До Мермерите и Еленин връх

След разходката до Зелени камък имаше почивен понеделник, но нашия ден за трета поредна седмица беше вторник. Продължих с върхове, на които съм ходил, но не съм описвал в сайта. Този път целта бяха двата Мермера в северозападния дял на планината. Заради работния ден, бяхме само трима и паркирахме автомобила на ЦПШ.
За разлика от преди две седмици, сега на будката имаше човек, който ни взе 5 лева за паркинга.
Тръгнахме с добро темпо по пътеката и не след дъго направих дежурната снимка на двете Мальовици...

Бързо минахме двете тераси и захапахме склона към Еленино езеро, след което тръгнахме към превала между Еленин връх и Мальовица...

От него продължихме по маркираната пътека към хижа Иван Вазов. Времето не беше никак ясно, но все пак се откриваха гледки. Малка Мальовица беше срещу нас, огряна от рядко появяващото се слънце...

А първият от Мермерите - Голям ни беше отляво...

Подминахме разклона за Мальовица и започнахме спускане по тревистия и западен склон. Бързо стигнахме седловината североизточно от Голям Мермер и отново тръгнахме да се катерим, подсичайки северните му склонове. Преминахме през кратък скалист участък и при стълб от зимна маркировка, се отделихме от пътеката и след няколко минути, бяхме на най-високата му точка...

Въпреки хладното и мрачно време, тук направихме не малка почивка и се подсилихме с храна. След това се върнахме на маркировката и продължихме по нея към следващия връх, който искахме да изкачим - Малък Мермер. Направихме краткотрайно спускане и стигнахме до нова седловина, от която отново започнахме да се изкачваме. Този връх има няколко малки чучки и ги обиколихме всичките, за да видим коя от тях е най-висока. Това беше тази, която е дадена и на картата на БГМ и на която има стълб от зимна маркировка...

Не стояхме дълго тук и тръгнахме по обратния път. Слънцето се появяваше рядко и използвахме това, за да снимаме. Масивът на Ушите беше съвсем близо...

... а и над Мальовица се появи за кратко слънце...

Но този склон трябвше да го катерим и не след дълго вече бяхме по него. На разклона за върха се зачудих, дали да не отидем и до там, но се отказах. Беше на пет минути, но се сетих, че по някаква неясна за мен причина, Еленин връх съм го качвал много пъти след появата на сайта, но го няма описан там. Казах си, че сега е момента и от превала отидохме бързо до него...

Времето, обаче се разваляше и това бе ясно видимо. Затова тръгнахме бързо надолу към езерото, като при едно от последните появавания на слъннцето снимах внушителния масив на Орловец...

На езерото започна да пръска, но не спряхме да вадим дъждобраните, а продължихме бързо надолу. Имаше няколко групи от по двама, трима човека, които се качваха нагоре и на които хич не им завиждах. Между другото за трите поредни вторника, в които бяхме в Рила, срещахме не малко хора, но почти всички бяха чужденци. Явно е, че високите ни планини продължават да бъдат притегателна сила за хората извън България, което е много добре.

За радост спря да вали и успяхме да слезем без проблем до терасите. Направих няколко снимки на местните обитатели...

... и малко преди хижата, отново започна да пръска, само че този път не спря, а се изля като из ведро. Първоначално почакахме, с надеждата да спре, но това не се случи и влезнахме да пием чай на топло, тъй като температурата рязко падна. Близо 50 минути бяхме в хижата и като намаля малко, сложихме дъждобраните и тръгнахме по пътя надолу. За радост не след дълго спря и направих редовната и традиционна снимка на двете Мальовици...

Така завърши поредната ни хубава и полезна разходка в Рила. За пореден път се прибрахме по тъмно, но пък всеки един момент си заслужаваше. А едва ли ще учудя някой, като кажа, че в неделя пак бяхме тук Smile

Пускам позапълнената таблица за Рила, както и видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

"и не след дъго направих дежурната снимка на двете Мальовици...

Минаха 33 години от първата среща с района и аз, по навик, правя дежурната снимка на двете Мальовици...

Laughing

Хубава планина и хубава жена наснимване нямат!