Из върховете на Конявска планина

По една, или друга причина, Конявска планина рядко е влизала в плановете ми за разходка и реално имам само няколко дни ходения в нея. Това разбира се е било пропуск от моя страна, но пък беше време да направя нещо. Планувах този преход от поне месец, в интерес на истината, като идеята ми беше да оставим кола в Земен, а с друга да се върнем до Буново и да минем цялото било на Риш. Не знам защо, но се отказах в последния момент и реших, че ще тръгнем само с един автомобил.
Така малко след 09:30 ч в неделния ден тръгнахме от центъра на Буново. Още от самото начало започнахме стръмно изкачване до една от високоразположените махали на селото. Вървяхме по слаболичащ път, докато не стигнахме края на една от махалите, където се включихме в широк коларски път, идващ от началото на селото. Следвайки пътя, редувахме гористи с открити участъци. Първата ни цел за деня беше връх Високата бука, за който имах известни притеснения, когато си правех плана за разходката, но ножицата ми беше под ръка и бях готов. Скоро стигнахме място, откъдето решихме да се пробваме. Първоначално...

...нещата не изглеждаха никак добри, но близостта на най-високата точка до пътя, ни позволи да стигнем сравнително бързо до нея, без дори да използвам инструмента. Върнахме се на пътя и много скоро достигнахме до седловината между Високата бука и следващия връх, който искахме да изкачим - Малката чука Направих снимка на Буката...

...и продължихме по пътя. Тук трябва да спомена, че на тази седловина пътят има няколко разклонения, които обаче са по-слабо изразени и трябва да бъдат пропуснати. Със серпантинно изкачване, за около 25 минути достигнахме до югоизточните склонове на върха...

...а след още няколко минути, вече бяхме и на най-високата точка. От тук нататък знаех, че ни предстои най-трудния участък и очакванията ми се оправдаха. Веднага след слизането от Малката чука се отделихме от основния път в западна посока по друг, който си личеше едва, едва. На моменти ставаше ясно изразен, но след стръмно изкачване покрай боровата гора и след навлизането в нея, той просто свърши. Това не ме учуди, очаквах го. Но пък гората беше рехава...

Тръгнахме директно нагоре към билото по стръмния склон. Изкачването е с дължина около 100 метра, като се върви спокойно между иглолистните дървета. Но пък усилията си заслужаваха. Скоро бяхме вече на билото. Появи се и първенецът на планината връх Виден, на фона на величествената Рила...

...а на югозапад над град Кюстендил се извисяваше все още снежната Осоговска планина...

Тук тръгнахме по билото на планината, като следващата ни цел беше четвъртия по височина връх на Конявска планина и трети в Ришкия дял - Големия връх
Близо 20 минути, след като бяхме излезнали от гората, успяхме да стигнем до връхната му точка, като от там се появиха гледки и към следващите два върха, които искахме да изкачим - Опетаница и Риш...

Тръгнахме към тях, като трябва да отбележа, че някъде в седловината между Големия връх и Опетаницата се появи слабоизразен път, който се движеше по самото било. Ние продължихме по него, като от премката направих снимка и на четвъртия по височина връх, от който бяхме слезли преди малко...

За 15 минути стигнахме и до третия по височина връх в Конявска планина и втори в Ришкия дял - Опетаница
Тук направихме почивка за обяд, като през цялото време се наслаждавахме на гледките, откриващи ни се във всички посоки. Но все още ни предстоеше да се изкачим и на първенеца на целия дял и втори по височина връх в цялата планина - връх Риш...

До него достигнахме за 20 минути, като за най-малкия участник от групата това беше 90 ти изкачен връх. Трябваше снимка, няма как...

Не съжалявам, че направихме обяда на Опетаница. По камарата от камъни на най-високата точка имаше стотици калинки, които кацаха навсякъде и където си поискат и заради това не се задържахме дълго на Риш...

Продължихме по билото, като следващият връх, който искахме да изкачим беше Еленова глава - осми по височина в Конявска планина. До него, обаче имаше разстояние от 2,6 км по права линия и ни трябваше един час за да го достигнем. В интерес на истината, това беше и най-масивния връх, който изкачихме през целия ден...

За достигането му, обаче трябваше да слизаме и да се изкачваме постоянно, като най-ниската точка, до която стигнахме беше 1210 метра - седловината под връх Еленова глава. Постояхме повече време тук и тръгнахме по обратния път към Риш. Малко повече от час ни беше нужно за да се качим отново на Риш. Срещу нас се открояваха Големия връх и Опетаница, отново на фона на Рила...

На премката между двата върха от снимката, така се случи, че сменихме рязко плана за слизане, който първоначално беше, да се върнем по същия път. Вдясно от нас от билото се видяха някакви неща, наподобаващи на корита. Запасите ни от вода, бяха на изчерпване и щеше да е хубаво да напълним бутилките, а именно подобни корита са признак, че може да има вода, с която животните да задоволяват нуждите си. Прецених, че няма да изгубим много, нито като време, нито като денивелация, затова и отидохме да проверим мястото. Вода нямаше, но по някаква причина се загледах в машинката и установих, че на картата има пътека, слизаща стръмно в южна посока Според това, което виждах, тази пътечка трябваше да слезне до коларски път на около два километра западно от Буново, и по който път можехме да се доберем до селото. Не го мислехме много и тръгнахме, като за отбелязване е, че не се движихме по пътека, а по слабоизразен коларски път, движещ се успоредно на около 100 метра от отбелязаната на картата пътечка. Всъщност тук не мога да съм категоричен, дали отбелязаното на картата, въобще го има, но пътят е наличен и много скоро ще го изпратя на билетче, за да може да бъде поставен при следваш ъпдейт.
Тръгнахме по пътя, като слизахме стръмно надолу. На 1320 метра надморска височина се натъкнахме на това...

Нямам идея как е стигнал дотук. Пътят е много стръмен и неравен и просто ми е непонятно как този мерцедес е достигнал до това място, толкова високо в планината. Предното му стъкло беше пукнато, а едната възглавница се беше отворила, но дано човекът е оцелял. Колата естествено беше разграбена, като единствено двигателят беше пожален. Трудно ми е обаче да си представя как са сваляни нещата надолу по този път.
Ние успяхме да се доберем до подножието след като за час и 15 минути слезнахме от 1370 до 810 метра. Но пък долу ни чакаше студена вода, която утоли жаждата ни и не се налагаше да пестим. От тук обаче отново започнахме да качваме. До селото стигнахме за още 40 минути. Малко преди него, отново видяхме изоставена кола, използвана преди много години...

Конявска планина...тема с продължение... Smile

Измина повече от година, откакто не бяхме идвали по тези места. До тази неделя, когато направихме една хубава разходка, но този път във Виденския дял на планината. До този момент бях качвал Виден, само мързеливата, но ето че дойде момента да се поправя. Един мой приятел има къща в Цървеняно и тича до горе всяка седмица. Запозна ме със спецификите на маршрута, даже и трак ми направи. На нас не ни оставаше нищо друго, освен да се изкачим...
Срещата отново беше на познатото място в Овча Купел, като този път тръгнахме две коли. Посоката беше Кюстандил, като ще напиша малко повече за мястото на изходната точка. Тя е на отбивка вляво на главния път, на около километър след спирката на автобусите в Цървеняно. Ако идвате от София и не следите внимателно, има голяма вероятност да я пропуснете. За ориентир ни служи табелка, на която обаче се вижда само гърба. Ако идвате от Кюстендил на тази табелка ще видите надпис "за Кръста 4 км" От отбивката има поставен нов асфалт, който е около 4-5 метра, преди да се превърне в черен път. Освен това от страната на пътя към Кюстендил има и къща, която също може да ни ориентира. И внимание, завоят за тази отбивка е позволен, но тя е на много неприятно място след десен завой и ако има насрещни автомобили, маневрата е рискова.
Ето го и въпросното място:

На него веднага вдясно има място само за два автомобила...

Тръгнахме по коларския път и почти веднага видяхме голям смок, който започна да ни позира. Докато ние снимахме, нямаше и минута след това, спътниците ни, които бяха по-напред, извикаха за нова змия на пътя, този път малка, но за която не бих могъл да бъда категоричен каква е...

Виждал съм десетки пъти змии, но две за две минути не ми се беше случвало. Е, случи се и това Very Happy

Другото интересно беше, че не много на често, но по пътя имаше жълта маркировка...

Предположих, че е направена за Кръста, който е популярна туристическа дестинациця за местните хора, а и не само. Все по пътя, за малко повече от час го стигнахме и него...

В района му има разположени маси, пейки, както и тронове Very Happy

Постояхме малко горе, наслаждавайки се на гледките и продължихме по пътя. Скоро стигнахме до разклонение, където хванахме вдясно. Не след дълго, на едно равно място, се отклонихме от него и тръгнахме без пътека, директно нагоре по склона...

След около десет минути изкачване, излезнахме на равно, където видяхме ясно изразена животинска пътека, идваща отляво. Навръщане решихме да я пробваме, но се оказа, че след 100 метра, просто изчезва и реално вариантът, по който минахме, е най-удачен. Тръгнахме на горе по нея, като скоро се появи кулата и самия връх...

Пътечката се изгуби бързо и просто продължихме по заобления и каменист хребет към Виден...

Като излезнахме на билото се появи северняка, като поривите му бяха много силни. Ние, обаче наближавахме...

Скоро стигнахме и самия връх, където се сгушихме в една ниша и се подсилихме. Все пак успяхме да направим една обща снимка...

Аз знаех, обаче, че не само Виден беше целта на днешната разходка. А и някои други върхове, които са на същото било. Те се виждаха в далечината ясно от тук...

Тръгнахме по югоизточния склон към първото възвишение, до което стигнахме бързо. Вървяхме през страхотен терен...

Скоро стигнахме и до подножията на безименен и скалист връх, който изкачихме по едно приятно ръбче...

От тук Виден изглеждаше внушително...

Продължихме и към последното безименно възвишение, откъдето билото се спуска стръмно на югоизток. От него, отново страхотни гледки...

И гледка назад към Виден и безименния, който бяхме изкачили преди малко...

От тук тръгнахме към връх Койчовица, който е втори именуван по височина и общо пети в цялата планина. Хванахме малка пътечка и скоро го доближихме...

Докато се изкачвахме по склоновете му, често се обръщах да снимам и... видях хора на Виден. Това вече си е събитие Very Happy

Не си спомням, кога за последно сме виждали други туристи, но със сигурност не се случва често. Всъщност, докато пиша, се сещам, че в Земенска планина, преди около два месеца се бяхме засякли с Христо и Петър от форума. Опитах да ги снимам по склоновете на върха...

...Както и скалистите върхове, до които бяхме отишли преди половин час...

Изкачихме Койчовица, където даже и слънце изгря и се застояхме. След което направихме общата снимка...

... и тръгнахме обратно към Виден, като отново се движихме без пътеки...

Група кончета ни позираха от безименното възвишение...

Не след дълго бяхме отново на върха, но отново имаше вятър и без да се застояваме, тръгнахме по склона надолу. Навръщене малко преди Кръста, се носичихме към скалистото връхче, както и към облия връх - кота 1225, които се виждат на снимката...

След като ги изкачихме, просто си хванахме пътя и за малко повече от час бяхме при колите. Малко преди тях, също имаше какво да се види...

Така завърши поредната ни хубава разходка. Изкачихме Виден по непопулярен маршрут, както и няколко много обзорни и скалисти върха. Да, духа ни силен вятър, поваля ни малко, но пък бяхме Горе, което е най-важното Very Happy

Абе, не е лошо, но 310 километра път с кола ми са в едната посока. Такива връхлета има и в близките Родопи.
Иначе, харесвам идеята да виждаме нещо по-екзотично. Wink

	tortomanin написа:
	Абе, не е лошо, но 310 километра път с кола ми са в едната посока. Такива връхлета има и в близките Родопи. Иначе, харесвам идеята да виждаме нещо по-екзотично.

И в Родопите никак не е лошо, което със сигурност знаеш по-добре от мен Wink

Но наистина разстоянията си оказват влияние, за съжаление. Не че не става и е невъзможно, но е доста по-трудно за планиране. Не съм ходил на много от най-високите върхове и знам, че това е пропуск от моя страна.
Но ще се променят нещата някой ден Smile

Много рядко ми се случва да тръгвам някъде на планина толкова неподготвен, или както се казва на сляпо. Винаги се стремя да чертая по картата, да гледам сателитни изображения, да се запознавам с релефа. На тази разходка обаче, това не се случи, въпреки желанието, което имах. Мала и Голема локва, върховете, които исках да изкачим, бяха просто в гората и нито на картата имаше пътища към тях, нито по сателитните снимки. Всъщност от изображенията на гугъл, се забелязваха някакви просеки, но те се губеха в гората и не бях сигурен, първо дали са пътища и второ, докъде стигат.

Така изминалата неделя се натоварихме в една кола и тръгнахме в посока село Драгомирово, което е на главното шосе от София за Кюстендил, в началото на Конявския проход. Идеята ми беше да тръгнем по един път в източния край на селото, който на сателита изглеждаше ясно изразен. Той вървеше срещу течението на река Маджарица и някъде в гората се отделяше от нея. След това се губеше, но към онзи момент това ми се струваше най-удочния вариант да се приближим към Мала локва, който искахме да изкачим.

Тръгнахме по пътя и не след дълго се натъкнахме на препятствие...

Пресичането на реките, винаги е криело риск и подходихме с повишено внимание, след което продължихме на десния и бряг, следвайки все така коларския път. Много скоро обаче, трябваше да я пресечем отново, тъй като бяхме на отклонението, което гледах на сателита. Нашата случайна спътница Джина, която беше с нас през цялото време се справи отлично...

Веднага след реката, пътят по който вървяхме, стана слабо изразен, а освен това се и раздели. По това, които се виждаше на сателитните снимки планувах да продължим на запад, но лявото отклонение ми се стори по-удачно, тъй като започваше да катери стръмно и се надявах, че ще ни изведе близо до върха. Тръгнахме именно по него...

Наклонът наистина си беше сериозен и всички загряхме добре в този иначе студен неделен ден. След не малко изкачване, стигнахме до ясно изразен коларски път в североизточните подножия на Мала локва. Според мен и продължението вляво и това вдясно би трябвало да заобикалят масива на върха, но реших, че ще хванем дясното отклонение, тъй като ми се стори, че ще ни заведе по-близо до целта. Вече се движехме почти изцяло по равно, като по пътя имаше и нови препятствия...

Постепенно започнахме да заобикаляме масива на Мала локва от север и се надявах, че ще стигнем до друг път, по който да минем и от западната му страна и съответно да го изкачим. В един момент стигнахме на 400 метра до връхната му точка, но такова отклонение не идваше, а и пътят по който вървяхме се отдалечаваше. Реших, че ще походим още малко по него и ако не намерим разклон, просто ще се върнем и ще тръгнем директно към най-високото място. Така и стана и след още десетина минути, просто се върнахме и намерихме нещо, като просека в гората, по която тръгнахме директно без пътека нагоре...

Изкачвахме се стръмно, като това, което ми правеше впечатление, беше че на често, около нас имаше изсечени дървета, но по моя преценка доста отдавна нарязани. Бяхме на стръмен склон и това ме наведе на мисълта, че трябва някъде да има пътища, по които някога да са сваляни тези дървета. Още докато се чудех, излезнахме именно на такъв път, който обаче беше много обрасъл и явно не се е ползвал отдавна. Ние го пресякохме и продължихме в посока, като растителността стана по-гъста...

Пресякохме още два подобни пътя, след което наклонът намаля и стигнахме връхната точка на Мала локва, която е изцяло в гора...

Постояхме малко тук и се насочихме и към Голема локва, който е десетият по височина именуван връх в Конявска планина. Тук вече гледах машинката, като целта ни беше да се движим по малкото билце западно от Мала локва и да избягваме деретата от двете ни страни. По този начин щяхме да стигнем до северните подножия на върха и да го изкачим, отново директно през гората.

Така и направихме, като участъка между двата върха беше добър за ходене, макар и без пътека...

Бързо стигнахме до подножията на Голема локва и все по склона, без пътека тръгнахме към връхната му точка. Не ни отне много време да стигнем до нея, като тук интересното е, че на най-високото място има пасаж с иглолистни дървета. Едно петно, което гледах на сателита, в изцяло широколистната гора, по всяка вероятност изкуствено засадено...

Постояхме и тук малко време, като аз се опитвах да видя някакви просеки, или пътища, по които да слезнем, защото бях убеден, че няма да се връщаме по същия път. Привидя ми се нещо, като път, западно от върха и директно през гората, тръгнахме по него. След около пет минути, наистина излезнахме на път, но не и на този, който гледах, защото това беше едно тревисто и някога използвано отклонение. Но реших, че ще тръгнем по него, защото водеше в посока селото и не след дълго стигнахме до мястото, откъдето се отделихме да изкачваме Голема локва. На идване, малко преди да стигнем до тук, видяхме, също тревисто и слабо изразено отклонение, за което се заговорихме, че може да слиза към Драгомирово. Намерихме го бързо и тръгнахме по него. Думата път е силно казана, но все пак се спускахме по нещо подобно, по което на няколко места видяхме горски маркировки. Слизахме стръмно надолу...

...и така за около 40 минути, излезнахме на равно, където се включихме в ясно изразен път, но който също напуснахме, защото видяхме разклон вдясно, по който щяхме по-бързо да се върнем в селото. Скоро след това бяхме при колата, като слизането от Голема локва до Драгомирово ни отне, по-малко от час и по тази причина реших, че описанието за двата върха, ще бъде именно от тук. Там където бяхме паркирали имаше голяма и масивна чешма, която може да послужи на някой, както за зареждане на шишетата, така и за ориентир за изходния пункт...

Така завърши и тази наша разходка. Таблицата за Конявска планина е вече с два описани върха повече, а изпращам и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!