Малко преди обяд на Ивановден 2011 г. вече бях на Ястребец. Начало на краткия поход до Мусала, който в зависимост от времето планирах като 2 или 3 дневен. Прогнозите за времето през периода бяха обнадеждващи, но както се вижда от снимката, облаци скриваха по-високите върхове.
Снежната покривка бе тънка, нямаше реална опасност от лавини, така че поех без колебание по лятната пътека към х. Мусала. На хижата бях към 12:30 часа. Пийнах едно чайче с ром и реших да използвам остатъка от деня за преход до з. Ледено езеро, наричан още и Еверест. Видимостта бе мизерна, хора по пътеката почти не срещах.
На заслона бях отначало сам, по-късно пристигнаха две момчета от София, с които си правихме компания вечерта и на другия ден на Мусала. На сутринта времето бе по-различно! Слънцето огряваше Мусала и надеждите ми, че ще направя добри снимки !
Снегът не бе дебел, но много неприятен за ходене. Пързаляше много, а за беда оставих котките в раницата. Втората груба грешка бяха неподходящите ръкавици, които се намокриха от леда по въжето и приплъзваха. Наложи се да държа заледеното въже с ръка, което не бе приятно.
Малко след като направих тази снимка изпуснах едната щека, която полетя надолу. Спря се едно первазче 20-30 м. под мене. Реших да я взема на връщане. Макар и с усилия, породени единствено от пропуски в екипировката, се добрах благополучно до върха. Ако бях с котките вероятно щях да се изкача от заслона до върха за не повече от 40 минути.
Заради такава гледка и снимка си струва драпането! 8-ми януари 2011 г. , 9ч. и 20 мин.
Откриване на туристическата 2011 год.!
Гледките във всички посоки бяха прекрасни! Много добра видимост, наслада за фотографа!
Скакавците. Виждат се и върхове от Рилецкия дял.
Отлично време! Върховете от билото, в далечината – Пирин!
Връх Манчо, в далечината Славянка. Прекрасна видимост!
В такова време не ти се иска да напуснеш върха. Но за да се добера до дома, ме чакаше дълъг път, така че трябваше да поема надолу. Връщането към заслона, напук на страховете ми, се оказа не чак толкова страшно. Не липсваха, обаче, няколко проблемни места.
Н. В. Мусала. Скалата, която доминира на снимката не е най-високата точка. Зрителна измама.
На заслона пих един чай, обмених любезности с домакина и поех пътеката надолу. Снимка от слизането – в далечината – Витоша. По пътя срещнах 3-4 неголеми групи!
Едно от двете езера в циркуса, замръзнало и покрито със сняг.
Руините на старата хижа - паметник на българското безхаберие. Малко по-късно разбрах, че на нейно място ще правят някакви офиси и ресторантче. За такива работи пари се намират!
Хижата, която миналата зима не функционираше нормално и редовно. Сега обаче работи. Преди 2 години бе правен ремонт на столовата и част от спалните помещения. Менюто, обаче, бе скромно, а изборът от напитки - спартански! Иначе хижарят (общо са трима), който улучих, е симпатяга. Както и пазачът на новата хижа.
От силното слънце облакът, вляво от Мусала, искреше в синьо, розово, виолетово!
А слънцето свети ли свети! Ех, защо не бе така и през предишния ден!
Последен поглед към балканския първенец!
Ако е живот и здраве през пролетта ще се видим пак,
преди да се стопят преспите и ледовете!
Пет дузини снимки можете да видите в албума в Пикасата :
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
