В ЦАРСТВОТО НА ЦВЕТЯТА, ПИРИН, 10-ти – 12-ти юни 2010
Темата е продължение на пуснатата на 16-ти юни първа част, в която описвам разходката ни по част от билото на планината.
В тази втора част няма да Ви говоря за Рила, Витоша, Стара планина и други по-стари и по-млади български планини. Както вече съм писал, ходенето из тях е като сандвича - след като го изконсумираш, ти се отваря желание за нещо истинско (интелигентните читатели правилно разбират, че имам предвид Пирин).
В настоящата тема няма да Ви говоря за навалица по пътеките, защото първите два дни единствените хора, които срещнахме, бяха от персонала на х. Беговица и Стоян от з. Спано поле.
В настоящата тема няма да Ви говоря за битки с комари, защото такива нямаше. Не така стоеше въпроса с мухите, които вирееха и ни досаждаха даже и на височина над 2500м.
В настоящата тема няма да пускам само снимки със сняг (както на 100% бе в първата), а и малко по-шарени.
Любознателният читател вече е направил аналогия на това встъпление с подобното от първия том на Батето. Да, от Батето човек може да почерпи опит в много отношения. Най-важната поука от неговите писания е за важността на умението да се радваш на живота. Ако тази тема Ви достави поне малко радост, усилията ми не са били напразни.
И така, налейте в една голяма чаша 100 ml мента, 20-30 ml узо, добавете 2-3 бучки лед, допълнете със спрайт или ломонада, затегнете коланите и да потегляме! Че път ни чака!
Второто полувреме на похода започна на з. Тевно езеро, рано сутринта на 10-ти юни. След закуската пийнах едно кенче Загорка, като профилактика срещу обезводняването на организма, разделихме се с Иван и Валя и поехме към х. Беговица. За по-интересно решихме да минем първо през Мозговишка порта. Оттам слязохме в долината на едноименната река и по немаркираната пътека започнахме продължителното слизане към Бански гроб. Времето бе прекрасно, между преспите бяха разцъфтели планински минзухари, цветовете на които галеха приятно очите:
Пътеката през долината на река Мозговица е една от най-хубавите в Пирин. Първоначално върви по долината, след това просича клековете, а през повечето време е скрита в сенките на иглолистната гора. Под Мозговишките чукари пресякохме няколко лавини, сторили доста поражения:
След продължително лъкатушене в сенчестата гора, в местността Бански гроб пътеката излиза на мостчето през р. Мозговица. На поляната до мостчето има хубаво кътче за отдих:
След мостчето пътеката става път, който почти хоризонтално, с няколко извивки обикаля Беговишкия рид и бавно, но сигурно приближава х. Беговица. От няколкото полянки се откриват хубави гледки към върховете Зъбът, Куклите и други от този дял:
Полянките бяха осеяни с множество цветя, във всички цветове на дъгата:
Така любувайки се на хубавото време и цветя неусетно стигнахме до х. Беговица. След направения ремонт, условията за отдих и културно-масова работа тук са отлични. Топла вода, сигнал от мобилните оператори (максимален, при отклонението от черния път на пътеката за Попина лъка), добре заредено барче. Освен фабрични, предлагат се и домашни питиета, виното е много добро!
На другия ден ни предстоеше преход до Синаница. Отначало маршрутът върви в обратна посока до Бански гроб по вече описания път, след това пътеката криволичи в клековете и гората, докато накрая излезе на мостчето през река Башлийца. През голяма част от маршрута се върви буквално върху цветя (без крила няма друг начин).
Цветя имаше даже и в поточетата:
Срещите ни с животни бяха доста по-скромни – на три пъти срещахме диви кози, през нощта , която прекарахме на з. Синаница, на метри от мен по поляната премина с лениви скокове едър Дългоушко. Над Спонополска река за снимка ми позира този жабок:
На з. Синаница бяхме само ние двамата. Неземна тишина и спокойствие, нарушавана от редки крясъци на птиците. Теодоси използва времето след обяд за качване на върха, а аз направих една продължителна фотосесия. На Вашето внимание предлагам няколко снимки от улова:
На сутринта набързо закусихме. Поради невъзможността да пийнем по чайче, комбинирах последните останали две вафли с чаша домашно вино – остатък от половин бутилка, която намерих в заслона. Моите благодарности към любезния човек, споделил с нас тази много подходяща за закуска с вафли напитка. Поехме към х. Вихрен, аз – по маркираната пътека, а Теодоси – по билото.
На по-горната снимка е Спанополски чукар и едно от езерата под него, а долната е илюстрация на интензивните процеси на топене на снега:
Малко преди Бъндеришка порта, вляво от пътеката има малка премка, от която се открива хубава гледка към Гергийските езера и Муратова чука:
С Теодоси се срещнахме на Муратов връх. Това бе финалното изкачване за похода. Времето бе приятно за ходене, но имаше силна мараня, поради което снимките не бяха блестящи. А иначе Муратов връх е много обзорен и е чудесно място за правене на панорами. Помествам само една снимка, на която се виждат Вихрен, върхове по билото, Влахинските езера и част от Гредаро:
Слизането от Бъндеришката порта бе трудно – голям наклон, повърхностно стопен сняг, полепващ по котките, неприятна гледка към дъното на циркуса. Накрая мъките ни свършиха и си дадохме кратка почивка.
Топлите дни бая бяха постопили снега (от Муратов връх видяхме Дългото езеро почти изцяло без ледена покривка), но в по-сенчестите места още бе непокътнат.
Последва последно подсичане на снежна пряспа и слизане до Хвойнатото (Муратово) езеро.
Бе събота и около езерото се мотаеха няколко човека. По-надолу, покрай реката навалицата бе внушителна. Бях силно впечатлен от туристическото оборудване на тези смели планинар(к)и – джапанки, половинки за градски условия, силно изрязани потници и т.н. Мераклии!
Излишно е да казвам, че долината бе осеяна с цветя:
Малко над горното мостче направих една от последните снимки на Пирин:
Дари ни с шест прекрасни дни, изпълнени с добро физическо натоварване и приятни изживявания.
Финалът на експедицията бе в любимото заведение “При Лазо” до Бъндеришкия къмпинг.
Последва кошмарно пътуване в следобедния пек до Враца. Единственото утешение бе добрият набор песни от Пиринския край, които ни съпровождаха през целия път.
В тези горещи дни, накрая не ми остава друго, освен да кажа и напиша:
НАЗДРАВЕ !
При липса на продукти за гореописания коктейл с успех може да ползвате и добре изстудена ракийка.
В краен случай, но само с направление от личния лекар, може да се освежите и с няколко бирички.
Чет Юни 17, 2010 7:49 pm
Velio
Регистриран на: 20 Май 2010 Мнения: 104
невероятни снимки и разказ - изкарали сте екстра седмица в Пирин
Чет Юни 17, 2010 10:00 pm
slavka jostova
Регистриран на: 06 Сеп 2009 Мнения: 6
Усилията не са били напразни.Благодаря не само за "шареното"!
Чет Юни 17, 2010 10:03 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Чудесно изкарани 6 дни, браво. Не е като да се пилее времето, ходейки на работа ...
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Съб Юни 19, 2010 2:17 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Юни 18, 2010 7:47 pm
Visoko
Регистриран на: 14 Юли 2009 Мнения: 80
Цветятя и планината
Колко хубави са тези цветни градини.
Поздравления за чудесно прекарани дни!
Добре уцелихте времето!
Чудо. чудо! Нямам думи! Личи си, че снимките - и от 1-вата и от 2-рата част, са правени с голям кеф, защото е голям кеф и да ги разглеждаш! Благодаря!
Нед Юни 20, 2010 12:48 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
О, о, оооо, оооооооооо !
Направо ми се прииска вече да съм там ! Обожавам тази част от годината, когато снеговете отстъпват място на килим от цветя. Виждам, че "килимът" е щедро застлан - чак да ти е жал да стъпиш по него.
Много се изкефих на закуската ви в Синаница - вафли с вино: това си е класика. Както се казва, един истински планинар никога не може да бъде пълен въздържател.
А коктейла с узо и мента - с удоволствие бихме го споделили с теб, особено ако е "на живо", на раздумка в някоя хижа/засон/палатка.
Поздрави и поздравления и благородна завист от мен
Пон Юни 21, 2010 10:06 am
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
dido написа:
Чудесно изкарани 6 дни, браво. Не е като да се пилее времето, ходейки на работа ...
леле какво хубаво си го казал
нда.....
Пон Юни 21, 2010 2:09 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Пирински цветя и цветове
Голямо удоволствие е твоят пътепис, Бате Борко! Благодаря ти! Нали може още веднъж да видя снимката, която най-много ми хареса? Оловото в нея е възхитително:
Нагледали сте се на цветя! Сред виолетовите минзухари зърнах един бял - "албинос", който е голяма рядкост. А тези "жълтурчета" май са пиринският мак, който не се среща никъде другаде по света. Дребнолюспестото карамфилче до него пък е балкански ендемит:
Голям ксъсмет сте извадили и с маршрута, и с времето, ама то е, защото сте го търсили. Успех и следващия път!
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
мдааа - най хубавото време за ходене. Ама тоя Теодоси мн ми хареса - нема спиране това момче, той е разбрал от ходенето по шарения Пирин - само билно, много хубаво.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети