Преди да съм почнал разказа да спомена, че на който не му се чете, а му се гледат само снимки, да отиде направо в края, където е линка към фотогалерията. Аз да понапиша някой друг ред за ходенето, че отдавна не съм го правил, пък на някой може да му е интересно.
ДО ВРЪХ ЧАЛА
Есен е, сезон с различни лица. Понякога с дни облаците се просват върху Пирин и Родопите, захлупват Неврокопското поле, и изливат напоителните си капки върху земята. Друг път тежката мъгла ляга и завива със студения си юрган околията чак до обяд. Така бе и в събота, когато едва след 12 ч. слънцето успя да пробие. Макар и вече слаби, лъчите му накараха гражданята да се раздвижат. Топлината позволи вратите на кафенетата и баровете да се отворят. Талази лютив дим и всякакви миризми от кухни и пот заизлизаха от тях, а старо и младо окупира останалите по улици и тротоари столове и маси.
Кисненето по уличните капанчета е любимо занимание на нашенеца. Дай му да зяпа кой и с кого минава, как е облечен, с кой се е загаджил, каква кола кара, какъв телефон си е купил и т.н. – банални злободневни раздумки. Понякога уетите с кафеджийски маси тротоари ми приличат на обор, където се събира всякакъв добитък да преживя или да се чеше в оградата. Така и хората. Само дето те си чешат езиците с клюки припичайки се на слънце.
В цялата тая скука сякаш никой не забелязваше пламналите буки, които красяха склоновете на Пирин, а над тях се белееше навалелия преди дни сняг. Тази гледка не може да види всеки, въпреки че едва ли не вади очите. В случая, човек трябва да гледа с по-различни очи. Очи, които виждат най-хубавата страна на есента – каймака на този прекрасен сезон. Та така, зяпах си аз нагоре докато се разхождах из улиците, за да мине времето и очите ми да отпочинат от лъченията на компютъра – тази модерна проклетия, която ти докарва повече болести и всевъзможни проблеми, отколкото телесна и душевна полза.
В неделя сутрин се излюпих рано. Часовника се върнал с час назад през изминалата нощ, а от съботната мъгла няма и помен. Все пак откъм реката пълзи нейната заместница и се готви да погълне града. Оснежените върхове блестят ослепително, махат за поздрав и ме канят на гости.
Приготвих внимателно раницата и се запътих към автогарата, където имах уговорка с приятели планинари да размърдаме кокалите из Пирин. Всички са с приповдигнато настроение и усмихнати, за разлика от ония по заведенията – с подпухнали от нощния живот лица, които рано-рано са надули цигарите и сърбат кафе, за да се събудят. Не след дълго, натоварени в 2 таксиметрови коли, се носехме по пътя към Попови ливади, който се вие като змия по ридовете и долищата на Среден Пирин, преодолявайки допълнително появилите се дупки зейнали в резултат на течащия ремонт.
На приказки трябваше да се доберем до в. Ореляк, но личните ми очаквания бяха по-скромни. Цяла година ме мъчат контузии и вътрешно се надявах да успея да достига в. Чала, при Добро поле, където да изчакам останалите.
След като подминахме прегракнало от лай куче, което охраняваше новопоявила се край пътя за Ореляк вила, потънахме в смълчаната гора. Само нашите кикотения и подвиквания нарушаваха спокойствието на обитателите й. Бързо набрахме височина и пълнехме очите с все повече гледки, а дробовете със свеж въздух, който действа като допинг на втасалите от градските пушеци тела. Да се чуди човек накъде по-напред на погледне – Родопите, Беласица, Боздаг, Алиботуш, Сенгелска планина, Сминица, Кушиница, Богданска планина, Огражден и т.н. и т.н.
Мъглата вече бе погълнала Неврокоп. Градът сякаш се давеше в нея и кашляше тежко изпод хладната си завивка. Ние бяхме в съвсем различна ситуация. Слънцето грееше все по-силно, галеше бузите и подканяше да сваляме една след друга връхните дрехи, които пъхахме в раниците. Подминахме малко стадо коне, които лакомо хрупаха изсъхналата трева. По обяд цъфнахме на Добро поле и тутакси окупирахме скоро скованите маса и пейки. Имало е дори приспособено кошче за боклук. Някой му бе теглил шута и то нещастно се търкаляше наблизо, заедно с боклука, който е бил в него. Нашите кошчета (раници) си ги носим на гърба и това тук не ни бе нужно.
Дали от ракийката и сандвичите, дали от умора, останалите от групата, неочаквано за мен, също решиха че са дотук и оставиха изкачването на Ореляк за следващия път. Край нас без да поздравят се изнизаха позакъснели туристи, които отпрашиха по пътя към Ореляк. Ние изкачихме близкия връх Чала, позяпахме, пък дадохме назад. Без много да си даваме зор се смъкнахме на Попови ливади.
На приказки щяхме да поседнем на хижата на припек и да направим следобедна закуска, но не бе писано това да стане. Хижаря бе набримчил уредбата до дупка и околността се огласяше сръбски песни – хитове от 80-те години. Спогледахме се и без много да му мислим, под съпровода на „Шуми, шуми, яворе“ се изнесохме към по-тихо място, където опнахме софрата. Както се казва „Апетитът идва с ходенето“!
Неусетно стана 16 ч. и трябваше спешно да се изнасяме към Неврокоп. Тъй като някои ги гонеха задачи завардиха пътя за автостоп, а останалите се юрнахме по горските пътища. Доста бързичко го подкарахме, понеже часовника цъкаше, Райчо бързо се скри зад Свещник, Ушите и Муторок и стана хладно. Накрая пътеката едва личеше в тъмнината, но все пак се добрахме до асфалтираното шосе, което води за с. Делчево. Решихме, че идеята за лунен туризъм не ни е присърце в този момент и извикахме една жълта кола, която ни свали в града, където ни очакваше банята и топлите завивки.
Адски ме учудва как пустия му четвъртъчен сняг до държи дори и в южен Пирин
Както се вижда от снимките на над 2400 м - Стефанов връх, Кельо и другите там почти се е стопило. В същото време на 2000-2200 на Алиботуш и Боздаг всичко бе плътно бяло. Явно особено са се завъртели облаците.
Регистриран на: 15 Юни 2010 Мнения: 151 Местожителство: Sofia
Е, предполагам, че взимате предвид ЮИ и ЮЗ склонове на едната планина и северните на други.
Хубава разходка и разказ с чудесни гледки към любими върхове, Николай! Особено че сте оттървали дълбокото затъване на високото
Вто Ное 02, 2010 10:32 am
rururu
Регистриран на: 11 Авг 2010 Мнения: 9 Местожителство: Sofia
Разказчето стопли дущицата, а снимките очичките.
Бравооооо, Ники и компания!
Благодаря на всички. Радвам се че разказчето и снимките са ви харесали.
In Earnest написа:
Е, предполагам, че взимате предвид ЮИ и ЮЗ склонове на едната планина и северните на други.
Не точно. По скоро става дума за "избирателно" изваляване на облаците. Южния склон на Кадиев рид е плътно бял. Близо до него същите склонове на Яловарника и Каменица са прошарени. На снимката, макар и с лошо качество, се виждат западните склонове на Боздаг, които също са плътно бели. Явно на тези места е валяло повечко.
Както и да е. При нас затъвания нямаше. Тук там преджапахме няколко навявания от по 50-100 см., но общо взето газенето е останало за вас.
Регистриран на: 15 Юни 2010 Мнения: 151 Местожителство: Sofia
Има значение и наклона на склоновете, но като цяло Кадиевият рид наистина изумява с белите си форми!
Вто Ное 02, 2010 1:29 pm
pinchi
Регистриран на: 07 Юни 2009 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
jordy написа:
Хубав разказ Николай,добре пишеш.
Наистина много интересно с тоя сняг,на Алиботуш
и Свещник да има,а пък на Синаница да няма и снежинка.
На Кельо и Коцов гроб от вчера на обяд го стопи окончателно.
Един път да съм съгласен с теб !! Браво Ники страхотна пътеписа !!!
_________________ Що е убав този връх байно
Вто Ное 02, 2010 8:16 pm
alibotush
Регистриран на: 25 Сеп 2008 Мнения: 52
Този сняг наистина бе голяма загадка.Гледката от офисът ми е към Калините и Поличите, малко от Царевръхския дял, както и Капатник, Чакалица и Русалия , врък Пирин и Даутов и Влахина с Кадийца.На най-високитв върхове-Калин и Полич няма сняг, Голям Калин в горната си част на южния склон не е стръмен, даже около язовира е като плато.На Кадийца има сняг, а е под 2000 м.нв.Най-плътен е снега на Пирин, но все пак на Пирин и Кадийица виждам северните сколнове, а на Рила южните.
Чет Ное 04, 2010 11:54 am
In Earnest
Регистриран на: 15 Юни 2010 Мнения: 151 Местожителство: Sofia
Абе като за първи сняг май наистина е валяло където и колкото му падне, а иначе то си е ясно, че на Пирин вали най-много по принцип.
Чет Ное 04, 2010 12:39 pm
alibotush
Регистриран на: 25 Сеп 2008 Мнения: 52
В някаква книжка четох, че най-голямата снежна покривка в България е измерена над хижа Вихрен-500 и няколко сантиметра през 60-те или 70-те години на 20 век.Чак не мога да си го представя това чудо.
Чет Ное 04, 2010 12:45 pm
In Earnest
Регистриран на: 15 Юни 2010 Мнения: 151 Местожителство: Sofia
И аз навремето бях чул за около 460см. пак нейде из района на Вихрен, но не мога да го подплатя документално.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Браво Ники страхотна пътеписа !!! 
