Маршрути до боянския водопад

Здравейте,
аз съм начинаещ планинар и заедно с няколко други начинаещи планинари искаме да се разходиме до боянския водопад . Потърсих в интернет пък и ми препоръчаха маршрута която тръгва от копитото. Но незнам как се стига до там. Някаква идеи, или пък идеи за изцяло друг маршрут? Благодаря Smile

Зарежи Копитото.
Слизаш от автобуса на Боянско Ханче и по стръмния павиран път поемаш само на горе. Следвайки този баир, след 5-600 метра ще стигнеш един паркинг от дясно, напред табелка че пътя е забранен и завой в ляво. Поемаш в ляво (ул Сговорна Дружина) и след 50 метра си на поляната от която започва маркирана пътека към Боянски водопад.

Да допълня dobber-автобусът е 64,тръгва от Центъра по хигиена,завива надясно по "България" и спира на всички възможни спирки.А щом сте начинаещи планинари,изберете по-лекия маршрут.Навлизайки в гората над Бояна следвайте табелките-те указват лекия и стръмния маршрут.............

благодаря много и на двамата. утре ще го пробвам пътя

Използвахме един от последните есенни дни, за да се спуснем към Боянския водопад. Откараха ни с кола до хотела на Копитото. Отдавна не бях стъпвал там - то за какво ли пък да ходи човек! За по-младите да поясня: това великолепно място, може би най-хубавото над София, целенасочено и последователно бе съсипвано, докато стане абсолютно недостъпно! Копитото затова така се нарича, защото има подковообразна форма. Когато бях млад, на двата края на "петелото" имаше площадки за любуване на изгледа. Имаше и хотел, но площадката беше пред него. Това място беше толкова популярно, че "Балкантурист" качваше чуждестранните туристи да гледат София, ежедневно се качваха десетки автобуси с ученици от провинцията, профсъюзни групи и безброй туристи. Нека напомня, че имаше кабинков лифт от Княжево, който беше бастисан. Изобщо това място се смяташе за задължително за всички, които посещаваха София. Още по времето на социализма обаче построиха телевизионната кула в единия край на "петелото". Построиха я по най-идиотския начин! Защото навсякъде по света телевизионните кули са пригодени за посетители - имат ресторант, който в някои кули дори се върти. Какво да говорим за света - отидете и се качете на кулата в Пампорово! Софийската обаче като че ли нарочно беше замислена с максимална вреда за хората: никакъв достъп, целият район е ограден, човек изобщо не може да погледне към София. Резултатът е, че оттам вече минават само случайни туристи.

На втория край на подковата, както казах, имаше хотел с ресторант, между другото със съвсем достъпни цени. Качвали сме се с автобуса специално за да хапнем някой десерт и после сме се връщали пак с автобуса. Дойде обаче демокрацията и "кражбата" на Копитото продължи: построи се новият хотел, но отново така, че да нанесе максимална вреда на хората. Не беше оставена дори пътечка за кучета, по която да можете да се доближите до ръба и да погледнете към София! Единственият подход е през ресторанта, където едно кафе е десетина лева. По такъв начин най-популярното място на Витоша се превърна в най-рядко посещаваното.

Събрал възмущение и яд, поведох трите внучета към хижа "Есперанто":

Ето я моята троица на една чудесна ливада след хотела:

Изгледът оттам е чудесен, вижда се цялото Софийско поле със Стара планина на хоризонта. След поляната продължихме с бодри крачки към хижата, където ни чакаше мечтаният обяд. Всъщност екскурзията може да се нарече полудневна, защото тръгнахме късно и си беше време точно за обяд. Хижата от години се стопанисва от Зелените патрули. Трябва да призная, грижат се добре за нея. Има доста разнообразна храна. Е, и двамата ми внуци попитаха защо в шкембе-чорбата няма шкембе, но чорба поне имаше. Laughing

Нахранихме се и поехме към водопада. Ако някой не знае, трябва да има пред вид, че има пътека, която тръгва малко след хижа "Есперанто" по посока на хижа "Момина скала", но тази пътека заобикаля водопада. Към водопада се спуска следващата пътека. Бая стръмна, особено сега с нападалите листа е хлъзгава, но трябва да се внимава. Водопадът - какъвто си го знаем: малко вода, много народ! Но пък Боян нали го има свой...

Тоя път проявих благоразумие и не се пробвахме по директната пътека към Бояна. Последния път с Антон слизахме с нокти и по задник, та сега избрахме познатата пътека през тисовото находище: от водопада малко нагоре и рязко вляво. По пътеката открихме тайнствени образувания. Най-напред хралупа, в която живее доста голям звяр:

Не след дълго открихме и самия звяр: то цял динозавър! "Тиранозавър" - момчетата веднага го разпознаха:

Взехме си довиждане с праисторическото животно и се спуснахме в Бояна. Very Happy

	Сотиров написа:
	Ето я моята троица на една чудесна ливада след хотела:

Сладурчета Wink

Тази ливада на нас ни е любима Very Happy

[quote="Сотиров"]

Ето я моята троица на една чудесна ливада след хотела:

Ах тези малки планинари ! поздравления и Respect

_________________
Опознай Родината за да я обикнеш!