Връх Гредаро 2605 м.

Имам все още няколко върха в Рила и Пирин над 2600 м., които не съм изкачвал, и когато се отдаде възможност да се организира преход, те са с приоритет.

Тръгнахме двама души от хижа Вихрен на 13-ти юли около 9:20. Пътувахме от Банско с маршрутката и нямаше как по-рано да се стартира.

Откри се гледка към Дончовите Караули:

Движихме се доста стегнато до Муратово езеро и до Бъндеришката порта.
Гледка към долината на река Бъндерица:

Муратов връх:

Муратово езеро:

Поглед към връх Тодорка вляво:

На седловината (2468 м.) между Муратов връх и връх Безименен 2554 м. огледахме добре Гредаро и съставихме някакъв груб план откъде да го изкачим.
Ето го Гредаро 2605 м.:

Тръгнахме да се спускаме към циркуса на Гергийските езера, очаквах тези първи метри от спускането да са много стръмни, а може би и опасни, но нямаше грижи там.
Малко по-надолу дойдоха трудностите. Там има огромно незаобиколимо поле от скали от всякакви размери, пътека няма как да има.
На места се виждаха пирамидки, но няма гаранция, че следват най-лесния възможен маршрут.

Връх Муратова чука 2449 м. и Гергийските езета:

Не тръгнахме да изкачваме директно Гредаро. Прецених, че може би най-малък е наклонът ако малко подсечем, движейки се на север. И после тръгнахме към върха точно от запад.

Връх Гергийца и връх Муратова чука:

Връх Безименен 2554 м., връх Гергийца 2589м., връх Синаница 2516 м., връх Муратова чука 2449 м., Гергийски езера:

Умишлено излязохме на билото около 200 м. северозападно от върха. Очаквахме с нетърпение да се открие цялото мраморно било.
Връх Вихрен:

Връх Бански Суходол 2786 м., връх Кутело 2908 м., връх Вихрен 2914 м.:

Връх Безименен 2554 м., връх Гергийца 2589м., връх Синаница 2516 м., връх Муратова чука 2449 м., Гергийски езера:

Стигнахме връх Гредаро за над 5 часа, но както стана дума скалистият район на югоизток от Гергийските езера уби спретнатото темпо.

След почивка със сандвичи и гледки, тръгнахме почти по следата на изкачването.

Връх Безименен 2554 м., Гергийски езера:

Муратов връх:

Заобикаляне няма.

Като се качихме на седловината, облекчението беше голямо и можехме отново да се наследим на върха, който изкачихме:

Гледка на северозапад:

Ето го и друг любимец - връх Бъндеришки чукар 2738 м.:

Следата върху картата на Garmin Connect:

На хижата бяхме обратно чак след близо 11 часа, т.е. около 20 часа и отдавна бяхме изтървали маршутката за Банско.
План Б не беше много бляскав, но това е: обилна гощавка на хижата и спускане до хотелчето в града на челници.

Много хубав преход. Снимките са един път, благодаря.

Браво!
Попълвайте колекцията, щото идва момент, в който човек минава в групата на "знаещите" Cool

	kaloyanv написа:
	Много хубав преход. Снимките са един път, благодаря.

	tortomanin написа:
	Браво! Попълвайте колекцията, щото идва момент, в който човек минава в групата на "знаещите"

Благодаря, че сте разгледали! Wink

Снимките са великолепни! Поздравления за споделените преживявания !

Бъдете Здрави !

	t.hristov написа:
	Снимките са великолепни! Поздравления за споделените преживявания ! Бъдете Здрави !

Благодаря за пожеланията! Smile

Много хубаво ходене сте направили. А минахте ли отгоре по цялото равно било на Гредата, чак до малките езера в северното й подножие ? Било е някъде краят на юни-началото на юли, като гледам преспите

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	аngel написа:
	Много хубаво ходене сте направили. А минахте ли отгоре по цялото равно било на Гредата, чак до малките езера в северното й подножие ? Било е някъде краят на юни-началото на юли, като гледам преспите

Благодаря, че си разгледал! Smile

Не, не минахме през цялото било. Излязохме на билото на 250 м. северозападно от върха и после след върха продължихме 100 м. на югоизток (до първото малко повишение) - така че само 350 м. Съвсем щяхме да се замотаем, ако бяхме минали по-голяма част от билото.

Dimov написа:

	аngel написа:
	Много хубаво ходене сте направили. А минахте ли отгоре по цялото равно било на Гредата, чак до малките езера в северното й подножие ? Било е някъде краят на юни-началото на юли, като гледам преспите

Благодаря, че си разгледал! Smile

Не, не минахме през цялото било. Излязохме на билото на 250 м. северозападно от върха и после след върха продължихме 100 м. на югоизток (до първото малко повишение) - така че само 350 м. Съвсем щяхме да се замотаем, ако бяхме минали по-голяма част от билото.

Браво, качили сте се на чудно място - едно от най-обзорните в Пирин.

По повод на горния коментар - има вариант за връщане с продължаване по билото на север и слизане през Гредарското езеро. Оттам насетне прибирането покрай Влахинските езера е съвсем леко за краката.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Браво, качили сте се на чудно място - едно от най-обзорните в Пирин.

По повод на горния коментар - има вариант за връщане с продължаване по билото на север и слизане през Гредарското езеро. Оттам насетне прибирането покрай Влахинските езера е съвсем леко за краката.

Благодаря, Дидо! Мислех, че съм огледал всички варианти, на картата и на място, но този съм пропуснал.
И все пак този близо километър на север по билото не е ли с много клек?

Клекот е малко, камънак и трева основно. Минаването е леееко откъм Влахинския циркус, следвайки билото. При в. Гредаро е повече тревисто. Мога да пусна снимки, които дават представа за терена.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Клекот е малко, камънак и трева основно. Минаването е леееко откъм Влахинския циркус, следвайки билото. При в. Гредаро е повече тревисто. Мога да пусна снимки, които дават представа за терена.

Гледах пак картата, никак не ми се вижда лесно това преминаване по билото на север.
Не ми е толкова важно, но ако ти се отдаде време, качи някой кадър, да. Smile

Dimov, поздравления за прехода!

Спомних си думите на бай Йоцкан (iozkan/Божидар):
Ако имаш проблеми и си в лошо настроение – направи един Гредаро в Пирин и ще ти се оправи настроението! Smile

Относно северния ръб до връх Гредаро – няма да се плашиш, какво са 100-тина метра клек, споделен с приятели? Smile

Основният клек е докато се изкачиш на билото, след това по самото било се пресичат само отделни петна нисък клек.

Относно югоизточния ръб до връх Гредаро – там вече е истинското „удоволствие“ – клек, скали, камъни и стръмнотии! Smile

Снимка на югоизточния ръб на Гредаро, направена при изкачването на безименния връх 2571 м между връх Муратов и Гредаро (06.09.2020 г.):

Снимки на по-клековите места от преминаването по северния ръб на връх Гредаро (17.09.2017 г.):

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Dimov написа:

	dido написа:
	Клекот е малко, камънак и трева основно. Минаването е леееко откъм Влахинския циркус, следвайки билото. При в. Гредаро е повече тревисто. Мога да пусна снимки, които дават представа за терена.

Гледах пак картата, никак не ми се вижда лесно това преминаване по билото на север.
Не ми е толкова важно, но ако ти се отдаде време, качи някой кадър, да. Smile

Последните 4 снимки на Стефан напълно илюстрират характера на гредарския северен ръб, всъщност аз нямам по-добри.
Ръбът на югоизток между Муратова премка и Гредаро е само за ценители, изглежда така Smile

:

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря, Стефане, Дидо!
Придобива се предства, може е една идея по-нисък клекът, отколкото очаквах. Smile