Две еднодневни разходки - 13 върха

Така стана, че и двата дена от уикенда ми се освободиха. Но за съботата разбрах в четвъртък вечерта, а вече бях уговорил неделята и нямаше как да правя план за двудневен маршрут. Естествено оставаше варианта за два еднодневни.....

Събота 30.06.2007 г. - Мусаленското било

Още четвъртък вечерта звънкам на Милена с идеята, която ми беше дошла току що. Малко формалности и срещата е уговорена, в събота рано сутринта тръгваме с колата за Боровец. Паркираме я в началото на пътеката и тръгваме нагоре. Часът е 9.00, жегата още не е дошла, напредваме бързо. Гледките по така наречената Мусаленска пътека не са никак приятни, постоянно минават камиони, дърветата са орязани, мизерията е пълна. Вървим без почти да говорим, държим добро темпо. След точно два часа сме на хижа Мусала, където е пълно с хора. Отдъхваме няколко минути и се насочваме към първия връх за деня - вр.Дено. Бързо хващаме пътеката за хижа Чакър Войвода, но не след дълго ни писва да подсичаме и тръгваме директно нагоре, като Милена хваща по-пряк и по-стръмен наклон. Аз предпочитам по полегатия склон и не съжалявам. Пред мен в далечината изскача сърна, която обаче не успявам да документирам. Горе на самото било в далечината виждам още една, която заснемам със зуум. Времето обаче тече бързо и продължавам с темпо нагоре. Точно час, след като сме тръгнали от хижата с Милена се събираме на вр.Дено. Правим десетминутна почивка и продължаваме към втория връх за деня - вр.Студения чал. Аз се отбивам набързо до Сфинкса, където правя няколко снимки. До върха стигаме за 25 минути, като горе се откриват добри гледки, към непознатата за мен източна част на Рила. Третият връх, който искаме да изкачим е вр.Иречек, който се извисява гордо над нас. Потегляме бързо натам, като в началото е полегато и е леко, но в последствие става стръмно, което ни забавя крачката. Въпреки това стигаме до връхната точка за малко по-малко от 30 минути. Отдолу някъде по пътеката за Мусала хора пеят химна, а аз в тон с тях си го подсвирквам и правя снимки на съседните върхове и езера. Десет минути почивка и тръгваме нагоре по стръмния склон на следващия връх, който имаме желание да качим - вр.Малка Мусала. Подсичаме склона ту отляво, ту отдясно, ту се катерим отгоре по скалите. На места си е направо опасно, но гледаме да сме максимално внимателни. За около 30 минути вече сме горе, като на котата има няколко купчинки с камъни, които служат за ориентир. Отсреща на Мусала гъмжи от хора, кой на полянки, кой на пейки, може би видимо имаше около 30-40 човека. Ние обаче сме още на Малка Мусала и без почивка се насочваме към първенеца на Балканите. Хващаме пътека, която подсича трионите и вървим горе долу в добро темпо. Има няколко по опасни участъка, но при повишено внимание те не са проблем. В 14.30 ч. точно, или пет часа и половина откакто сме тръгнали отдолу стъпваме на вр.Мусала. Скриваме се на завет зад синята сграда и хапваме доволни от постигнатото - пет от плануваните осем върха за деня са изкачени. След близо час почивка се насочваме към шестия връх за днес - Безимения връх. Дотам стигаме като се отделяме западно от пътеката за заслон Ледено езеро. Вървим почти изцяло през камънак, като тук там се среща някоя и друга каменна пирамидка, която при лошо време би била добър ориентир. До върха стигаме за 25 минути и без почивка потегляме към следващата цел - вр.Алеко. Най-интересното е, че по този рядко посещаван маршрут видяхме хора тръгнали от Ястребец да катерят Мусала по по-нетрадиционен начин. Те ни казват, че са подсякли Алеко по някаква пътека, която върви някъде 30 метра под върха. Ние с Милена обаче тръгваме директно нагоре по скалите, като на места си е бая стръмничко и опасно. В крайна сметка всичко минава нормално и в 16.10 ч. сме на върха. Не правим почивка, а продължаваме директно към последния връх за деня - вр.Ястребец. След слизането от Алеко вървим по различен вид терени. В началото е камънак, после има едно две места, където е клек, а най накрая си е направо писта за ски. На самия връх стъпваме точно в 17.25 ч., като правим половинчасова почивка. Знам, че в този район има връх с името Иванов камък и веднага го потърсвам с поглед. Не ми изглежда особено достъпен, но въпреки това бъркам в раницата и отварям книгата на Румен Грънчаров " Върховете на Рила" за да разбера как се стига дотам. След като и там пише, че има моменти, в които трябва да се минава само през клек, вече ми е ясно - ще се опитам да се кача зимата. Така неусетно преминахме през осем от върховете на Мусаленското било и беше крайно време да се насочваме надолу към Боровец. Хващаме първата писта и тръгваме директно натам, което обаче ни затруднява, заради зверския наклон на места. Това са обаче бели кахъри и точно в 19.25 ч сме при колата, трябва да се връщаме в София..... Аз ще идвам утре пак......

01.07.2007 г. Будачки камък, Мечитите, Голям и Малък Лопушки връх

Отново ставам рано, но поне знам за какво. В 7.30 ч на ОМВ на окръжна олница се събираме Аз, Цецко, Сабина, Поли и Витя. Тръгваме с корсата на Сабина и след около час и половина сме вече в Говедарци. В началото вървим по асфалт, което както знаете никак не е приятно, но не след дълго влизаме в гората, където започва стръмно качване нагоре. За час и двадесет стигаме до хижа Мечит, където отдъхваме няколко минути и продължаваме по маркировката за Кобилено бранище. Вървим по път, но на места минаваме напряко, като следваме неотлъчно маркировката. Към 12.30 ч. вече сме на билото между върховете Будачки камък и Малък Мечит. Ние се насочваме към първия, като си мислим, че ще стигнем бързо до него. Да, ама не, в продължение на петнайсетина минути сме в някакъв висок клек, като почти не стъпваме на земята. Все пак успяваме да стигнем до най-високата кота, която представлява една площадка може би три на три метра с камъни и пирамидки по нея. Правим кратка почивка и хоп, отново в клека. Долу на премката хапваме набързо и се насочваме към вр.Малък Мечит. Добре, че книгата на Румен Грънчаров е в мен та да разбера кой точно е въпросния връх. Картата на Картография посочва съвсем друго разположение и съвсем друга височина за него, но аз съм по склонен да вярвам на книгата. До Малък Мечит стигаме в 14.00 ч. и без да се замотаваме много тръгваме към големия му брат. Тук искам да спомена, че ако някой иска да го качва ще е най-добре да го направи десетина метра преди пътят да завие в западна посока. От това място тръгват пирамидки, които извеждат до връхната точка. Аз обаче не успявам да ги забележа, тъй като се спирам да снимам и губя от поглед спътниците си, които са успяли да ги видят и са вече горе. Завивам в западна посока и рязко губя височина, като в ниското забелязвам стълб от малкировката и почвам да катеря двойно повече от другите, като на места се бутам и в клек. Все пак стигам някак си догоре и се присъединявам към колегите ми по баир. След 15 минути почивка се насочваме към следващата цел - Малък Лопушки връх. След слизането от Голям мечит пътят продължава през безименен връх и слиза надолу към Кобилено бранище. Ние обаче цепим по коловете и след стръмно изкачване в 15.20 ч. сме на върха. Искам да отбележа, че връхната точка е североизточно от коловата маркировка на билото на този връх. Правим си няколко снимки и тръгваме към последната цел за деня - Лопушки връх. Другите хващат стълбовете, а аз решавам да цепя нагоре през скалите директно. Това съм го правил преди около две години и сега искам да си припомня как е било. Точно в 16.00 ч. съм на върха, където вече са Витя и Цецо. Скоро идват и Сабина и Поли, като отново сядаме да хапнем. Времето е разкошно, Мусала изпъква от изток, Мальовица от запад, Водни чал от юг, а някъде в далечината на север се откроява Витоша. Седим повече от половин час на върха, но времето напредва и бавно тръгваме надолу. А дотам успяваме да се набием още веднъж в гаден клек с идеята да спестим някой и друг метър, но....оправяме се и с това. На хижата хапваме по чорба и в 21.00 ч. сме отново в Говедарци, а след около два часа вече сме отново в големия град. Това бяха моите два дена в Рила. За съжаление нещо има проблем с Пикасата и не мога да сваля снимките, но при първа възможност ще направя и това.
Бъдете Здрави!!!
Жоро

Браво бе. Само така! Laughing

Ще чакам снимките с нетърпение да видим панорамите. Това с трупите дето викаш каква е целта? Нещо да не би да се освобождава терен за хотели и лифтове или просто си маскарят изедниците. Sad

Абе ще хасфалтират до Мусала. Както китайците до Еверест, ама в по-малки мащаби нашите...

Жоро, абе да те помоля ако има начин да вкараш снимките из текста, че ми говориш за 1000 хубави места и имена, ама по снимките в галерията не знам кое какво е, и ме човърка любопитството... Very Happy

Добре сте се разходили де, аз около мечитите и кобилиното надолу имам мерак за ходене, ама ще видим кога ще остане време за това...

Поздрави Croc

Ники, незнам човече какво ще правят, но определено поне 4 камиона слизаха отгоре. Способни са на всичко нали знаеш Sad

. Дидо ще се постарая да направя това което искаш от следващия път. То отделя повече време, но пък е по пояснително прав си. Сега пускам линк към снимките от двата дена и се надявам да ви харесат.
От Мусаленското било:
http://picasaweb.google.com/g.levskara/30062007
От Мечитите и Лопушки връх:
http://picasaweb.google.com/g.levskara/01072007

Иречек и Малка Мусала са интригуващи! Как беше на Трионите? Преди 2 години ме хвана шубето в не много хубаво време и се отказах. Щях да минавам на обратно твоя маршрут, от Мусала към Дено и надолу към чакъра. Confused

Така и не го минах...

Ох, тия хора са луднали с това рязане на гора. Sad

Лошото е, че тая психика на българина да руши не е от вчера и не знам до къде ще я докараме така.

Снимките са много здрави. Поздравления! Носи поздрави на Сабина от мен (ако е същата Сабинма дето на Алиботуш ходихте) Laughing

Като гледам е същата.

Браво за снимките, поразучих ги. Ходил съм там ама не знаех кой чукар как се казва, сега се поизясниха нещата, мерси Жоро Croc