Рила - Мальовица до х. Иван Вазов и обратно през 7-те езера

Здравейте,

Някакво затишие има из форума, та рекох да поразсея обстановката с един пътепис на пътешествието ни из Мальовишка Рила - mislesht, Ива и аз. На фона на "Born to Raise Hell"/Motorhead - откакто ми пресипна гърлото сме като близнаци с Леми Smile

...mislesht отдавна си беше набелязал района като типичен за рилската алпийска част - хубавите гледки отколо Мальовица и Седемте езера. Набързо скалъпихме маршрута - ЦПШ Мальовица до хижата, оттам към връх Мальовица и по билото през Додов връх до х. Иван Вазов. На другия ден - прибиране през Раздела, Седемте езера и х. Вада.

Та - в събота към 06:30 посрещнах mislesht на гарата, беше тръгнал рано-рано от Пловдив. Към 8:30 бяхме на ЦПШ-то и тръгнахме към х. Мальовица. Още на паркинга видяхме познати от агитката - grizzly и ariandra тъкмо слизаха от маршрутката, с план за ходене до Мальовишките езера.

Денят изглеждаше като да е слънчев и ведър, ето една снимка на самия връх Мальовица:

До хижата стигнахме неусетно, залисани в приказка. Там отморихме за кратко и продължихме нагоре през терасите. На 2-рата срещнахме група мераклии, която питаше как да стигнат до Страшното езеро. Нямаха нито карта, нито бяха гледали кое къде е, абе просто тръгнали ей така хората. Насочихме ги към БАК, та оттам да се оправят. Дано са стигнали ...

На втора тераса, малко след камъка с плочите хванахме един улей-подсечка на стандартния маршрут към в. Мальовица. Доста стръмен, той излиза на най-долното Еленско езеро и спестява бая доста досаден път:

Митко и Ива. Тръгваме си от долното Еленско езеро, отзад Орловец.

От там до малкото и голямото Еленски езера беше точно 5 минути по сипея. До езерата вече щъкаше народа. Лято, ей Smile

Продължихме нагоре към билото по коловете. От склона езерата се виждаха така:

Една класическа снимка на Еленските езера. Отзад - Орловец.

Отзад агитката се лензеше на фона на Мальовишкия връх:

Докато пъплехме към билото, една група не-нашенци задрапа по източния склон на Мальовица, баш по стръмното. Там си имаше една тънка пътека, и една нашенка, водачката, прекара хората оттам. Набелязах я за друг път... - пътеката де Smile

Скоро се качихме на билото. Оттам гледката към манастира си беше класика просто, не се сдържах да я щракна ... За съжаление обаче липсваше оная кристална яснота на въздуха от предишната седмица. Пирин планина не се виждаше, дори Витоша беше потънала в маранята... За капак - отминаващата депресия все още набиваше яко вятър по билото и ни принуди да извадим дрехите от дисагите.

Рилския манастир, измамно близко:

Гледка от Мальовица посока Орловец и Еленските езера.

Мальовишките езера и троговата долина на едноименната река, снимани от Мальовица. Виждат се хижата и ЦПШ-то.

Същото, приближено.

Казахме здрасти на една обядваща компания и продължихме по билото към Мальовица. Там вече се беше разположила агитката, която хвана подсичащата пътека. Поразгледахме отгоре, поснимахме насам-натам и подкарани от брулещия вятър продължихме западно към Додовия връх. Което си е голямо минаване де - слизаш 200 метра за да се качиш после 100 нагоре. Чудя се малоумниците с багерите как не са я подхванали тая седловина още Smile

От върха се спуснахме по тревистото било, все така преследвани от досадния вятър. По-малкото зло пред буреносните облаци и трясъците дето вика Митко... Малко преди Додовия връх седнахме да хапнем по няколко залъка, отново до голямата агитка. Хората си продължаваха къмто Рилския манастир - на завет ... Wink

За нас оставаше ходенето покрай Урдиния циркус и взирането в неземната гледка там. Нищо, че духаше неистово, ето една лудница от снимки на Урдиния:

Долината на Урдина река.

Мальовица в далечината - върхът е челото на рид всъщност.

Стига толкова. Урдините са дотолкова пленяващи, че се меракландисах за експедиция из циркуса, специално да обиколя тия невероятни езера.

Малко преди Дамга, при чешмата, хванахме северозападно по подсичащата пътека за х. Иван Вазов. Чешмата си беше пресъхнала ама съвсем - дали беше сушава годината или не - там вече няма вода. На западния склон на Дамга обаче си църцореше едно тънко поточе, напълнихме бутилките последно преди хижата.

Къмто 16:00 бяхме на х. Иван Вазов. Мушнахме по чайче и биричка, Митко се опъна в хижата, ние с Ива разпънахме чувалите под един голям камък и отпорихме в сладка дрямка докъм 19:00.

По това време имах мерак да се покатеря на седлото при Отовица, но към 19:00 нещата стояха далеч по-мързеливо, а и духаше та не се траеше. Поровихме из торбите, та разпънахме софрата в хижата на мохабет и тънки ракии. Отляво имаше мощна дупнишка компания, около 120 децибела, вдясно - скапана уредба виеше на умряло. Абе - странно свърталище е тая хижа, имайте едно наум там...

Мохабета си е мохабет, към 23:30 се изнесохме ние към палатка, Митко към леглото. Кой спал-спал, в 06:30 се събудихме и час и половина по-късно поехме към Раздела. Ето една снимка на хижа Иван Вазов, за тези, които не знаят какво е това:

За около час се качихме на билото до Раздела, поснимахме компанията там и продължихме към 7-те езера:

Митко и Ива.

При езерата вятъра падна значително, там поснимах с кеф една езерна серия:

Окото.

Бъбрекът.

Част от Близнака, Трилистника, Рибното и Долното. Хижата е при Рибното езеро.

Слязохме докъм Бъбрека. Там дъновистите тренираха вече, та се приближихме да огледаме обстановката. Вместо самодиви в бяло видяхме един самодивчо, та продължихме напред къмто Рибното езеро. Аз направих една чупка по близките тумби да отснимам Трилистника и Рибното от специфични позиции, ето ги:

Трилистникът.

Рибното и хижа Седемте езера (7-те езера).

Хижа Седемте езера (7-те езера) пред Рибното езеро - класическото място за отсядане в района.

На въпросната уютна хижа хапнахме и пийнахме, та се опънахме на шалтетата до брега за една солидна едночасова дрямка. Навалица там беше сериозна вече, хората щъкаха насам-натам а ние се бяхме опънали току до пътеката. В един момент шайка давещи се псета ни разбудиха и пръснаха панаира.

Поехме сънени надолу през клека по зелената маркировка към Ловна и Вада. Дотам - няма изненади - само бъхтене по надолнището. 200 метра след Вада хванахме източно по червена маркировка към ЦПШ Мальовица през Яворова поляна, да приберем колата. По пътя хич не беше зле - една борова гора не е истина - прехърляхме се от боровинков масив към ягодов масив и така до асфалта. Там оставих народа да почива и се качих за колата. После - прибиране до София, оставих Митко на автогарата и ... това е, до по-нататък Smile

А, пак забравих панорамите, знаете, че обичам да снимам такива:

Панорама от в. Мальовица към Еленските езера и циркуса. Отсреща - Орловец. По-голяма версия тук

Панорама от билото към Урдиния циркус, 1. По-голяма версия тук

Панорама от билото към Урдиния циркус, 2. По-голяма версия тук

Панорама към езерото Близнака. По-голяма версия тук

Последната промяна е направена от dido на Сря Юли 18, 2007 1:06 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Пред монитора вятъра не се чуства, но предполагам, за какво иде реч. Тия Урдини ез. са много красиви! Все пак този път фаворита ми е последната панорама с Близнака. Mr. Green

Много добро ходене сте направили. Браво, бараво. Така да продължавате. дъра-бъра

Да допълня и аз някои моменти. Няма да казвам в колко станах, и без друго не спах хич, но в 3:36 хванах влака за София. Около 6:30 бях на Централна гара пред часовника, където свирнах на Дидо да се обознача. Не след дълго вече пътувахме към ЦПШ.
Някои констатации:

1.По склона на Додов връх усетих че доста съм се поуморил, от недоспиване и рядко ходене ще е...

2.Кравешките очи светят, но кравешките л**на не!(личен опит)

3.Студена бира в студен вятър не върви!

Вечерта имаше толкова звезди, че нямаше празно място по небето!
Аз ще си купя шапка като на Дидо за да не ми изгарят ушите пак, а той да ходи по дълги панталони като мен да не го хапят мухите! Bleh

Иначе на връщане през гората беше сянка, комари, мухи, боровинки, комари, ягоди, комари, мухи, комари...Е, нахранихме летящата сган.
Това е то, до следващи срещи! дъра-бъра

Ето и снимки от мен:

Най-стандартната рилска гледка:

Орловец:

Панаир на Мальовица(имаше и французи):

Дидо се цели отгоре:

Мальовишко било, сутрин:

Дидо ще снима Седемте езера:

Дублират се, но ще ги пусна и аз:

Харамията:

И моите панорами от 2, 3, и повече снимки(увеличават се):

Мальовица:

Дидо щрака Орловец:

От Мальовица:

Ива гледа на запад:

Урдин циркус, велико място:

Калините рано сутрин:

Част от езерата и Харамията:

И тук последната панорама ми пасва най-много! Punk

Тоя връх Харамията е много готин. Някой ден ще се наканя да скокна до него. Белким го кача да позяпам отгоре.

	Speedy написа:
	И тук последната панорама ми пасва най-много! Тоя връх Харамията е много готин. Някой ден ще се наканя да скокна до него. Белким го кача да позяпам отгоре.

О и там пъплеха като турци по Шипка! Изобщо целия район е панаир!

Браво, добре сте се разтъпкали, хубави снимки Laughing

Следващият път отскокнете и до Харамията, заслужава си Laughing

Абе много път се очертаваше до долу да отече Харамията за другия път Croc

Айде бе човек къде се изгуби ти? Градския ми спомена за някакви геройства дето ги замисляте в петъка...

Здрасти Дидо, много бач напоследък и пропуски съответно Sad

А що се отнася за другата седмица знам, че си в Пирина и ако можеш ела да се видим. Не мисля, че са геройства иначе, но неща, против които се опълчиха много хора, което лично мен ме амбицира допълнително, но Ники ти е казал сигурно.
До скоро!!!
Бъди здрав!!!
Жоро

Аааа, не, аз говорих за ходенето ви по Балкана с градския, онова препускане за 24 часа. Иначе на 28-и Събота съм на х. Вихрен от ранни зори още, надявам се да видя агитка там ... Very Happy