1-ви и 2-ри май в Пирин. До връх Вихрен (ден втори)

....... Събудих се сутринта ... значи бях спала цяла нощ! Не беше за вярване, защото обикновено в планината спя малко и дори хич. Това по повод нощуването в хижа Вихрен. Там вече може да се спи добре, има оправени 3 стаи - нови легла, дограма на прозорци и врати, плочки на пода и кюмбе в ъгъла...

А планът беше за ходене от хижата до връх Вихрен и обратно. Не знам дали беше лошо, че тръгнахме към 10 - 10 и нещо, вместо в 7 сутринта (после денят се оказа мнооого горещ и безветрен, а снега много се разкашка). Взехме си багажерите и поехме нагоре, в изпълнение на плана за деня, а именно Елтепска вода - Кабата - Хвойнати връх - връх Вихрен.

Преди да излезем на Кабата рязко променихме плана (ммм, лошо), ама тогава хич не се и замислихме дали ще може да се справим с новата ситуация. Високо горе на север от нас, по склона на Вихрен се движеха три мънички фигурки, закачили ски на раниците си. Движеха се много бавно, което на нас ни се стори доста странно (до момента, в който стигнахме до мястото, където ги видяхме за първи път и стана ясно защо, а именно труден терен). Дружно решихме и ние да минем по вихренските скаляци.
Като пръв, начело и водач на групата Митко ни правеше пъртина и избираше посоката.

По едно време наклона стана доста стръмен и вече не беше за гледане назад. Но все още не бяхме стигнали стъпките на момчетата, преди нас. Все още имаше "ах", "ох", снимки и гледки. Слънцето напичаше, а ние се събличахме.
После стигнахме мястото, където нашия път се събираше с този на момчетата. Въпреки жегата, топящия се сняг и падалите лавини, по склона имаше големи снежни петна, които трябваше да се преминат. А най-отгоре, преди самия връх, имаше още повече. Ама кой гледа нагоре и кой се замисля за страшното. Сега се намирахме доста по-надолу, почивахме, пиехме вода и гледахме към Тодорка.

След почивката и 30 метра по-нагоре Митко се разколеба. То си беше за разколебаване, дори трябваше да стане по-долу, ама ей на, тук се случи. По оголените от снега скали се стичаше вода, което правеше ходенето доста рисковано. Отстрани имаше голяма пряспа, момчетата бяха минали през нея. Отказахме се да минаваме по техния път - и там бе доста рисковано. Една грешна стъпка и надолу няма кой да те спре. Митко се отказа (много правилно решение), а Ели се върна с него. Ние - аз, Ники и Любето продължихме. Заради мен (така ми се струва, че стана), заради любопитството ни какво ще се види, какво има след още 50 метра нагоре, по-полегато ли става, що ли...И тъй, нашите приятели надолу, ние нагоре (грешка).
А нагоре се оказа страшно. Толкова, че след като минахме един доста опасен участък с камънаци, връщането назад и на мен, и на другите ни се виждаше невъзможно..

Мен си ме е шубе от такива опасни места (каквото се оказа това), а още по-лошо стана, като разбрахме, че и Любето е в същата ситуация (страх от високо + първо стъпване в Пирин изобщо). Чудесно (- помислих си аз, Ники се насади добре с нас двете на това място. Ама да си мислила по-рано. Сега трябва да ходиш и никакво реване. Айде, напред, нагоре и никакво гледане назад). И така, пак тръгнахме полека нагоре. Първо аз, почти лазех и се опитвах да се задържа, да не се хлъзна надолу, после Ники и Любето. Добре, че Ники й помагаше, защото аз нямаше да мога. Скарах се на себе си (трябва да се вземеш в ръце), защото Ники нямаше да има възможност да помага и на двете ни. Страшно - не страшно, добрахме се до Джамджиевия ръб в горната му част.

Нагоре само дълбок сняг, над който като острови лежаха камънаците по ръба. И дотогава беше страшно, но точно в този момент стана и опасно. Трябваше много внимателно да избираме пътя, за да избегнем някой инцидент (какъвто можеше да се случи много лесно). От едната страна беше склонът към Кабата и големия отвес от Вихрен надолу. Чувах как по него се свличат лавинки, дори ги виждах с периферното си зрение, но дишах дълбоко и се правех, че не забелязвам нищо. От другата ми страна - Джамджиевия ръб и яките козирки надвиснали над Казана. Абе страхотия. Confused

Единственото хубаво нещо беше появилия се изглед към Кутело & Со, ама от страх сърце не ти дава да се зарадваш истински:

Ама няма как (няма мърдане от там, ако се паникьосаш), трябваше да го минаваме някакси оставащия път до върха. Това бяха най-кошмарните последни метри, които съм изминавала някога, някъде. Пробирах си стъпките с огромно внимание, всяка една отъпквах допълнително, а снега бе толкова разкашкан, че от всяка моя крачка към Кабата се свличаха лавинки..
После видях една козирка пред мен и увесих нос, защото не знаех (не се виждаше) какво има след нея. А се оказа, че това беше върха. Едно много хубаво, равно и спасително място. УРА Very Happy

(казах го на ум, на глас не посмях). И тогава с голям кеф захвърлих раницата и извадих апарата да чакам Ники и Любето да се прехвърлят през козирката:

А горе беше толкова прекрасно... оставям ви да се насладите:

И тъй, направихме 10 снимки и си тръгнахме. Времето беше много напреднало, около късния следобед се движеше. Бяхме и гладни, и уморени, ама трябваше да вървим. Надолу беше лесно (поне за мен), много обичам да слизам от склон, когато има сняг. Много лесно и бързо става. Отначало на Любето й беше трудно, но после и тя свикна. На Кабата последвахме стъпките на козите през ръба, за да се спуснем в циркуса:

Трябваше да изберем най-безопасния път, защото по-голямата част от склона беше готов да се свлече, както и стана:

След Кабата допълнително отъпкахме следите на приятелите ни надолу. На хижата ни посрещна Митко и първите му думи бяха за външния ни вид (изглеждахме доста трагично и страшно уморени).
А каква е равносметката?! Цял ден се бъхтихме по тоя склон за да изминем 2 км. за повече от 6 часа.
Това ми е Вихрен за тази година. Не искам повече!

_________________

Последната промяна е направена от Kat на Съб Юни 19, 2010 10:04 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Случили сте на време и много добри снимки съответно!
Само се чудя как така вашия водач е решил да ви прекара през Джамджиевия ръб по това време на годината, особено с начинаещи в групата... Shocked

Но вие си знаете, просто се чудя... като гледам и котки сте нямали, но пък надали е имало лед горе над Носа при тая жега. Може би затова не искаш повече на Вихрен тая година Cool

Голям адреналин си е Джамджията!

In Earnest, ти донякъде си ме разбрал погрешно, най-вероятно защото не ме (не ни) познаваш, а може би не си чел други пътеписи...

Всички ние в групата не може да се каже, че сме начинаещи. Не може да се каже, че не преценяваме нещата... Всички в групата, освен мен, са израснали в полите на тази планина, трудно е да не я познават поне донякъде...
Склонът на Вихрен не е само Джамджиев ръб. От там, дето тръгнахме да се качваме е доста далече от него. В горната част - няма как, ако искаш да идеш на върха, минаваш през него. Водачът само условно беше водач. Можеше да е водач всеки един от нас, освен Любето, която идваше за първи път в Пирин, но е скитала из другите планини (това струва ми се се брои за опит). Оборудване си имахме достатъчно, но не взехме нищо, защото преценихме, че условията са такива, че не е нужно да се използват. Лед нямаше, а снега мек.. и за снегоходки не ставаше, дори за зимни обувки. Бях си взела и тях, но прецених, че по скалите ще ми е много трудно като буксувам и то на опасни места.
Не искам повече Вихрен тази година поради няколко причини:
- Обикновено там има яка навалица, няма спокойствие - ето сега за първи път бяхме сами, егати кефа Very Happy

- Има други места, които трябва да се посетят в Пирин, Вихрен въпреки че е най-висок връх не мисля, че трябва да се качва най-много пъти Smile

- Вихрен много харесвам да го гледам отстрани Smile

- Качване на Вихрен веднъж в годината на мен ми стига Smile

_________________

Kat написа:

In Earnest, ти донякъде си ме разбрал погрешно, най-вероятно защото не ме (не ни) познаваш, а може би не си чел други пътеписи...

Всички ние в групата не може да се каже, че сме начинаещи. Не може да се каже, че не преценяваме нещата... Всички в групата, освен мен, са израснали в полите на тази планина, трудно е да не я познават поне донякъде...
Склонът на Вихрен не е само Джамджиев ръб. От там, дето тръгнахме да се качваме е доста далече от него. В горната част - няма как, ако искаш да идеш на върха, минаваш през него. Водачът само условно беше водач. Можеше да е водач всеки един от нас, освен Любето, която идваше за първи път в Пирин, но е скитала из другите планини (това струва ми се се брои за опит). Оборудване си имахме достатъчно, но не взехме нищо, защото преценихме, че условията са такива, че не е нужно да се използват. Лед нямаше, а снега мек.. и за снегоходки не ставаше, дори за зимни обувки. Бях си взела и тях, но прецених, че по скалите ще ми е много трудно като буксувам и то на опасни места.

Така, значи явно аз набързо така го написах, че се оказа, че ти не ме разбра, после явно и аз не съм те бил разбрал... Smile

няма значение...
Много добре знам откъде сте тръгнали и къде сте се оказали на ръба ( все пак ти доста подробно и точно си обяснила и със снимковия материал ), а и съм качвал Джамджиевия ръб поне 25 пъти. Като казах начинаещи също имах предвид начинаещи за Пирин ( не че въобще не са ходили ), а начинаещ за Пирин по Джамджията със сняг си е доста по-различно от други планини, особено като става дума въобще за карстовото било ако е снежно ( доста по-гадно и опасно е от снежния гранит, вероятно ще ме разбереш ).
Щом сте били група опитни юнаци значи проблем няма Smile

Дано не долавяш укор в моят предишен отговор - просто Пирин/Вихрен/Джамдж. ръб в началото Май все още крие неподозирани опасности - бил съм доста пъти на Вихрен и въпреки всичко винаги намира с какво да ме изненада първенеца!
Иначе много по-добре се е получило като идея да излезете на ръба, отколкото да минете по скучния, класически път през Кабата. Wink

Ахам, след като вече се изяснихме, ще ти припомня една поговорка "Любопитството изяде котката" или нещо подобно беше Very Happy

т.е. наясно бяхме, че е опасно, но се оказа, че любопитството е по-страшно Smile

А още по-късно се оказа, че нагоре е по-добре, отколкото надолу. Това е. Понякога не действаш много разумно. Аз затова написах описанието с голяма част от мислите си, защото точно такива мисли ме спохождаха..

Поздрави!

_________________

Установявам съществена грешка в описанието - групата не беше съставена от петима, а от 6 печени планинари. Не разбирам защо Kat пропуска да спомене един особено важен член от групата - вярното ни куче - пазач Кари. По време на ел-тепската първо-второмайска епопея е с грамаж около 1300 и възраст около 160 дни, но това вече е N-то й ходене в Пирин. Скоро ще почна да я предлагам като куче-водач Smile

)))
[/img]

Супер време и изживявания- само така се ценят някои неща.
Да сте живи и здрави за нови подвизи! Аз още не съм го качил целия джамджиев...
Благодаря за снимките и пътеписа!

	Elly написа:
	Установявам съществена грешка в описанието - групата не беше съставена от петима, а от 6 печени планинари... Kat пропуска да спомене един особено важен член от групата - вярното ни куче - пазач Кари. .

Виновна

Не мога да разбера как пропуснах Кари Confused

Може би, защото я нямаше в снимките ми от съответния ден. Надявам се да ме извиниш, Ели Very Happy

Мисля, че идеята да я правиш куче-водач е много добра, трябва да се помага на хората (планинарите), които имат нужда Very Happy

Боби, време е за Джамджиевия ръб, няма нужда да чакаш повече Very Happy

Аз, обаче, свърших с минаването оттам (или поне се надявам да е така) Oops

_________________

	Kat написа:
	..... защото обикновено в планината спя малко и дори хич.

Хе, не е за вярване, и аз така! Shocked

Обаче защо не ми се отварят част от снимките?

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Знам ли... всичко си е наред с линка. Може да е проблема в Пикасата Rolling Eyes

_________________

Хубава разходка, добри снимки!

Нормално е за месец време снежната покривка да се стопи на много места.
Похвално е, че бяхте оставили снежец и за нас!

Снимките ги отварям без проблем.

Желая ти хубави мигове в Пирин и занапред!

Освен и аз да се включа в хОра с няколко изречения и снимки. Laughing

Склоновете на така коментирания ръб, там където минахме, бяха подобаващо "разголени" и за човек който няма страх от стъмнини и височини е песен. Само дето не ти се пее, тъй като не стига въздух - жегата и стръмнината изцеждат силиците.

Аз не правих много снимки, тъй като вниманието ми бе ангажирано с други неща, като например водоснабдяването на групата. По случай изминалия ден на труда по склона на върха на места имаше къси, от порядъка на няколко метра ручеи, водата на които трудно се вкарваше в бутилките, а вкусът й бе отровно варовиково-снежен. За съжаление не носехме калгон. Дали това е довело до образуване на големи количества котлен камък в нашите вътрешности, бъдещето ще покаже.

По време на изкачването чувствахме мощната подкрепа на Митко, Кари и Ели, които подвикваха откъм Кабата (циркуса, не седловината). Общо взето следяхме каменистите пасажи. В някои участъци те бяха покрити с много мек сняг, който създаваше проблеми откъм потъвания над коляно - чудесна предпоставка човек да си отроши някой крайник попаднал между скалите придружен от залитане. Слава на Бога, такива неща не станаха, не са ставали предишни години при подобни ситуации, дано не стават и в бъдеще.

Това са вече кадри от финалния, най-шантавия участък от изкачването. Имаше около 20-на метра, където камъните почти не се виждаха. Там минахме с повишено внимание, избягвайки козирката вдясно към Казана и стръмния склон вляво, по който съскаше свличащия се по склона сняг. Звукът му действа много съсредоточаващо, помага за концентрацията и повишава вниманието и бдителноста на человека. Ето една идентична на горната снимка, на която пред нас се вижда точно този участък, козирката към Казана и склона от другата страна.

На върха както винаги, радост, щастие, цветя, рози и красиви пози, ахкания и заиквания от красивите гледки. Естествено тука е момента за голямото снимане. Аз бих добавил, че Райко пържеше като за последно и по едно време се чувствах като прасе гътнато по Коледа, което го пърлят с бензинова лампа. Който е участвал в "свинска сватба", ритуал, обречен на изчезване, ще разбере за какво говоря. Ето едно кадро - крачим по мощния гръб на върха.

Слизането по снежен склон за някои е голям кеф, както се видя по-горе, но за мен е нещо много неприятно. От друсането по нанадолнището, съсипването на ставния хрущял и разбиването на коленните връзки направо ми призлява. Ето един миг от слизането на момичетата.

Пробвах да следя местата без сняг. Много по-добре за колената, обаче излезе друг проблем - мокрите камъни. След като ме подмамиха на 2-3 пъти и едвам отървах неприятни падания отново се върнах на снежния участък. Обувките там бяха къде къде по-стабилни. На снимката се виждат добре двата контраста - със и без сняг.

Както може да се забележи от фотката към циркусчето на Кабата са надвиснали снежни козирки. Представих си пързалянето с тях по склона и реших да не се възползваме от тази, макар и безплатна услуга. Една по-нагледна снимка на надвисналия сняг.

Учейки се от дивите кози избрахме по-безопасен участък, като превидливо побутнахме мръдливия сняг и впоследствие доста по-уверено заслизахме по стабилния такъв. На снимката се вижда част от следата оставена от нас.

След това нищо интересно за отбелязване. Едно падане по улея на Елтепската вода и финалната доза чанч за горките ми колена.

Накрая един портрет на най-малкия член на групата Кари-то.

Това е положението.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Снимката с козирките на Кабата направо разкъртва!!! Very Happy

Браво и все така!

Здравейте !
Благодарим ви за споделеното щастие и" малкият парцел " -снимките, които сте отделили и за нас.
Имам един въпрос на снимката която е обозначена с този надрис Sad

Трябваше да изберем най-безопасния път, защото по-голямата част от склона беше готов да се свлече, както и стана: )има един доста добре очертан "правоъгълник"какво представлява той ?
Бъдете здрави !

_________________
Поклон на теб, природо, създанье необятно

на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,

на твойта вечна младост и вечна красота,

на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

невидимо, кат бога, велико и безкрайно

и равно с вечността;
Отечество любезно, как хубаво си ти!