От Козя Стена до Ехо – зимно

Случихме на невероятно добро време.

Бяхме подценили района. Всъщност, ако знаехме какво ни чака, вероятно щяхме да се откажем. Този преход, който през лятото е лека разходка, зимата се оказа доста тежък. Имахме и късмет – нямаше много сняг, което направи преминаването възможно.

В крайна сметка се получи едно много добро ходене. Аз лично се размазах от кеф.

Снимки

Много красиво!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Хубаво снимково разказче!

И аз разгледах снимките с кеф!

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Мдаа, красота Smile

_________________
Мартин
mmartinov.com

Пропуснах съзнателно да споделя за един полу- инцидент, който си бе пряко следствие от непознаването и подценяването на района. Като разбрах за перипетиите с подхлъзвания и падания на приятелите по Пирин, размислих и аз да се „похваля”.

Случката се случи горе-долу тук:

На едно място продължаването по реброто беше невъзможно, заради дървета израсли точно на ръба. На това място, няколко метра надолу, е прекарано метално въже, подпомагащо подсичането на слона. Да, ама тия няколко метра до въжето си бяха по вертикала. Тръгнах първи. Снега под мен се отцепи и полетях надолу, но успях да се хвана за на въжето и така оживях. Боян повтори същия пирует. Коле, дали защото си беше взел поука или просто защото е по-лек, успя да не се „хвърли” на въжето.

В случай, че не бяхме се задържали ни чакаше това:

Следващия път обещавам да си взема и пикела.

И ние тези дни минахме участъка Ехо - Козя стена. Имаше достатъчно сняг за да бъде зимно минаването, но не достатъчно за лавинна опасност. Минахме по зимния път, за да го разучим как е и имаше само един момент, който остана не ясен. Човек както добре си следва билото изведнъж се оказва на една скаличка няколко метра, от която няма очевидно слизане. Става въпрос за скалите точно над хижата и как се минават в зимно време с достатъчно сняг за лавини в улеите. От ляво ли се заобикалят от страната на гората? Ние слязохме по един улей, тъй като се бяхме мотали цял ден на хубавото време и ни домързя да се връщаме много назад да търсим минаването.
Ето за тези скалички иде реч:

Останалите снимки:
http://picasaweb.google.com/desi.hristova/NOJOC#

desi написа:

Човек както добре си следва билото изведнъж се оказва на една скаличка няколко метра, от която няма очевидно слизане. Става въпрос за скалите точно над хижата и как се минават в зимно време с достатъчно сняг за лавини в улеите. От ляво ли се заобикалят от страната на гората? Ние слязохме по един улей, тъй като се бяхме мотали цял ден на хубавото време и ни домързя да се връщаме много назад да търсим минаването.
Ето за тези скалички иде реч:

Ние се пробвахме около час да намерим път през и около тези скали. Имам предвид „туристически” безопасен път – без нужда от въжета, осигуровки и катерене. Е, не успяхме. Върнахме се на лятната пътека, прекръстихме се и минахме. Със сигурност при достатъчно сняг със съответната структура, там може да стане много сериозна беля. Както се казва, и риска и удоволствието са си изцяло ваши.