Тракийските обичаи и тяхното продължение при българите

- Тракийските обичаи и тяхното продължение при българите
Автор: sparotok

Обичаите са важен аспект от облика на всеки етнос. Те се предават ревностно от поколение на поколение и стават неотделима част от самоличността на eдин народ. Дори налагането на нови религии, или тормозът на жестоки нашественици трудно могат да изкоренят ритуалите, които са практикувани хилядолетия наред и чиято мистерия е вплетена здраво в душата на хората. С изучаването на българските обичаи можем да реконструираме част от миналото си и да се доближим до своите древни корени...
Важно е да се знае, че нашата история е жестоко осакатена от враговете ни. По-голямата част от книжнината на дедите ни е била изгорена и все пак по малкото оцелели данни можем да видим, че обичаите на траките не са се загубили след римското нашествие на Балканите. Напротив, въпреки всичко дедите ни са успели да запазят културата си част, от която оцелява и до ново време.
Пишейки за траките Херодот споменава, че техните жени увивали жертвените дарове в пшеничена слама и така ги поднасяли на боговете. Краеведът Енчо Донев споменава за абсолютно същият обичай практикуван в Пловдивска област поне до петдесетте години на двадесети век. Безспорно тракийската традиция е възникнала още във времето на Неолита, а продължението й при нас след 7000 години е ярко доказателство за местният ни произход.

Отново бащата на историята ни дава сведения за друг тракийски обичай, а именно за това как гетите запращали стрели в небесата по време на буря. Запращане на огнени стрели ( явно символизиращи светкавици) в облаците се практикува и от българите на Сирни Заговезни. В този случай се наблюдава интересен синтез на езическия и християнски празник, което между другото не е изключение у нас.

Ксенофон е друг стар автор станал свидетел на тракийските нрави. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути, този особен ритуал е жив и днес във всички краища на България.
Разказвайки за животът на Тезей Плутарх споменава, че мизите имали обичай да бръснат главата си и да оставят кичур коса. Точно с такива прически са изобразени тракийските бойци, които помагат на хетите във войната им с Рамзес II. Бръснене на главата и оставяне на кичур коса е типично за българи и украинци ( които са потомци на скитите – тракийски роднини и приятели). Известният от работите на Николай Хайтов Ангел Войвода е описан като едър мъж с черни мустаци, бръсната глава и кика ( чембас). Поне до тридесетте години на двадесети век този обичай е практикуван в Пловдивска област ( село Дувалий).
Римският летописец Луций Флор разказва за траките, че били жестоки към враговете си и пиели от чаши направени от човешки черепи. Същият обичай Херодот приписва на тракийските роднини скитите. Едва ли има българин, който да не знае какво се случва на Никифор Геник след битката при Върбишкия проход. Алчният грък отхвърля самонадеяно предложението на Крум за мир ...и заплаща с главата си за това. Българският владетел заповядва да бъде направена чаша от черепа на Никифор, от която пиел по време на тържества... Напълно естествено е, че този обичай няма как да се запази след идването на християнството. Присъствието му обаче при старите българи показва колко жива е била тракийската традиция през Средновековието.

Нашият известен изследовател Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги.... Това е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

Ксенофон е бил добре запознат с тракийсикте обичаи защото прекарва извество време в резиденциите на тракийските царе. Гръцкият автор прави интересно описание на банкета на Сефт. Тракийският цар бил този, който разпределял храната, сам отделял за благородниците си хляб и месо...Явно този обичай е причина за термина хранени хора, който се споменава в старобългарските надписи. В пряк и преносен смисъл владетелят е хранел своите подчинени.

Описвайки бита на дедите ни автори като Фехер и Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. Това е помагало на предците ни да се придвижват бързо и да не са зависими от бавните обози. За съжаление нито Фехер, нито Бешевлиев не съобщават, че пиенето на кобилешко мляко е типично и за траките. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата...

В своята работа “Първобългарите, История, Бит и Култура” В. Бешевлиев цитира гръцки автори пишещи, че старите българи имали особеният обичай да принасят в жертва кучета. Неизвестно защо Бешевлиев премълчава факта, че траките също практикуват този ритуал. На тракийската богиня Зеринтия са били пренасяни в жертва кучета. Самото име Зеринтия е обяснимо с българската дума звер, звяр, Зеринтия ( Зверинтия) означава господарката на зверовете.

За някои обичаи на траките няма директно историческо свидетелство, но данните от археологическите проучвания позволяват да се идентифицират разрични видове ритуали:

Известно е, че в гробът на знатен тракиец са жертвани кон и куче ( или вълк).Данни от старобългарски некрополи показват, че жертване на кон и куче е практикувано и от старите българи ( некрополът при Нови Пазар).

Изкуствената черепна деформация се практикува в земите на Тракия от времето на Неолита. Този особен обичай е практикуван и от старите българи поне до 10-ти век.
Ще бъде добавено също, че според някои учени кукерството, нестинарството, ритуалът Герман ( практикуван при жега и засушаване), русалийските празници, празнуването на Еньовден, жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като помана и др. са от тракийски произход... Ако днешните българи не бяха потомци на мизи, гети, пеони и т.н. то просто би било невъзможно у нас да бъдат съхранени толкова много древни тракийски обичаи.

За непредубедените е ясно, че ние сме потомци на хората обитавали Балканите още от Каменната епоха. Нашите деди помагаха на хетите в борбата им с египтяните, нашите деди стигнаха до Индия и цивилизоваха тази далечна страна, нашите деди станаха първите европейски християни и въпреки жестокото преследване останаха верни на себе си. Отричането на злото и избирането на пътя на светлината е това, което винаги ни е спасявало, това ще бъде и днешното ни спасение. Искаме ли да оцелеем трябва да се върнем при корените си, при смелостта, добротата и благородството. Тези качества са присъщи на истинските българи. Нека бъдем такива!