Така си го наричаме на галено. От Казана в Рила - към Тодорин поток.
Нещата се получават...и атетитът за ходене идва. Не е това, което беше, но хоризонтът ми е снижен. Преди 15 години тичах по Средонозо, преди 5 качвах стените на Мрамора. Сега образно е така : имам една ока вино. Мога да я изпия за час и да легна безпомощен и да се прибирам с подбити крака и стави. Това ми се случи тази зима на Черни връх. Казвам си лек път, и помъкнах 10 км цялата ски екипировка, раница ще ми откачи раменете, тежи 25 кила...горе на върха не мога да се наведа и сложа 1 час ските, всичко ми е схванато.
Затова сега пия на малки глътки, час по час от наличните си сили, почивам си, наслаждавам се на водата и красотите, без да бързам заникъде. Където стигна - догам ще съм, усетя ли, че преминавам ли границата на изхабяване за деня - спирам. Навреме съм на деривацията, и реших да не спя на нея, както беше начално планирано. Направо тръгвам към втората цел. И добре направих : първо по черният път на деривацията, се кара бавно - 15-20 км макс, че се кривят джанти и пукат гуми. А за целият ден видях само 1 кола. Час по него, после пътят до Банско е още 1.30 часа брутални завои. Точно на стъмване съм на параклиса на р. Демяница. Времето е приятно, тихо, опъвам се, но през час идват чужденци и др. хора да търсят изгубени кучета. Тъй като видях едно, ги упътих. Кучетата са ми много присърце, Дара вече не я взимам, защото и нейните хоризонти намаляха. Дива и непокорна, гонеше диви кози с дни по най-високите върхове, в улеи, където и алпинисти не влизат....
Сега Дара, на много години, побеляла и с болест, от която отпада постоянно, дойде сутринта, и като винаги обдуши внимателно всичко от екипировката, при стягането преди тръгване. В добрите времена, не се успокояваше, с радостен лай тръгвахме....вече не може и да лае....Подуши, погледна ме 5 минути втренчено...иска, иска, но изведнъж се обърна и отиде да си легне. Ти тичай и за мен, сякаш каза, аз вече не мога. По умна е от нас, мога да я взема, но ще получи някой кръвоизлив от напрежението, не е за нея, вече ходи само по час на леки разходки.
Сутринта едните стопани ме събудиха, намерили кучето в Банско, то хубаво разгонено женско кокерче, събрало се било с един рунтав хулиган от Банско. Ще си имат кученча, е не каквито са си представяли, но ще са си много хубави. Другият стопанин докара това, което бях видял, гонило диви сърни по Къркъмските езера, точно както Дара изчезваше по цял ден.
Правя си хубаво френско кафе на преса, единствената в тези дни разкошотийка за душата
Излизам нагоре по Демяница, която е на маскимум пълноводна. Не знаеш Пирин, ако не си минал по Тодориният поток над водослива с Демяница чак до езерата. Това е мястото, тук се усеща истинският Пирин, водата удря в камъните като удари на сърце, бие яростно в пяна и водоскоци: https://youtu.be/0LnTeJiMLJ8
Нагоре, интересно съчетание на зима, пролет и лято
По Типиците, още има козирки
А под 2300 м изведнъж става зелено
И леко към Тодорините - долното вода, горното в лед
Стана приятно хладно, та си казвам - ще се пробвам до Тодорка. Заслужаваше си - гледки, хоризонти....
На самият връх, постоянно весело хвъркаха пеперуди
Стана и малка беля - препънах се и силно, с цяла тежест се праснах с коляно в един остър камък. Представям си такова препъване какво би повлякло на стената на Бански суходол, където всяко отклонение със сантиметър би било фатално. Не обърнах внимание, чак след 2 дни гледам - то мястото точно под коляното се подуло като юмрук, посиняло, и още по-лошо - целият глезен, който е далече от травмата, също подуто и всичко синьо - явно съсирена кръв. Иначе не ми пречи да ходя, но чак след 10 дни съсиреците под кожатаз апочнаха да се разнасят и след още седмица подутините спаднаха. Главната подутина спадна до размерите на орех, надявам се след 2 дни да не ми пречи, че пак Пирина ме вика.... Голям и богат ден, отново осветен от живителните потоци на Тодорка
На другият ден, една друга долина ме привлича с водите и красотите си......[/img]
Третият ден в ласкавата долина на Бъндерица. по улеите на Тодорка шумят водопадчета Още с изгрева, на Муратовото
Делтата на потока, бос да се разхождаш е голям кеф
Изключително грозно изглеждат, нацвъканите по скали навсякъде кичозни цветни шарении - надгробни табели. Мислех, че двуметровият надпис от 90-те години на голямата скала на първа тераса над х. Вихрен " зареди с червено в Мелник " е връх на дивотията, обаче това е било нищо - сега матрияла се замогна и нацвъкали с 20 лигави псевдотабели. Същото започнали и на Муратово. Били флюбени в планината ....абе ако си бил толко флюбен, няма да си завинтиш циганията да се навира в очите на всички и да съсипеш най-хубавите места, правейки ги на чалга-гробници. Българската простотия не знае граници, в това съм се убедил.
Опитвам се да не гледам тази кичозия, и по пряката пътека - на Бъндеришкото
Тук съм и за мимолетните водопади, които скоро ще изчезнат
Както на Муратово, в южният край на езерото има залив с делта. Личи си, че доскоро е била под снега
Спирам при всеки поток, да се наслаждавам на играта на тихата кристална вода
Три дни празник на планинската вода....изпрати ме Разцепеният камък на Бъндерица
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
