Туристически маратон от гр.Берковица до вр.Околчица
Здравейте
Миналата седмица с бат Ици от Лом, решихме да си направим един импровизиран туристически маратон. И така, както се чудехме изникна една стара идея за обиколка на Врачански балкан. В крайна сметка за да докараме километрите близо до туристическите маратони направихме маршрута от гр.Берковица до вр.Щръковица – пр.Петрохан – х.Петрохан – вр.Тодорини кукли – местн.Врелата – с.Дружево – вр.Пършевица – вр.Бегличка могила – вр.Бук – вр.Околчица – с.Паволче.
Похода започна с пристигане на гарата в гр.Берковица, където за да не трамбоваме по асфалта с коравите обувки, взехме такси до табелата “Добре дошли в Берковски балкан”. Там всъщност започна и нашият старт за този така на ужким наречен от нас маратон. По принцип от тука започва и пътеката за вр.Шръковица. В 20.45ч.започнахме изкачване към върха. Към средата на маршрута се наложи вече да сложим и челниците. Добре, че си бях сменил батериите на моят Мамут Зум. Страшно добър челник с възможност за близко и далечно осветяване и фокусиране на лъча.
Времето вече беше заобличало и имаше вероятност за дъжд, но за наш късмет през целия преход не ни беше капнала и една капка дъжд. Нямаше луна, тъй като беше новолуние. От вр.Щръковица поехме по пътя за пр.Петрохан, добре отъпкан и поддържан. Тука вече се усещаше по силния вятър, който синоптиците бяха обещали, та се наложи да се пооблечем. На пр.Петрохан бяхме към 1часа и за мое учудване заведението работеше и даже имаше само една свободна маса. С Ицо ударихме по една шкембе чорба, той бира, а аз овче кисело мляко в гърне. Така вече сити потеглихме към следващите цели. Навън беше паднала много голяма роса и не подсякохме а минахме по асфалта за х.Петрохан. От нея нагоре вече росата взе да си казва думата, краката до сега сухи вече до Тодорини кукли плуваха във вода. Малко преди Куклите падна гъста мъгла и благодарение на възможността на челника ми да си фокусира лъча успяхме да се преборим с нея. ГПС беше също неотлъчно включен и в действие, като на едно място леко се отклонихме и благодарение на него се върнахме обратно на маршрута. Не, че ще се загубим, но си е голям помощник в такива ситуации. Малко преди Червената локва мъглата се дигна, но там краката ни вече плуваха от обилната роса. Пуснахме се във Врелата и от там поехме наляво по пътеката за с.Дружево. В началото при навлизане в гората пътеката за момент се губи, но ако човек е минавал няма проблеми да се открие. Малко след първата поляна вече взе да се развиделява и с бат Ици решихме да направим първата закуска за деня и да свалим вече челниците. Като цяло пътеката в откритите части е в много лошо състояние, обрасла е с подрастваща гора, къпинаци и коприва и е трудна за ориентиране. След като излязохме на откритата голяма поляна поехме към Хайдушкото кладенче със студена вода на него. Слънцето вече взе да се показва и да ни предупреждава, че ще напича здраво през деня. След разклонението за х.Бялата вода се продължава по черен път, който слиза в с.Дружево. Това село си е почти софийско, макар, че е Врачанска област. Повечето коли покрай подновените стари селски къщи бяха със Софийски номера. Малко след края на селото има и хотелска част към почивна база Есперанто.
На разклона за с.Миланово хапнахме за пореден път сменихме и изцедихме мокрите обувки и захапахме лека полека към Врачанския балкан. Oт тук пътя върви през изоставени ливади и букови гори, докато изведе на главния трошокаменен път от с.Миланово до Враца. По него се върви известно време и след това се продължава по пряк път за овчарниците. След тях на чешмата попълнихме запасите с вода и поехме към вр.Пършевица. До него зимната колова маркировка беше абсолютно непокътната, а след Пършевица, Врачанските граждани са разбили и изпокрали всички колове до вр.Околчица. От върха се откриват гледки към вр.Издермец, вр.Тодорини кукли целия Врачански балкан и местния най-висок вр.Бегличка могила. От тук нататък започна едно подсичане на билата около Бегличка могила, за да стигнем до вр.Кръстанова могила. Минава се покрай естествените понори пълни с живителна вода за добитъка. На билото на вр.Кръстанова могила обядвахме за пореден път се преобухме и потеглихме към вр.Бук с по бърза крачка, тъй като трябваше да гоним вечерният влак. Тука жегата взе да си казва думата, но пък все пак краката макар и вече поради голямата влага от среднощната роса, взеха да изсъхват и да се чувстваме малко по комфортно. Преди вр.Бук за пореден път се насладихме на Врачанските зъбери от към Искърското дефиле с изваяните скали и тучните зелени поляни над тях. Изкачихме вр.Бук и продължихме в свински тръст към миньорската пътека. По принцип тя трудно се открива, ако човек не е минавал по нея, но пък е много пряка за вр.Околчица. Когато се влезе след пускането от вр.Бук в гората там трябва да се внимава да не се тръгне надолу по синята маркировка а да се следи билото и през обрасло място се излиза на тази пътека, която върви през букова гора. По тази пътека миньорите от мина Плакалница са минавали напряко за Околчица и с.Паволче.Трябва внимателно да се следи жълтата маркировка, тъй като е доста стара боята и на места трудно личи. Излиза се на възлова поляна по която се тръгва за вр.Базова могила и малко преди нея се завива и се преминава в седловината между нея и предният баир. От там се преминава през див глиганинг от коприва храсти и се излиза на на Лобното място на Христо Ботев. Последните пътеки не ги препоръчвам на хора, които не са никого минавали по тях освен ако нямат ГПС и не искат да се изпонажилят и издерат от по горните вредители. От Лобното място се продължава по черен път и се излиза на пътя от Враца за Околчица. И така към 5часа бяхме на вр.Околчица. Там не се забавихме и за секунда, а поехме директно към Паволче. Пътеката е много добре очертана само, че на помпената й станция трябва да се премине на отсрещния бряг на потока, където е и чешмата с пътеката. Върви се покрай тръбопровода за Паволче и с няколко серпентини се слиза в горните махали на селото.
И така след няколко завоя се добрахме до спирката за Враца, където стопирахме ГПС-те и дадохме край на туристическия маратон.
С бат Ици се почерпахми в местният хоремак и така завърши това меропритие и прибиране с последните влакове.
Всичко общо 21часа, 67км с денивелация от 2800м на изкачване и 3000м на слизане.
Така направихме една подготовка за туристическият маратон от х.Мазалат до х.Ехо, който ще се проведе на 23юли сутринта.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
