До Каменишки и Даутов

Този път избрах върхове по главното Пиринско било и по-точно Даутов, който бях качвал само един път, но преди доста години. Начертах си плана и направих сметка, че при едно спретнато ходене, ще отидем от Кулиното до върха за четири часа и ако всичко върви по този план, ще се пробваме и за Каменишки.
Така в ранното неделно утро тръгнахме от София два автомобила, като без много бързане малко след 9, паркирахме на Кулиното и тръгнахме по пътеката нагоре. В началото вървяхме по широка алея, но не след дълго трябваше да се отделим от нея и да започнем стръмно катерене през предимно широколистната гора...

В този участък се взима значителна денивелация, но го преминахме без особени трудности и пак излезнахме на широка и сравнително полегата пътека. Но това не беше за много дълго и пак се отделихме от нея, като продължихме по малка пътечка. Тук гората беше почти изцяло иглолистна...

Унесени в разговори, излезнахме и на открито, където пред нас се откри внушителния и скалист масив на Даутов връх...

След още едно стръмно изкачване, стигнахме и седловината Ушиците, като цялото разстояние до тук ни отне 2:40 часа. На това място се отделихме от маркировката и хванахме вдясно по малка и стръмна пътечка. В началото наклонът си беше доста сериозен, но постепенно намаля и излезнахме на равен участък, като по този начин подсичахме източните склонове на Даутов връх. Тази пътека беше чистена съвсем скоро, но определено не е от най-приятните за ходене...

Все пак се появяваха хубави гледки към високите части на планината...

Така лека, полека за малко повече от половин час от Ушиците, стигнахме и до Даутово езеро, което беше почти изцяло пресъхнало...

Тук направихме кратка почивка и захапахме тревистия склон в посока седловината южно от Даутов връх...

За 20 минути, бяхме горе, като се обърнах да снимам езерото...

...както и внушителния масив на Даутов връх...

...а и Каменишки връх, към който мислехме да се насочим, ако сме добре с времето...

Всичко беше по план и затова взехме решение да отидем първо до него, а после да се върнем и качим Даутов, който беше значително по-близко. Бях качвал Каменишки връх само един път до този момент, през далечната вече 2008 ма година и кратка справка със статистиката ми показа, че от седловината, тогава с Вангел, сме го изкачили за 18 минути. Направих бърз оглед на северния му склон и видях, че през клека има просека, което значеше, че едва ли ще ни отнеме повече от 25 минути да стигнем до връхната му точка. Но все пак имах едно наум, като тръгнахме към него. За радост стигнахме до горе без някакви проблеми...

Времето не беше много хубаво, но се случваха гледки. Високите върхове на Пирин бяха в облаци, но аз като че ли постоянно гледах Окаденския рид...

Една муха винаги ми бръмчи в главата, но реалността беше съвсем друга и трябваше да се съсредоточим в настоящето. Плешки и Даутов, се извисяваха мощно срещу нас...

... и след кратка почивка тръгнахме обратно към седловината. Обърнах се да снимам връхната точка и клека на Каменишки връх...

Бързо стигнахме подножията на Даутов и тръгнахме по склона му. Времето се разваляше, но гледките си оставаха...

След по-малко от 20 минути стигнахме и връхната му точка...

...където бая подухваше и си беше направо хладно. Не стояхме много тук и бързо тръгнахме надолу. Докато слизахме към седловината, някъде над Котешкия чал може би, тресна много яко и това ни накара да увеличим рязко темпото. За радост това се оказа единствения гръм и от езерото спокойно си продължихме надолу по пътеката. Даже се опита да изгрее слънце...

... но това беше плах опит. Надолу в гората заваля, но беше за кратко и дори дъждобрани не слагахме. При автомобилите на Кулиното бяхме към 18:30, а в София се прибрахме по светло, което на еднодневна разходка в Пирин, не ми се беше случвало отдавна.

Та така завърши нашата разходка в Пирин. Пускам линк към видеото от разходката, както и към таблицата с върховете на планината.

Бъдете Здрави!