х. Горски рай

Не, че беше кой знае какво, но понеже маркировката е малко неясна, да опиша как стигнахме.
Изходна точка - кулата на центъра в с. Чупрене, гледана от посока влизане в селото. Вдясно от кулата се тръгва към черния (и неприятно дълъг) път, а вляво към "еко пътеката". Всъщност, това го открихме сами, в селото питахме двама - трима, но никой не можа ясно да ни обясни кое как е.
Та нагоре тръгнахме по пътеката. Още в селото се появяват 2 - 3 маркировки, а после се продължава по асфалтов път. Минава се една строителна площадка с някакви постройки встрани (може би бъдеща ВЕЦ). След това се минава покрай някакъв яз (може би пак за бъдещата ВЕЦ). Веднага след него има отбивка от асфалтовия път - място в гората с беседка. Преди беседката, почти до асфалта, вдясно тръгва път в гората. Празуващите ни насочиха по него, щели сме да спестим време. По него се върви 5 - 10 мин. и пак се излиза на асфалтовия път, до едно мостче. Тръгва се наляво и след около 200 м. (по указания на местните, аз съм зле с преценката), точно на един завой, вдясно има сравнително пресен, черен път в гората. Тръгва се по него и след малко започват да се появяват табели за еко - пътеки. Там пътеки бол, но нито една не се приближаваше до представите ми за "Еко" - особено с тези изпочупени/изпосечени дървета.
От тук нагоре се върви все по пътя. Табелите се губят понякога, но посоката си е същата. По едно време пътят се разклонява, като и в двете посоки продължава нагоре. В крайна сметка се оказа, че по - нататък пак се събират. В един момент става по - стръмно с доста натъркялани камъни, но е сравнително за кратко.
На края пътят излиза на билото. В ляво, скрита между борове има висока вила. Срещу нея продължава пътят за хижата, но трябва да се обиколи малко полянката, защото в началото продължението не се вижда. От полянката тръгват пак два пътя, на левия има маркировка. Ние продължихме по него и се оказа, че сме улучили, защото лявото разклонение води към някакви други къщи.
И те ти хижата.
Време - 3.5 ч.
Първо да се включа към всички похвали: хижарят наистина е страхотен! Беше сам, а търчеше да угажда на всички. На другата сутрин палачинки прави, а каква гъбено - бобена чорбица завъртя, малееее...
На другия ден тръгваме към 13:30. Не исках да си тормозя коленете по стръмната част от вчерашния преход и се застъпих за пътя. Нашите се съгласиха и тръгнахме.
И вървяхме.
И вървяхме.
И още вървяхме.
И вървяхме....
И се не свърши това вървене, ей...
Там нямаше колебания за посоката, в първата 1/3 имаше красиви гледки, но като цяло - тц. Другия път с кола Smile

. Или с колело.
Е, ние си дадохме зор де, спирахме 3 пъти, общо за 20 мин.
Накрая откровено си ми писна от ходене Smile

.
Но иначе беше хубаво. Пак ще ида.

http://viachi.snimka.bg/mountain/h-gorski-rayi.528169