Не, че беше кой знае какво, но понеже маркировката е малко неясна, да опиша как стигнахме.
Изходна точка - кулата на центъра в с. Чупрене, гледана от посока влизане в селото. Вдясно от кулата се тръгва към черния (и неприятно дълъг) път, а вляво към "еко пътеката". Всъщност, това го открихме сами, в селото питахме двама - трима, но никой не можа ясно да ни обясни кое как е.
Та нагоре тръгнахме по пътеката. Още в селото се появяват 2 - 3 маркировки, а после се продължава по асфалтов път. Минава се една строителна площадка с някакви постройки встрани (може би бъдеща ВЕЦ). След това се минава покрай някакъв яз (може би пак за бъдещата ВЕЦ). Веднага след него има отбивка от асфалтовия път - място в гората с беседка. Преди беседката, почти до асфалта, вдясно тръгва път в гората. Празуващите ни насочиха по него, щели сме да спестим време. По него се върви 5 - 10 мин. и пак се излиза на асфалтовия път, до едно мостче. Тръгва се наляво и след около 200 м. (по указания на местните, аз съм зле с преценката), точно на един завой, вдясно има сравнително пресен, черен път в гората. Тръгва се по него и след малко започват да се появяват табели за еко - пътеки. Там пътеки бол, но нито една не се приближаваше до представите ми за "Еко" - особено с тези изпочупени/изпосечени дървета.
От тук нагоре се върви все по пътя. Табелите се губят понякога, но посоката си е същата. По едно време пътят се разклонява, като и в двете посоки продължава нагоре. В крайна сметка се оказа, че по - нататък пак се събират. В един момент става по - стръмно с доста натъркялани камъни, но е сравнително за кратко.
На края пътят излиза на билото. В ляво, скрита между борове има висока вила. Срещу нея продължава пътят за хижата, но трябва да се обиколи малко полянката, защото в началото продължението не се вижда. От полянката тръгват пак два пътя, на левия има маркировка. Ние продължихме по него и се оказа, че сме улучили, защото лявото разклонение води към някакви други къщи.
И те ти хижата.
Време - 3.5 ч.
Първо да се включа към всички похвали: хижарят наистина е страхотен! Беше сам, а търчеше да угажда на всички. На другата сутрин палачинки прави, а каква гъбено - бобена чорбица завъртя, малееее...
На другия ден тръгваме към 13:30. Не исках да си тормозя коленете по стръмната част от вчерашния преход и се застъпих за пътя. Нашите се съгласиха и тръгнахме.
И вървяхме.
И вървяхме.
И още вървяхме.
И вървяхме....
И се не свърши това вървене, ей...
Там нямаше колебания за посоката, в първата 1/3 имаше красиви гледки, но като цяло - тц. Другия път с кола . Или с колело.
Е, ние си дадохме зор де, спирахме 3 пъти, общо за 20 мин.
Накрая откровено си ми писна от ходене .
Но иначе беше хубаво. Пак ще ида.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Или с колело.
