Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 420 Местожителство: София
До Баланов дел и Керимова чука в Софийска планина
Когато в неделя имам състезание, съботния следобед остава единствената възможност, да се разходя някъде, макар и за кратко. Както и друг път съм казвал, тези къси разходки, обикновенно се провеждат в близките до София планини Плана, Голо Бърдо, Витоша. Този път обаче, дестинацията беше малко по-различна...
Лятото проведохме едно трейл бягане в района на Сеславци и още тогава забелязах на картата близките върхове, покрай които минава трасето. На други подобни състезания, докато маркирам, или демаркирам, просто "отскачам" до тях, но този път преценката ми беше, че няма да имам време, колкото и бързо да се движа. Но то си ми бучи в главата...
Така в ранния съботен следобед на 15 ти ноември, тръгнахме с един автомобил в посока Сеславци. От там продължихме по изровения асфалт в посока някогашната уранова мина. Идеята ми беше да изкачим върховете Балонов дел и Керимова чука, които много ясно се виждат от балкона ми в Овча Купел. Бях начертал набързо някакъв примерен маршрут на машинката, който почти изцяло припокриваше трасето на състезанието. Паркирах на разклонение на асфалта и тръгнахме по широк тревист път. Не след дълго излезнахме и на доста по-ясно изразено трасе, на което продължихме вдясно. Въпреки отиващата си есен се откриваха гледки...
По някое време пътят се превърна в пътека и се движехме предимно в гора...
Унесени в приказки обаче, установих, че съм пропуснал отклонението за Баланов дел. Бърза справка с машинката ми показа, че съвсем скоро има друго отклонение, по което реших да се пробваме, тъй като не исках да се връщаме. Не след дълго бяхме на него, но то се оказа много стръмно и неприятно, заради хлъзгащата се шума...
Колкото повече се изкачвахме, толкова по-стръмно ставаше, но пък обикалящия ни пейзаж си заслужаваше...
На мен мислите ми обаче, бяха за това, дали е удачно да направя описанието от тук. Не ми трябваше много време, за да реша категорично, че това няма как да се случи и че не бих причинил никому подобно стръмно изкачване, на толкова хлъзгав терен. Още повече, че си представях слизането, което със сигурност щеше да бъде по тъмно. По тази причина реших, че от върха ще търся другата пътека, която бяхме изпуснали в началото.
Постепенно наклонът намаля и точно един час и десет минути, откакто бяхме тръгнали от автомобила, бяхме на връхната точка на Баланов дел, където след кратко търсене открихме и котата, която разчистихме...
Обаче вече беше 16 часа и без много размотаване тръгнахме към билния път за Керимова чука. Съвсем случайно открихме малка пътечка, която подсичаше Баланов дел и която според карта беше тази, която изпуснахме. Реших, че навръщане ще я пробваме, колкото и тъмно да беше и бързо продължихме напред. Скоро излезнахме и на билния път, по който има червена маркировка. На откритите участъци се откриваха гледки, като първия кадър е към първенеца на цялата Софийска планина - връх Готен...
А точно срещу нас беше и масива на Керимова чука...
Бързо се спуснахме до седловината между двата върха и отново започнахме да се изкачваме. След около пет минути обаче, се отделихме от пътя и тръгнахме по нещо, като пътечка, отбелязана на картата и водеща към върха. Но бързо разбрах, че такава пътечка няма и просто продължихме, ориентирайки се по склоновете на релефа. Времето напредваше, а слънцето отиваше все по на запад...
Проправяхме си на места път сред растителността и точно в 16:36 бяхме на Керимова чука...
Наслаждавайки се на залеза, стояхме тук до 16:51, но все пак трябваше да вървим и по обратния път и бавно тръгнахме надолу. През гората отиващото си за днес слънце изглеждаше така...
А на откритите участъци, се появяваше и масива на Баланов дел...
Не след дълго бяхме на седловината, където си погледнах машинката и видях пътека, която щеше да ни изведе много по-бързо и кратко до колата, от тази която бях намислил. Не ми трябваше много време да реша и след минути тръгнахме по нея. Имахме челници, дрехи и вода, така че дори и да ударехме на участък с тръни, щяхме да се справим, още повече, че ножиците и триона бяха в мен. В началото пътечката беше ясно проследима и не беше никак стръмна. Следеше се лесно, но много скоро падна мрака и запалихме светлините. Появихе се и стръмни участъци, на които при влажно време трябва да се внимава, но ги преодоляхме безпрепятствено. В крайна сметка се оказа, че пътеката излезе на пътя, без да се налага дори и да си помисляме за ножицата, а след като тръгнахме по него, ни трябваше много малко време за да стигнем и автомобила.
Така завърши тази няколко часова разходка в Софийска планина, на която температурите бяха доста високи за тази част от годината. Описанието за върховете го направих по пътеката, по която слезнахме и вече е налично на сайта:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
