Прогнозата за времето обещава идеален зимен вулкански ден и затова, преди да се върна, решавам да направя малка обиколка. Има подходящ самолет и кацам късно вечерта.
Следващата сутрин наистина изглежда обещаващо:
Най-трудното е да се стигне до тук:
Рифуджио Сапиенза е основният изходен пункт и е на височина 2000 м. Претъпкано е с народ, но обществен транспорт практически няма. Само с кола, или организирано с туристическа фирма. Има един-единствен обществен автобус сутрин около 8,15, който се връща отгоре около 16,30. "Около", защото в действителност тръгва когато си поиска (може и по-рано), като се напълни. На теория билети могат да се купят и онлайн (ако има). Не успявам да се класирам за него и се качваме в стил "третия свят" групичка с неозначена кола на "спешъл прайс онли фор ю". За 30 км 25 евро (толкова му давам) всъщност не е много.
Нямам време, а и си е изживяване, та се качвам на текущия лифт:
"Текущият", защото отвреме-навреме се налага да се строи нов. Ето останки от друг, нагоре затрупан под застинала лава:
От горната спирка се вижда главният кратер:
Ето текуща карта на района:
Аз съм с градски дрехи и меки, макар и зимни, обувки, а нагоре е заледено. Мога да се движа само по пътя на ратраците, изкарващи туристи нагоре до под Торе дел Философо. Машините са разбили леда и е приятно да се върви:
Подминавам кратера Монте де Ескрива, който лекичко пуска пара:
Кратерът на Торе дел Философо е нов, образувал се е през 2003 г. До него е заледено, но наклонът не е голям, затова за осигуровка взимам тези две приятелчета:
Главните кратери кротко си пуфкат дим:
Качвам се до ръба на кратера Торе дел Философо, което е най-високото място, до което мога да стигна безопасно без екипировка:
Под мен още не е изстинало и се носи пара:
Само разравяш базалтовия пясък и си топлиш ръцете:
Поемам надолу, като по наличните следи от ратраци правя отклонения и в други посоки:
Влекът (не работи в момента) до Монтаньола:
На горната спирка на лифта се е събрал народ:
Слизам в Рифуджио Сапиенза и имам време да се разходя до Кратери Силвестри:
Самотното дръвче в кратера:
Паркингът в лавовото поле:
Надолу нещо не успяваме да се намерим с тоя другар, който ни качи (и другите ги няма, май аз не съм разбрал къде да се чакаме). Поемам по пътя надолу, махайки с ръка, но стопът не върви. Накрая ми спира общественият автобус.
На следващия ден на връщане минаваме точно над х. Иван Вазов:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
