Едно двудневно преходче

С моя човек Пешо, направихме едно двудневно преходче събота и неделя по следния маршрут:
х. Мальовица - вр.Мальовица - Вазов връх - Отовишки връх - х. ИванВазов / връщане през Урдин циркус и долината на Урдина река.

Тръгнахме пак в петък след работа и вечерта към 9 бяхме в хижа Мальовица. Тоя път странно за мен, момичето ни взе по 10 лева за нощувка, и не ни взе пари за хляба, който изядохме с лещицата Smile

).
Сутринта потеглихме в 5:50 по хладното. Хладно хладно, ама роса йок. Влачехме се като глисти нагоре, далеч от способностите ни Smile

. Учудих се обаче, че въпреки привидно бавното темпо, стигнахме доста бързо. Над еленино езеро видяхме 6 кози да тичат по баирите нагоре. Някъде 7:55 бяхме на билото, където се отклонява пътеката за Елени връх - отскочихме до там и се мотахме да щракаме около половин час.

Пешо на елени връх:

Продължихме и засякох, че бяхме на Мальовица 2:50 минути след тръгването ни. Значи ако не се бяхме бавили половин час на елени връх, щяхме да сме горе за около 2:20 минути, при това бавно темпо. Там поспряхме да починем известно време и продължихме по билото.
Някакво стадо коне си пасат на билото:

Рилския манастир от билото:

Някъде долу из урдиния циркус си пасяха стадо крави, видяхме и едно стадо кози - гледахме с бинокъла - бяха 18 бройки, от които 3-4 малки имаше Smile

Стигнахме отклонението на маркировката за х.Иван Вазов (там дето е чешмата) около 12:55 (като цяло вървяхме яваш яваш)

Урдин циркус в кофти светлина за снимане Smile

Продължихме нагоре по баира към Вазов връх. Там направихме една по-стабилна почивка с хапване, едновременно със стабилен оглед на евентуалните възможни маршрути през Урдиния циркус. После продължихме към раздела - целта ни беше да се качим на Отовишкия връх по билото. След като стъпихме на билото се отвори мащабна гледка към езерата - долу народ, народ, накацали като мухи по езерния връх.

Окото и Бъбрека на фона на Витоша Smile

Всичките 7 езера накуп:

В 15:00 бяхме на Отовишкия връх, след което заслизахме надолу по поляната към хижа Иван Вазов. Слизането по наклонени поляни ми е доста омразно занимание, но около 4 часа бяхме вече на хижата. Както Дидо спомена в предната си тема, в тая хижа се навъртат странни субекти. Имаше сума народ, къпеха се в рекичката, някакви солидни количества алкохоли се охлаждаха под чешмата. Бяхме се обадили още в петъка да запазим места. И хубаво направихме, че иначе щеше да се наложи да се връщаме май Smile

Дадоха ни две легла в едно мизерно бунгало - и двете бяха горни. Опнахме се да починем. Но Пешо си имаше планове още от началото - да изкачи Голям Калин. Моя план обаче включваше дрямане Smile

Към 6 без 15 той тръгна и за по-малко от 3 часа се върна от върха. Вече мръкваше, а народа пред хижата беше в неизброими количества. Вътре нямаше направо място да се хапне. Затова си взехме наличната храна и се замъкнахме на едни огромни камъни по-надолу от хижата.

Докато хапвахме бавно мръкваше:

След което легнахме. Пешо отпра яко, аз много трудно спах, с много сънища. Сутринта се измъкнахме в 5:30 и 5:40 вече вървяхме към чешмата на разклона под Вазов. Лека полека стигнахме там на ръба на циркуса в 7:05 (спирахме уж да снимаме по пътя тук там). Там бая се мотахме да снимаме:

След това ми е малко трудно да опиша как точно се слиза през циркуса.
Точно от чешмата се качихме с около 50 метра нагоре по ръба (нагазих в прясно кравешко... Smile

). След това започнахме да слизаме диагонално напред и надолу. Стига се до една голяма скална група, която трябва да се заобиколи от отзад, след което се хваща надясно по деренцето. То слиза до езерото долу(това което се вижда на последната снимка), където гъмжеше от крави (къпеха се някои от тях).
След това целта е къщичката, която се намира близо до другото езеро (това, в което слиза водопадчето от горното нему). До къщичката има чешмичка и 3 вързани кучета Smile

. Минахме после край въпросното езеро в 8:35, от където надолу вече ясно се вижда утъпкана пътека:

Спускането е доста стръмно, но аз поне не срещнах трудности. Пътеката е много добра, единствения и недостатък са плочестите камъчета, с които трябва да се внимава - понякога може да се хлъзнеш. След като слязохме долу в долината, започна едно дъъълго дъълго вървене с доста бързо темпо. Терена не е кой знае колко приятен за ходене - в началото е доста равен, но по някое време започва да пресича реката ту от едната, ту от другата страна, на 2 места се минава по едни дървета, хвърлени напречно на реката (на едното място дъврветата са две - мокри и страшно хлъзгави, прав е много трудно да се мине - аз се държах за клоните на един близък клек, надвиснал над реката). По-нататък пътеката върви високо над реката от страната на Зеления рид - там се натъкнахме на една усойница, легнала на пътеката. Слязохме през яворова поляна и поехме по маркировката за ЦПШ-то, където беше колата. При пресечката с Мальовишката река, обаче без да искаме продължихме по широкия път, който е с някаква черна маркировка, в резултат на което излязохме около 400-500 метра по-надолу на шосето. Около 12:40 вече бяхме при колата.
Като цяло въздухът и двата дни беше много мараняв и кофти за снимане. Пирин се виждаше само като силует, с изключение на неделя сутринта, когато по изгрев се виждаше малко по-добре - открояваха се формите на Кутело.

Малко снимки и от Пешо:

Браво момчета, продължавайте все така Laughing

..... имате ли снимка на змията?

Хмммм, много добре, много добре. В тези жеги си плаче само за планина, мдам! Поздравления за добрия преход. Croc

goro_levskara, за съжаление не ми дойде на ума да я снимам. Пешо я прескочи в последния момент и ми сигнализира, аз я прескочих, мина ми идея да я махна от пътя, ама Пешо вика - остави я да си стои там и продължихме. Чак после се сетих че можеше да я щракна. Беше с дължина около 40 см, доста светла кожа, зигзагообразната ивица беше тънка, червеникава на цвят. Главата беше сравнително малка, рогче не забелязах. Може би е била млад екземпляр, не беше много дебела, може би колкото палеца ми.

itilien, хубави снимки, предполагам с хубава техника. Няма как да е другояче Wink

Кат, техниката не е от толкова голямо значение в повечето случаи Smile

В една снимка 70% е правилната светлина, 20% е композиция (демек фотографа) и 10% техника Smile

. Звучи малко банално, ама е така. Сред тия снимки има не особено добри заради лошата светлина. Погледни предната моя тема - там има по-добри. Иначе относно техниката - за последната една година съм сменил какви ли не апарати - панасоник фз30, канон 350д, филмов канон, после филмов никон, след това средноформатна филмова броника, а сега снимам със Sony R1. Добре че не съм броил колко пари съм изхарчил за това Smile

Oбщо взето вече не ми прави впечатление какво държа в ръцете си, стига да зная какви са ограниченията, които налага.

Ето примерно няколко снимки, правени на филм, среден формат - трите обектива, апарата и статива са общо около 6 кила.
Историята покрай тия снимки е много дълга и не е за разправяне Smile

))

Не знам колко обектива има въпросния апарат, ама снимчурите си ги бива. Rolling Eyes

Тази последната с червената ивица в небето е доста впечатляюща. Не че другите падат по-долу де. Wink

Някой път да разкажеш дългата история.

Урдин циркус е страхотен, как да не го снимаш!

Поздрави за доброто ходене и снимките, разбира се Croc

Въпросното отклонение за ЦПШ-то при Мальовишката река и ние с mislesht го пропуснахме, явно е кофти маркирано мястото и стават грешки.

За змията - интересно е това, и аз се дзверих днеска в гъстия треволяк на Газей да не би да настъпя нещо дето не требе Laughing

А - пепелянката е рогата гадина, усойницата не е.

dido написа:

Поздрави за доброто ходене и снимките, разбира се Croc

Въпросното отклонение за ЦПШ-то при Мальовишката река и ние с mislesht го пропуснахме, явно е кофти маркирано мястото и стават грешки.

За змията - интересно е това, и аз се дзверих днеска в гъстия треволяк на Газей да не би да настъпя нещо дето не требе Laughing

А - пепелянката е рогата гадина, усойницата не е.

Ми пропуснахме го и за награда ни ядоха комарите повече... Neutral

Доколкото знам усойницата се среща по-високо по баирите, пепелянката е по-надолу, май до 1500м.