъде по-къс. И наистина, през първия ден през светлата част на деня видимостта беше почти никаква; по тъмно, съвсем никаква.
Изходната точка бе Априлци, вк.Видима. Пътят нагоре беше заледен. По пътеката след паркинга почти нямаше сняг, но също бе замръзнала. След бира с боб на х.Плевен и нейде към един започна същинската част на прехода. Трябваше да използвам ГПС-а за да хванем нагоре по пистата - дотам нищо не се виждаше. С набиране на височина мъглата се поразкъса, но не много. Малко преди да се разделят зимната и лятната маркировка сложихме котките, за да сме готови участъка с въжето преди Дюзчал (по-късно от хижаря разбрахме, че Дюзчал всъщност бил Млечния чал, пък Дюзчал бил съвсем другаде ( Confused

- общо взето като навсякъде - всеки връх има по няколко имена, накои от тях по-истински)) В Пещите обаче започна голямо затъване и след като след като половин час минахме има-няма 20 метра, се удедихме, че трябва да сложим снегоходките. С увеличаването на наклона пък снегоходките ставаха все по-неудобни, така че пак се върнахме на котките.
Снимките са от следващия ден - него ден освен, че нямаше видимост, но отиваше към здрачавне.

Успяхме да се доберем до края на въжето малко преди да се стъмни.

Горе ни подхвана силен южен - югоизточен вятър. В тъмното и мъглата, на светлината на челниците се виждаха единсветно хоризонтално прелитащите снежинки. Усещането е осбено, да вървиш придърпвайки качулката, за да не ти се набива снега в лицето, почти без да виждаш накъде. Smile

В заслона ни посрещнаха гостоприемно мъж и жена. Не бях минавал от там от времето, когато целия заслон приличаше на външна тоалетна. Без съмнение бяха се заели с голям ентусиазъм да го ремонтират и доизграждат - той вече изглеждаше по-добре от не малко хижи.

През нощта продължи да вали и дори вътре се чуваше бученето на вятъра. Късно сутринта обаче вятърът утихна и слънцето се показа. Беше станало твърде късно, за да качваме Ботев - така че поехме по обратния път.

Снимките(всички са от втория ден):
http://picasaweb.google.com/igurbev/dOPcaB#5565837606364771970

Добра идея да избягате от средиземноморския циклон към северния склон на Балкана Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

В прекомерна здрава умисъл ни обвиняваш. Smile

Но наистина добре се получи.

страшотно е да чуваш вятърът как си вилнее, точно преди да заспиш в заслон

Тежък преход, почти сървайвър. На х.Плевен имаше ли скиори? Ски-съоръженията по пистата работеха ли?

Ами на хижата имаше хоря, вероятно някои от тях са били скиори. Иначе снегът по пистата беше малко и нищо не работеше.

чудесно ходене ))) щом заслонът работи, трябва да намеря време и за него. всеки ден през зимата ли работи, или само през почивните дни?

	raskoll написа:
	всеки ден през зимата ли работи, или само през почивните дни?

Не сме питали изрично. Доколкото разбрах досега постоянно е имало хора горе. Вероятно така ще продължи, но не съм сигурен.

Заслонът работи всеки ден...и винаги има топла чорба. Very Happy

	Цитат:
	Дюзчал (по-късно от хижаря разбрахме, че Дюзчал всъщност бил Млечния чал, пък Дюзчал бил съвсем другаде ( Confused - общо взето като навсякъде - всеки връх има по няколко имена, накои от тях по-истински))

Млечния чал и Жълтец (Саръкая) са върхове на главното Старопланинско било, а Дюзчал си е Дюзчал и винаги си е бил Very Happy

, никога не е имало такова объркване, каквото споменаваш, тук не е като в Пирин Wink

Объркването идва от това, че има връх с името Млечен чал и местност със същото име, но според някои източници, с които съм склонна да се съглася, местността се нарича "Млечно пасище". Това е тревиста заравнена местност, където се разделя лятната от зимната маркировка - хижа "Левски" - Рай или хижа "Левски" - вр. Ботев, там е и отклонението за Равнец и господ или gps-a да са ти на помощ, ако те хване мъгла там, мястото е много коварно в лошо време.

Не знам дали обясних добре нещата, моля, някой от по-старшите да ме поправи, ако греша.

Преди време (трябва да е било 2002- 2003), когато се напъвах да правя Ком-Емине, минавайки из района си купих една тъкмо излязла карта на Троянския балкан, за която се твърдеше, че била много добра. На нея, точно там където въжето излизаше на билото пишеше Дюзчал. Оттогава го знам така. Видях че наскоро е излязла друга карта - на пръв поглед същата като онази, но ако се загледаш виждаш, че има разминавания в имената (пък и във височините - Жълтец май беше има няма с 200 метра разлика). Лично за мен няма особено значение, защото никога не съм се напъвал да помня имена, пък и не мисля че има разлика в усещането за планина, независимо дали знаеш истинското или лъжливото име на върха, на който си в момента.

Ти пък, да не мислиш, че аз помня всеки връх кой колко е висок и че знам всяка скаличка как се казва Laughing

Просто съм се мотала из този регион доста.
Много ясно, че когато вървиш в тъмното под светлината на звездите и Луната, едва ли си мислиш - намирам се на Х градуса източно от еди кой си връх, който е 2... м и ...см висок.

Абе точно в случая с луната и звездите, когато затъваш по стръмнината а гпс-а показва примерно 1800, а на това тъмното отгоре края не му се вижда - мислиш, мислиш Laughing

чал (тур.) - висок планински връх с пасище

а до вр. Ботев що не отскочихте