х Безбог до Тевното през Амбарташ и Башмандра-22-24 Юли 2007

Здравейте,

Ще опиша едно пътешествие през сравнително рядко посещавани райони на Пирин планина.
На 22, Неделя с Ива потеглихме на планирано като 20 дневно пътешествие из Пирин. Качихме се с колата на х. Вихрен, пътьом взехме Speedy и негов авер и го оставихме на хижата за неговия преход - описан е в тази тема - http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=175 .

Потегляне от х. Вихрен

Зарязахме колата на хижата, оттам хванахме кола до Банско и от автогарата - автобус за Добринище. На площада нямаше никакви маршрутки, бяхме поокъсняли малко. Тръгнахме в следобедната жега пеша нагоре по пътя, малко след последните къщи хванахме стоп и към 12:00 бяхме горе на х. Безбог. След кратко помотване - Ива си изтърва очилата на междинната станция на лифта и се връща да ги вземе - към 12:30 потеглихме къмто Горното Брезнишко езеро. Минахме по заобиколната пътека източно от Безбожкото езеро за да избегнем излишното катерене по превала, после към овчарника и надолу по пътеката покрай Ретиже. Прецапахме реката при Кременския поток и хванахме нагоре по стръмната пътека покрай потока. Скоро излязохме при първата заравненост до най-долните кременски езера и след кратко драпане към 15:30 излязохме на Голямото Кременско езеро.

Джангала от овчарника, леко лирично отклонение

Там се опънахаме на кратка почивка до една Търновска група туристи, порадвахме се на езерната гледка и ридовете на юг. В тоя момент леко попромених плановете - реших да се качим на Сиврията право откъм езерото, а после да извървим пътя до Джано по Джангалица. Изкушаваше ме тоя връх още отдолу, та сега ни беше почти на пътя, нямаше как да го пропуснем Smile

Кременския рид, Кадиевия рид, Джано и Ченгелчал от голямото Кременско езеро

Речено-сторено. Поехме по западния езерен бряг и се резнахме по склона при първата удобна затревена пътека, покрай каменния сипей, после бавно драпане с тежките раници нагоре. Отне ни 50 минути изкачването, при денивелация от около 2300 до 2600 м. нмв. Гледката отгоре беше вълшебна разбира се - долу Папазгьола беше като живак под косите лъчи на следобедното слънце, виждаха се наредени Рибните езера, Кременските разбира се, отсреща се издуваше масивния Полежански дял, абе чудо гледка просто.

Гледка към Полежан от Сиврията. Долу е голямото Банско езеро, горе едно от полежанските езера. Вляво се вижда Джангалската порта както и характерния вложен циркус югоизточно от Полежан.

Върволицата Рибни езера, гледани от Сиврията. Те дават началото на река Ретиже.

Тука позирам пред Папазгьола.

След като се нарадвахме на пейзажа, поехме по Джангалица. В тоя момент вече бяхме поизморени от драпането, та камънака по лъкатушещата пътека яко ни досади. От Сиврията до Джано го взехме за 1:20 часа, на Джано стъпихме къмто 19:00 и за съжаление бях изтървал момента за снимане на Кременските езера - Джангалица хвърляше солидна сянка в тоя час на деня. За сметка на това на изток езерата в Каменишкия циркус стояха като малки диаманти в клека наоколо, позираха ми направо Smile

Кременските езера и Кременския рид вдясно.

Каменишкия циркус и езерата в него.

Поглед към Митревото и Аргировото езера.

Дистанцията от Джано до Ченгелчал я взехме за около 35 минути. Не ни беше тогава до захласване по гледките наоколо, че бяхме изплезили езиците вече, а и окъснявахме. А, абе имаше там един странен ров по билото, веднага след най-острите части дето им викат Малкото конче. Баш си е бразда изровена, дълбока около 50 сантиметра и дълга 20-на метра, разхвърляни червени камънаци наоколо. Чудех се от какво ще да е - човек няма да го е ровил, метеорит ли да е паднал, знам ли...

От Ченгела слязохме право долу към Брезнишкото езеро, тц тц красота голяма е тоя гьол. Сгрешихме обаче, че слязохме право от върха към езерото - склона е ситен чакъл върху пръст, адски досаден за ходене просто, нестабилен под краката. Както се оказа в последствие ако се поеме 200-на метра по Кадиевия рид, слизането е с пъти по-лесно.

Великолепното горно Брезнишко езеро.

В 20:00 бяхме на брега, там къпане, ядене, пийване на ракийка за отпускане след тежкото ходене, спане Smile

---------

На другата сутрин, 23 Юли, се пооспахме и тръгнахме чак към 09:15. Качихме се леко по Кадиевия рид, оттам на Ченгелчал отново и поехме по главното било посока Ююг към Амбарташ. Подминахме безименния връх по билото и към 10:20 бяхме на Демирчал. Оттам се отвори добра гледка за снимане, понащраках наоколо и продължихме нататък. При безименния връх, от който се отделя Янузовия рид, се отвори добра гледка към Корнишкия циркус и най-горното езеро, виждах ги за сефте. От там хванахме леко подсичащо склона под острия безименен връх в посока Корнишкия превал. От Демирчал стигнахме до превала за около 1 час барабар със снимането, пътеката си беше лека и тревна без сериозни слизания и качвания.

Поглед от Кадиевия рид към Брезнишкия циркус, Янузовия рид и главното било при Амбарташ в далечината.

Янузовия рид и Амбарташ, снимани от Демирчал.

Амбарташ и горната част на Корнишкия превал вдясно.

Фунията на горното Брезнишко езеро, гледано от Демирчал.

Маленкото езеро и Яловарника - върхът с много лица. Гледка от Демирчал.

Средното Брезнишко езеро и Янузовия рид.

Демирчал и горното Брезнишко езеро, поглед от Янузовия рид.

Горното Корнишко езеро и безименния връх преди Амбарташ.

Яловарника, циркуса Башмандра и Голена, долу е Третата река.

При превала оставихме голямата раница, взехме само фото и вода в малката и поехме към Амбарташ. От превала до върха ни отне 40-на минути, поснимах хубавините вдясно по Дебели рид и из Корнишкия циркус и се върнахме обратно до превала. Оттам последва едно бая досадно слизане по тревния склон към Третата река, та и бяхме останали без вода по билото. Нейде долу преди скалистата част на склона намерих студен поток, та утолихме жаждата. Оттам някъде се открива пътеката до долу, тя тръгва първо посока Демиркапия, заобикаляки стръмен каменист скат над реката, после се спуска пак стръмно по склона до самата река. Въобще намирането на пътеката за Корнишкия превал при реката мисля е проблемно, за ориентир може да служи изчезването на иглолистната гора по склона на главното било. Та - отне ни около 1 час слизането от превала до Третата река, останахме до нея на кратка почивка.

От реката хванахме нагоре по източните и югоизточните склонове на Яловарника посока Башмандра. Там нещата не бяха много розови. В началото напипахме някаква пътека през хвойната наоколо, но впоследствие се оказа, че това е някакво кравешко свърталище и животните си бяха пропоравили тотално произволни пътеки във всякакви посоки и хич не беше ясно коя накъде води. Хвойната си беше бая гадна, дори в един момент се оказа, че сме набрали със 100-на метра височина в повече и за да не се набием в един обширен хвойнак се наложи да слезем в Башмандра по-ниско от замисленото. Накрая, към 16:30, все пак стигнахме до тревата в циркуса и се отдадохме на лентяйстване до края на деня.

---------

На 24-и юли станахме към 05:30 и към 06:30 тръгнахме към снижението на рида, на който е разположен връх Голена. Планът беше да се качим по него на самия Голен и по билната част да минем към Куклите, Зъбът, оттам слизане през седловината под Яловарника към Беговишки циркус, оттам Беговишкия превал до Тевното езеро.

Бързо пресякохме Башмандра и множеството потоци в циркуса, и между туфите по хвойнатия склон се качихме на рида. Оттам последва монотонно качване до Голена. Склонът не беше много тежък за ходене, но все пак денивелацията си беше сериозна - от 2000 на 2600 метра нмв. Слънцето препичаше отзад, бяхме си поизпили и водата вече. Към 09:30, за 3 часа бяхме горе на Голена. А той си беше - гол просто Smile

След Голена хванах малко посока Солището да поснимам циркуса на юг и последните върхове на Каменишкото странично било. После хванахме към Куклите.

Неочаквана среща на склона на Голена.

Гледка от склона на Голена към Башмандра. Отсреща вляво е Зъбът, вдясно - Яловарника. Между тях прозира Каменица.

Гледката от Куклите надолу към Беговото езеро си е яко впечатляваща просто, невероятен циркус и каменно поле е там долу. От Куклите последва едно продължително слизане към превала между него и Зъбът. Дотам вече имахме само по 200 грама вода в бутилките, работата зазляваше... Качването по Зъбът е късно и остро, към 11:30 бяхме на върха. Оттам пак сериозни гледки към началото на Беговишкия циркус, откри се западния склон на Яловарника, а той е леле-мале Smile

Гледка от Куклите към Беговишкия циркус. Долу е Беговото езеро, насреща - Беговишкия рид, на хоризонта - Мозговишкия рид и портата му.

Гледка от Зъбът към Беговишкия циркус. Долу е обширното каменно поле под Яловарника, насреща Каменица, вляво Беговишкия превал и Белемето в далечината, овенчано от Валявишкия чукар. Зад тях като пирамидите в Гиза са се наредили върховете от Полежанското било.

Гледка от Зъбът към циркус Белемето. Вижда се Тевно езеро и Полежанското било отзад.

Бързо слязохме до седловината посока Яловарника и поехме надолу към Беговишкия. Там допихме последната вода. Долу обаче ни чакаше неприятна гледка - сякаш безкрайно каменно море. Тръгнахме скок-подскок по камънака, то сякаш край нямаше. А и всеки камък се беше изсипал изпод Яловарника със собствено мнение, ни един сякаш не беше таман, всичките остри и стърчащи.

Около 40 минути ни отне да стигнем от превала до първата река в циркуса, там се поосвестихме малко, хапнахме и поехме към Беговишкия превал. Прехвърлихме го, поседнахме за малко да огледаме Мозговица, яка е гледката от Беговишкия рид нататък и към Белемето. Оттам хванахме подсичащата пътека към Тевно езеро все под масива на Каменица. Там нейде започнахме да срещаме хора за сефте от 3 дена. Нейде долу при първите Белеметски езера взе да става булевард вече. Драснахме нагоре към Белемето и нейде към 15:30 бяхме на Тевното езеро.

Яловарника от Беговишкия превал. Вдясно седловината към Зъбът.

Мозговица и мозговишкия рид.

Каменица от долните Белеметски езера.

Там си позволихме разни цивилизовани мероприятия като пиене на няколко бири, хапване на готвена манджа и прочее. Цивилизацията обаче в лицето на хижарката ни одра с по 2 лева на калпак за разрешение да си опънем палатката на равното. Както и да е. Отцепихме се за един здравословен следобеден сън, после хванах посока Кралев двор, не бях се качвал на върха. Качването го направих от Лявата порта, слизането - от дясната. Струваше си ходенето де, гледката от Кралев двор наоколо е трепач просто - те ти Краледворския циркус под тебе, Поповоезерния още по-нататък, Демиркапийски отзад, Белемето на запад ... Абе вълшебна гледка.

Циркус Белемето от Кралев двор на залез слънце.

Краледворския циркус от Кралев двор.

Езерата в Краледворския циркус от Кралев двор.

Папазгьол и Сиврията от Кралев двор.

Главното било от Джано до Амбарташ, снимани от Кралев двор. Долу Митревото езеро

Палатките пред заслона Тевно езеро, отзад Каменица, това при изгрев слънце

Това беше за тия три дни, за останалите - по-нататък. А, панорамите следват по-долу...

Голямото Кременско езеро, вляво Кременския чал, вдясно Сиврията, в средата Хлопки, Кадиевия рид, Джано и Ченгелчал. По-голяма версия тук

Циркусите Кременски и Каменишки, снимани от Джано. Вляво Джангалица и Сиврията, в средата рида Хлопки, вдясно Кадиев рид с Ченгелчал. По-голяма версия тук

Брезнишкия циркус със средното Брезнишко езеро. Насреща Кадиевия рид, вдясно Янузовия рид и част от горното Корнишко езеро. По-голяма версия тук

Корнишкия циркус от Амбарташ, каменен хаос. По-голяма версия тук

Безименния циркус южно от Башмандра, вдясно Солището и в. Кельо. По-голяма версия тук

Циркусът под Куклите, вижда се Беговото езеро. По-голяма версия тук

Циркусът Башмандра, поглед от превала между Куклите и Голена(вдясно). Вляво - Зъбът и Яловарника. По-голяма версия тук

Беговишки циркус, гледан от Зъбът. По-голяма версия тук

Отново Башмандра, гледан от Зъбът. Вдясно от Голена е Куклите. По-голяма версия тук

Яловарника и каменното море под него, вляво Каменица. По-голяма версия тук

Краледворския и Поповоезерния циркуси, снимани от Кралев двор. Вляво - Джангала. Вдясно - Сиврията и Джангалица. По-голяма версия тук

Циркус Белемето от Кралев двор. Вляво Каменица, вдясно Тевно езеро. По-голяма версия тук

Демиркапийски циркус, гледка от Кралев двор. Вляво Джано, главното било и Ченгелчал, Демирчал, Амбарташ. Долу Митревото езеро, вдясно - Каменица. По-голяма версия тук

Последната промяна е направена от dido на Вто Сеп 23, 2008 8:02 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ъъъъъ, какво да кажа! Respect

Понеже стана въпрос преди в един разговор, колко са т.нар. Самодивски езера!?!?! Wink

Я брой сега да видим кой е прав? Laughing

Само най-малкото не се вижда. За името Самодивски ще ти шушна нещо по кю-то.

Много ме е яд, че за малко си изтървал култовата снимка и на Кременски и на Каменишки ез. Sad

Другия път де. Все пак тази на Каменишките е суперсоник. Very Happy

На Рибните езера много яко братче. Тия езера имат такива разчупени форми, че направо ми пълнят душата. Ще гледам да пусна няколко единични кадъра от тях. Жалко, че Ретиже ги пълни толкова скоростно, особено долните 3 бройки. Crying or Very sad

Едното е скрито и не се види на кадъра.

Самодивските специално за тебе май ги щракнах Smile

Мда закъснях аз за Кременските с 1 час точно, ама с непланираното качване на Сиврията и ходенето по Джангалица нямаше как. Иначе това е часът лятоска за снимане и на тях и на Каменишките - къмто 18:00.

За рибните - аз лично не ги харесвам, че са плитки и блатясали, знам ли може нещо да не съм ги видял отдето трябва, дай снимки ...

Първата панорама с езерото - Respect

!

Абе аз някак си повече харесвам последната - мазни пастелни цветове на залез, и всичко очертано ...

Папазгьола от Сиврията ръкопляскания

Наистина водата му е като живак Wink

Да, наистина. Снимката с Попово ез. кърти мивки! Punk

Абе Пирин мамата си трака, където и да погледнеш все са яки гледките. Особено благодарско на Speedy дето ме светна за мястото на снимката на фунията на горното Брезнишко езеро - няма такова друго просто Very Happy

уф, леле... тия гледки спират дъха бе, Дидо... Very Happy

в тая тема май внимавах повече, отколкото в другите, даже по картата гледах маршрутчето. Wink

И ето на, от толкоз зяпане, забравих какво исках да питам...
А, сетих се.. обаче само за едно питане - тая пътека, дето сте я хващали от Безбог към р. Ретиже - много гъст тоя клек покрай източния езерен бряг. Там вярно мярнах пътека, ама си мислех, че забива из гъсталака..

Пътеката е добре просечена принципно, явна е и няма проблем да се мине оттам. Малко по-дълга иде от тая през превала но пък спестява излишното качване.