Хижа „Соколна“- МАЗАЛАТ- ТРИГЛАВ- хижа Тъжа

Терца от почивни дни по Гергьовден, които не трябва да се изпускат, макар че като именник вече втора година сценария се повтаря- без домашно празнуване. Както ми е тръгвало тази година- пак съм участник в масовка. Простичко казано- с туристическо дружество, по ведомост отбора се доближава до пехотна рота. Деликатно ще прескоча коментарите по въпроса, и по същество.
Последен работен ден за мен, вечеря и с багажа към гарата. Поне не съм зад волана и има шанс да си дремне човек. С лекото неудобство, че около 03.00 правим десант на гара Казанлък. Следващият влак до с. Габарево е в 06.00 часа, до тогава волна програма. Часовете се оползотворяват различно- позабърсване на гаровия под, первази и пейки, в града или според въображението. За разсънване, отново влак, и гара Габарево осъмва в окупация. Дислоциране за минути, и строя се отправя към целта за деня- хижа Соколна. Малко досадно изнасяне през земеделски площи, с първа почивка в полите на Балкана. На минутата предприех индивидуална акция към още неосъзналия се личен състав- да се освободя от близо килограм шоколадови боеприпаси. Именник. В стила на занятието зарядите са тип „Ice Monntain”. Изстрелях ги почти всички, въпреки че ми струваше първата почивка. Гората и хубавото време разкъсаха строя и хижата се напъваше близо час да ни поема. Леко преходче- около три часа. Чай, настаняване, обяд, с екстри по желание- сечене дръвца за печките. Free време- до 15.30 часа. Избрах си разходка по стръмнините над хижата, за снимки. В указания час новосформирана ударна група се отправяме към местно пръскало- Скока. Оказа се с досаден подход- стръмно дере и кофти условия за фото. Доста похабени кадри, с водата ще имам още уроци. Поне не удавих машинката в пръските, което почти успяха някои колеги. Връщане, и ... няма много избор- на масата. Разнообразието на вече използваните боеприпаси покриваше сума ти стандарти. Добрата страна на въпроса- олекнали паласки, лошата- е, всеки си знае.
Ден втори- същината на мисията. Оформяше се приятен и слънчев, за снимки на изгрева обаче си бях казал да забравя. Ще вземат после да ме гледат странно ... Стартът е в 07.30 часа, с две- минутно закъснение, ядва се. Ротата в стегнат строй се точи по склона. Стегнат, ама до време, да му мисли ротния. Справя се все пак, въпреки че не отговаря на общоприетия за тази длъжност пол. От предния ден вече знаех, че ни чака една къдрава и игрива чучка. Без грам подкуп, може и от чар да го докарах, но успях да получа право за придвижване пред ротата в този участък. Не ми се искаше да попадне наш боец в периметъра на фотопораженията ми. Имаше и документиращи изстрели към бойците, напиращи по подстъпите под мен. За тази тридневна мисия бях спокоен откъм тиловото си осигуряване- двата пълнителя даваха възможност за над 900 изстрела всеки. Видимостта пред мушката за двата дни беше повече от задоволителна. Но закона за липсващото пълно щастие си работеше- оказа се, че да се стреля в движение не е лесно, с дишащите във врата ти бойци. Плюс килограм и нещо постоянно висящи на врата. Не спечелих особено със сравнително добрия периметър за стрелба от позицията си непосредствено зад ротния. Чучката е вече в краката ни, спускане, вижда се следващата кота- Танастепе. По склоновете му се документират първите срещи със снега и сините минзухари- полянки като от приказка. Почивка по желание- за отбора по спускане „натур“. Команда отново призовава за бой. На котата сме, почти не спираме. Основните цели са все още отпред. Редът вече се знае- спускане и последващо изкачване. Тази серийка май се опъна най- много на бойците, поне според вечерния разбор. Стръмно, трева, хвойна и на места снежец. Най- после на билото, Мазалат остава леко вляво. Нямаше желаещи да кукнат точно върху него. Следващо спускане и изкачване- този път е ред на вр. Пиргос. Почивка, снимки, пак в серия. Последната кота по план- Малък Кадемлия. Часът е вече 14.00, подухва неприятен северен вятър. Голям Кадемлия изглежда само на хвърлей, но остава докоснат само от фотообективите. Хижа Тъжа също се намества в телеснимките. Тук за първи и последен път имахме контакт със съюзнически бойци по маршрутите ни. Спускане и след стотина-двеста метра ротния се разнежва от успешния щурм на върховете- обявява почивка за обяд. На северния склон под вятъра, без окопаване е малко кофти, но заповедта си е заповед. Последната ми хапка почти съвпада с командата за тръгване ... и една безвучна ругатня размер М. Смъкнахме се на едно пътче, да не повярваш, че и асфалт е останал по него- военните роли в недалечно минало се играеха реално. С една дума- Голям Кадемлия може да се качи и с детска количка. Духът е леко приповдигнат, ротният е дал „свободно“ за строя. Прегрупирваме се чак на едно разкошно пасище- няма къде да се спъпи по него от сините минзухари. След малко сме на склона срещу „Гърмяната гора“. Следва втората за деня макропочивка- за лек разбор и поопознаване на личния състав. До долината на реката се спускаме в леко мълчание- умората си проличава. Съставът е разпуснат за напълно волен преход до хижа „Тъжа“- и като време, и като маршрут. Финал- след 11 часа. Напредналото време предразполага само за санитарно обслужване при водоизточниците отвън- банята е плътно окупирана, щурмът и ми изглежда неоправдан при очакваните загуби. Чочо се справи добре с капризите на групата- зелени салатки и скара. Кенчетата бира са в комплект. Градусът на масата се повишава, отвън обратно. Първото съобщение за снеговалеж го отдадохме на усилията ни за унищожаване последните остатъци от специалните боеприпаси- тежкото въоръжение е безсмислено за последния ден. Второто обаче се документира от свидетели- навън си вали, и то снежец. Балансът обаче се запази- настроението си е горещо, успяхме даже да се впишем в следващото денонощие.
Ден трети- утрото ни посрещна все със същия бял валеж. Разколът в групата се потвърди- с цел избягване пристигането във Варна на следващия ден сутринта отделни групички се отделят и поемат по свои маршрути. Ядрото ще мине през Бабско и Кадемлийско пръскала, надвечер до Пловдив и нощен влак. Валежът, невъзможността за снимки и следващия работен ден бяха козът и за мен- петима поемаме на север. Железни сме по отношение на гласувания график- тръгване в 07.00 часа. Първа цел- кв. Острец на Априлци. Маршрутът е доста тягостен в началото- свличане по кални и каменисти стръмнини под смазката на дъжда. Търсачката не успя да изкара файловете за позитивно мислене- прелестите на гората и реката, по която се придвижвахме, минаха само документално. Три часа по- късно кацаме на автобусната спирка в центъра. Дъждецът все така си върви- като на запис от охранителна камера. Останалата част от деня протича под патриотичния надслов „опознай Родината“- автобус до Троян, двучасова пауза с обяд в местно заведение, автобус до Търново, автобус до Г. Оряховица, влак до Варна. Отново се разминах с пръскалата, след година опити да си чукна среща с тях. Да се надяваме, че те поне няма да се покрият, въпреки че следващата година се спряга за емблематична!
Тук са:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=137852

Интересен стил и хубави снимки. ....ех, и аз съм ги бродил тея пътеки!