Из върховете на Южен Пирин

Август месец бях решил да го посветя изцяло на Рила и то по-конкретно на върхове, на които съм ходил, но не съм описвал в сайта. Така се случи обаче, че мои близки приятели се връщаха в България за няколко дни и искаха да отидем в Пирин. Желанието им беше да е някъде на по-лек маршрут, защото Роската беше претърпял скоро травма с разкъсан мускул и не искаше да се хвърля на нещо сериозно.
Ами спрях се на Южен Пирин и трите върха, които се водят първенци на целия дял - Свещник, Ушите и Муторок. Не бях ходил там, но имах идея за терена, денивелациите и цялостно за условията, които ни чакаха в тази част на планината.

Тръгнахме в събота след тичането на 5 км рън и в следобедните часове, пристигнахме в Гоце Делчев, където се настанихме в един хотел. Имахме доста време и го използвахме за културен туризъм, като посетихме Ковачевица и Лещен. Имахме и интересна случка при къщата на Флинстоун, до която отидохме пеша по стръмните улички на селото. След нея, вместо да се връщаме по тях, решихме да хванем един друг път, за който си мислехме, че би трябвало да ни отведе по кръгов маршрут долу до колите. Да, ама не, след няколко минути стигнахме до една бариера и от там вместо да се върнем, решихме да се пробваме по обраслите пътечки и да си припомним позабравените от пролетта борби с трънаците. По някое време обаче, нещата взеха да загрубяват, а заваля и дъжд. Ние бяхме по градски дрехи и кецки и беше въпрос на време да подгизнем, както си трябва. Пътечките, както често се случва на нашата група по ниските планини, изчезнаха и трябваше да вадя телефона и да пусна мапито. Понадрани и измокрени успяхме да се доберем до някакъв хотелски комплекс и от там по асфалтов път се върнахме до автомобилите. Естествено спътниците ме хванаха на подбив, че културния туризъм не е за мен и че просто подсъзнателно си влизам по горските пътеки и трънаци...

Така вече по тъмно се върнахме в хотела, където хапнахме подобаващо в местния ресторант и се прибрахме по стаите за нощувка. Прогнозата за времето за следващия ден беше много колеблива, но знаехме, че няма да е ясен и слънчев прехода. Въпросът беше да не гърми и на това се надявахме. Бяхме предвидили ранно тръгване, но може би към 7 започна много силна гръмотевична буря, придружена от силен дъжд. Ние стояхме долу в ресторанта и закусвахме, като постоянно следяхме приложението с гръмотевиците на живо. Циклонът беше сериозен, но малко преди да завали, още по тъмно, се виждаше, че идва от северозапад, а като заваля най-силно над нас, се беше изместил на югоизток. Решихме, че това му е посоката и просто чакахме, като около 8 започна да утихва и продължи само лек дъжд. Докато се подготвим и той спря напълно.

Изходната точка беше Попови ливади, където оставихме автомобилите. Слънцето се опитваше да пробие...

Тръгнахме по коларски път, по който съвсем спокойно може да мине високопроходима кола, а и не чак толкова висока. В началото вървяхме по маркировката от Е4, но след малко повече от 40 минути, стигнахме заслон Дългия чучур, малко след който се отделихме от нея и тръгнахме по добре изразена алея надясно. На не едно място имаше указателни табели...

Бях чертал маршрута да мине първо през Свещник и после да изкачим Ушите и Муторок и да слезнем отново на Е4, по който щяхме да завъртим кръгов маршрут, отново до Дългия чучур и от там обратно към селото. Движехме се изцяло в гора и минахме през още един заслон с име Мурата, преди да излезнем на седловината източно от Свещник, където вече бяхме на открито. До тук дойдохме за малко повече от два часа, заедно с почивките. Започнахме да се катерим по стръмния склон на върха...

като по пътя нагоре се получаваха и хубави гледки...

Точно след 20 минути, след като бяхме тръгнали от седловината, се изкачихме на най-високото място на Свещник...

Небето и облаците продължаваха да ни радват с хубави гледки...

... но си духаше сериозно и трябваше да се връщаме наобратно. Бързо стигнахме седловината, откъдето направих снимка на върха, който бяхме изкачили преди малко...

Направихме по-дълга почивка и хапнахме на завет. Сладващият връх, който искахме да изкачим беше и най-високият в този дял на Пирин - Ушите. Затова и тръгнахме към него, като почти веднага влезнахме отново в гората и започнахме да се изкачваме. До връхната му точка няма пътека, или маркировка и оссвен по машинката, ориентацията е и по формите на релефа. Ние решихме да минем по най-високата част на масива му и на места вървяхме, преодолявайки трудности...

Все пак се върнахме за краткко на пътеката и на мястото, където тя завива рязко вляво и започва да се спуска, се отделихме отново от нея и за няколко минути стигнахме и най-високото място на върха, което е сред група скали и не е обозначено по никакъв начин...

Тук стояхме съвсем малко и започнахме да се спускаме надолу, следвайки малката пътечка. Слизането не беше дълго, но стръмно и така загубихме не малко височина. Започнахме отново да се катерим, като не след дълго изкачихме безименна кота, западно от връх Муторок. А до него стигнахме за малко повече от четири часа и половина, откакто бяхме тръгнали от Попови ливади. Самия връх е на тревисто камениста и открита площадка...

Тук направихме по-дълга почивка и се наслаждавахме на гледки към Славянка, за която все не остава време.

От Муторок, отново предприехме стръмно спускане и след близо половин час стигнахме до основния път водещ към Парилската седловина. Все по него се върнахме при колите, а вече в тъмната част на денонощието си бяхме и в София. Цялата разходка ни отне малко по-малко от седем часа и половина, като изминахме 18 км и взехме повече от 1000 м денивелация. Тази част на Пирин е идеален вариант за по-лека радходка, която може да се предприеме и в друг сезон от годината. Нямам идея нагоре към Попови ливади, дали чистят пътя през зимата, но тук може би не пада много сняг, а и все пак това е основен пътен възел от Гоце Делчев за Петрич.

Иначе успях да опиша и трите върха и информацията за тях е вече в таблицата за Пирин.
А ето и видеото от разходката.

Следващите седмици се отдадохме изцяло на Рила и направихме много добри разходки, но за това в следващи публикации.

Бъдете Здрави!