870 km., 460 уж снимки, и много БГ:BG:

знам, знам.... не съм бил тук скоро като "автор", но ето така компенсирам:

нали се ни сърбят задниците да одим некъде, а искаме и да сме кат другите нормални хора, та:

Расотката /както обича да се изразява Ристо/ бе планирана в хранително- напоителния интервал 19:00- 20:00ч. в сряда в стил „..а утре мислим да ходим…”
И когато дойде Утре- то на 06.05.2010г. т.е Гергев ден две семейства, особено едното / с три МОМЧЕТА/ без особено затруднение миксирайки сценарии от типовете „Пълна лудница” и „Женени с деца” стъпихме на долните десни педали на возилата и поехме към един от най-старите складове за Гсм, а именно пещерата под Деветашкото плато.
От сега да кажа, че макар подтекста да бе „ опознай, за да я обикнеш”, надтекста си беше, че тез дни бяхме просто едни хора без работа. А аз снимах ли снимах, но не мога да спестя и един от моментите, та заредете се с ВРЕМЕ и търпение, ако се хванете на това хоро да видите всички снимки.
Но по същество- пещерата е убава, но понамерисва на нефт и май ще е все така. Пътеката край Осъм- а е приятна. Не мога да подмина завидните способности на братята роми през „шумните” 90-те години да разпарчетосат и отнесат почти целия железен мост, свързващ пещерата с равнината. След това подгонихме асфалта към Кремен. Водопадите са приказни, Екопътеката е перфектно организирана и обзорна. Като стана дума за деца /по- горе/ ще спомена, че до началото на пътеката има заведение с богато и подходящо меню, където някои от нас/тях/ употребиха от тъй ценената на тоз ден доскоро блееща мръвка. Пътя до Павликени ни достави наслада от редуващите се багри на полята от рапица, прясно изоран чернозем и още зелено жито. Хотел Бора лично на мен ми поднесе точно това, което вътрешно очаквах без да съм го планирал. Кацнал на хълм над градчето и заобиколен от гора, хотела има всичко необходимо за добра почивка- уединение, басеин, сауна, ресторант, парк, забавления за деца, и… добре заредена енергийно старинна каменна колона. Докато опитаме от всичко и денят си отлетя.
07.05.2010. Ние чакаме те да станат- те нас… нали се сещете- всеки става, когато стане, закуска, басеин за децата, среща с „местния” вид в лицето на мой приятел от студентските години- Данчо 2, пак кафе този път у тях и вещи напътствия за пътя ни за този ден. Заредихме в местния „хипер”маркет и газ. Лесно намерихме разклона за пътеката към Ждрелото на Негованка. Истински БГ Гранканьон. Има си всичко- и отвеси и дървени мостове над реката и гледки. И за да не се стряскат тези, които не са били там ще поясня, че има възможност за минаване по различни пътеки в различни посоки над каньона, както и долу по самата река. Тъй че има варианти за всеки. Децата примрънкаха и трябваше да намерим местните ядялни. А те се оказаха перли в родния ни туризъм. И двата комплекса в Емен си струват- Нягованка е по семпъл- нови сгради, басеин и куп други екстри, но Имението просто ми спря часовника. Мека като памук гъста и безупречно подравнена трева, обособени за различни на брой компании кътове за хранене, отделни постройки за спане, перфектно аранжиран двор, басеин, батут за децата/зверилника/, среща на изкуство от местен природен произход смесен с модерни средства, антика и лукс- всичко това в един огромен двор до рекичка. Там хапнахме и отново подкарахме. Лесно намерихме „дупката” Пропастите. Пропаднахме 24м. до дъното и от там към Хотница, за да се насладим на уникалните цветове на езерото под едноименния водопад. Надали сме единствените пропсували това нечовешко творение на инженерната мисъл пътно съоръжение след тунела на Великото Търново, което как да го нарека- разклон ли, надлез ли, какво ли/?/ дето ни води край древната столица за да ни изведе на Хаин Боаз на път за на Юг по- далеч от започналия дъжд. Следва Мъглиж, Billa в Стара /гъзора/ Загора, малко магистрала за вкус и енд в Златна ливада. А като имаш приятели с вила там си с друго, особено като знаеш, че там е първия християнски манастир на Балканите! Последваха стандартните за „почивни” дни процедури- скари, …., и …
08.05.2010. Сутринта кафе, закуска за децата, и за нас, пак кафе, и… манастир. „Св. Атанасий” е приведен в изрядност по някоя от програмите вероятно, но това не го прави по- . Да- не е като забравен, но сякаш е позагубил от автентичността си. Добре е, че има табела и инфо, което те връща във времето сякаш. Новия поп беше заключил аязмото с катинар, но духа на мястото е неподвластно на тез процедури. Под манастира през рекичка има естествена скала, която макар обслужена със стъпала е достатъчно тясна, за да те накара промушвайки се през нея да се почувстваш опростен от греховете. Има нещо в тоз тип контакт с духовното.., макар да съм прекалено малък, за да го разбирам…
И отново на път- следва предпоследната ни за деня цел- ПЕРПЕРИКОН. По почина на Speedy и др. в Горна крепост се вписах и слях с месните...Разбрах за разни места,пътища без карта, гъби, привички, изяснихме що е "Вулвата", огледалото, Ататюрк, Доган и сие- демек защо пътя тук е толкова лош, а хората толков вярващи и "обичащи" тютюна, и това след дегустация на месното свинско кебапче с продукти само на Кока Кола...
Не бих се осмелил да обсъждам артефакти като Двореца, гробовете, трона, базиликата. Хем е казано много, хем ако за някой не е, то трябва да се види лично.
И последва преследването на последната- отдалечената на 240 км. цел- ей таз клавиатура. Целях я таз цел, за да мога да Ви споделя. Пък и за утре/днес/ отново има план- да закарам детенце на работа, да си доспя, да ида на тренировка в 10:00, и да разходим доджото до Монина скала Rolling Eyes

А сега навън вали, вали, вали... Е..?!? Не е ли това добро усещане за Планина?

Малко 460 снимки: http://picasaweb.google.bg/njamatakyv/1DevetakiKroshunaPavlikeni2EmenPropastiteHotnica3ZlatnaLivadaPerperikon#
Бъдете здрави!