Девин-Тешел-Чаирски езера-Перелик-Девин

Поради всеизвестните трудности с транспорта в този район, решихме да направим кръгов маршрут.
Първи ден. Оставихме си колата в центъра на Девин и тръгнахме по пътя за х.Орфей. Жълта маркировка и табели в повече от необходимото. Въпросът е да се уцели излизането от града. Жега. По улиците чешми няма. Помолихме да си напълним. Пътят е изгладен, разширен и с канавка. Нещо се стяга - или голям дърводобив или строителство на скъп имот. На една поляна с изоставени бунгалца новият път свършва и си продължава старият камионен път, който помня от преди 3 години. При спускането по пътеката през поляната на Кастракли се натъкваме на електропастир. Поляната включително и пътеката е картофена нива. Човек от Борино ремонтираше чешмата до въртящата се беседка. За три години са изникнали много нови постройки. По-нататък към х.Орфей се строи нещо голямо и луксозно. Подминаваме х.Орфей и се спускаме по червената маркировка през резервата Кастракли. Там има нови информационни табели и пейки към тях. Пристигаме в Тешел. Невероятно място, с просто прекрасни условия, с идеална чистота и ред. Баня с гореща вода, прекрасни пържени картофки, биричка... Според мен това е хижата с най-добри условия на символични цени.

Втори ден. Малко пеш, малко "стоп" и стигаме до Чаирска река. Според мен това за лошия път е леко преувеличено поне за моментното му състояние. Аз бих минал с каква да е Лада /до 2109 де Smile

/ или Голф 2 Wink

, да не говорим за автомобили с повишена проходимост. За обяд бяхме в хижа Чаирски езера. Също страхотно място. Бих казал, че това е хижата без път и електроснабдяване с най-добри условия.Баня с гореща вода, чистота, ред, осветление от слънчеви колектори. Кухнята е всеизвестна. Поръчахме си пататник за вечеря. Поспахме 1-2 часа и отидохме за риба. Риба хванахме Smile

Пуснахме я. Вечеряхме невероятен пататник с домашно овче кисело мляко /някой с биричка де Smile

/ Сладки приказки с домакините и ранно лягане.

Трети ден. Знаехме, че прехода е тежък. Гледките се отблагодариха. От Чаирите през Мугла /вече с 2-3 хотела и туристическа спалня/, купихме си хляб и продължихме към Ледницата. На билото хванахме пътя на водохващането и запазихме височината. После пак по Е8. Невероятно красиво било. Онемяваш от гледки. До х.Перелик ни излезе 8 часа и 30 минути само ходенето, отделно почивки и ядене на боровинки, с които билото е осеяно. Пристигнахме в 19ч. в хижата и хижярят вече се безпокоеше /бяхме се обадили предварително/. Също прилична хижа. Ние бяхме в бунгало.

Четвърти ден. Ами по една от многото маркировки слязохме на "панорамния" път на водохващането, минахме покрай Турлата и в Стикъл. Решихме да "скипнем" Гела и направо към Широка Лъка. По немаркирана пътека напряко през гората с известна доза адреналин след загубването и, но слязохме все пак където се събират шосетата от Стикъл и Солища. Пеш по асфалта до Широка лъка /яко комерс е станало/ точно 10 мин. преди автобуса за Девин. По препоръка на шофьора на автогарата в Девин се отбихме в закусвалнята "Бай Ганьо" - невероятно голям избор от готвени храни и супи на цени на които за 3-4 дни бях отвикнал Smile

/все пак си е градско/. Всичко беше много вкусно.
Това е накратко разказа за 4 дни пътешествие.

Снимки тук

После и следа.

Хммм, заминаваме в четвъртък с малкия за Мугла и Чаирите, а за голфа - питай Роската колко време го караше по пътя Smile

То май пътя Смолян - Мугла е по-хард.

_________________
Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича

Хубаво родопско приключение!
Само в Родопите се чувствам като у дома си!

Тодоре, в последния месец сме били из едни и същи гори.
Вие винаги правите хубави, изцяло планински маршрути. ръкопляскания

Докато аз из Родопите съм се „специализирала” в разни експерименти и комбинации за планина,
защото с тия въртяни на шиш мръвки, пататници, гюзлемета и гайди,...... все някой край мен ми разваля дисциплината. Sad

Тая част след Стикъл към Перелик е чудна! Бяхме там след събора в Гела.
Въпреки отпускарския месец, за цял ден не видяхме човек. Предния ден обаче, половин Варна се беше скрила на хлад
край Герзовска река - в "Каньона на водопадите", а половината от Филибето - бяха вече на морето. Laughing

В края на юли, наши познати ходиха на джаз –фестивала, който правят на ливадите под Перелик.
Видях мястото с каменните огнища, над параклиса и беседката с чешмата и вече се зарибих за догодина.
Хубава е гледката оттам към Смолян и каньона.

Експериментът Ми този път беше село Кожари. То е не само накрай България, но сякаш и накрай света!
Кожари е там, където свършва пътят и там, откъдето започват притоците на Буйновска река!
А на юг и все на юг, през безкрайните гори........ и си на плаж в Кавала! Very Happy

На една оградена ливада към края на селото, се мъдреше табела с маркировка за хижа „Орфей”.
Тази табела сочеща към гората, със сигурност е ключова за хората там.
Единствено пътят и пътеката за хижата, довеждат или отвеждат всички така очаквани гости в Кожари.
Трябва ли въобще да казвам, че всеки ни поздравяваше и ни се радваха?!

След часове - пак към тези красиви, мистични гори! Както се казва на чист български: to be continued! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

ДИАНА написа:

..............................................................................
Експериментът Ми този път беше село Кожари. То е не само накрай България, но сякаш и накрай света!
Кожари е там, където свършва пътят и там, откъдето започват притоците на Буйновска река!
А на юг и все на юг, през безкрайните гори........ и си на плаж в Кавала! Very Happy

На една оградена ливада към края на селото, се мъдреше табела с маркировка за хижа „Орфей”.
..............................................................................

Я, това е интересно. На север от селото на високото успоредно на пътя за Буйново минава синята маркировка Доспат-Гела. Но за такава за х. Орфей за пръв път чувам. Да не би да е зелена на цвят. Има една такава, която минава през връх Виденица и с. Чала. Има още една зелена, по която не съм виждал табели, но пък се среща на най-невероятни места:
- на изхода от Триград, но не към с. Ягодина, а по един черен път, който тръгва на югозапад, подсича Кокалов връх от изток, югоизток и юг и отива до т.нар. Трети склад (поляна с къщичка на горското, намираща се на 1,2 км. югозападно от Кокалов връх);
- на първата чешма с беседка по пътя Триград-Чаирски езера;
- някъде около Турлата (над Ждребово)
и на още едно място, което не помня.

Около с. Кожари си заслужава да се отиде на връх Орлец, Башишки ливади и Венковата вода. На последната и аз не съм ходил. Това е заслон или по-скоро хижа със всички удобства (нарочно не влизам в подробности). Няма хижар, защото е предназначена да се ползва от всеки с добро сърце и съзнание. Изградена е по молба на сина на местен човек. Малко преди да умре, момчето е пожелало баща му да нарави чешма на това място. Човекът запретнал ръкави и направил не само чешма, ами цялата тази чудесия. Всъщност това не може да се опише, а трябва да се види. Мястото се намира на половин час от Кожари и всеки от местните ще ви упъти.

Ами, не се сещам какъв беше цвета на маркировката от селото за „Орфей”, прегледах си и снимките, но не съм я снимала табелата.
А иначе Кожари и околностите от смърчови гори са като картичка. Very Happy

Меандрите на реката се вият причудливо в ливадите и искаш този красив миг да няма край.....

"Животът – една изпита чаша, а чучурите вечно си текат.......” - текста на една чешма с ледено студена вода в селото.

Ето я и Водата: http://vbox7.com/play:b8a22a41

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.