1985 г. - от гара Черна Места до Боровец за един ден

Нещото беше вдъхновено от пътеводителя на Живко Радучев. Там имаше маршрут по долината на Бела Места до х. Грънчар, или както тогава беше официозното ѝ име, х. Борис Хаджисотиров. Изходен пункт беше гара Черна /понеже няма Бела/ Места, ходене по долината по "каскадния" път до тук - https://www.kade.si/#map=19/2629053.78/5179435.61/0 - след което се предполагаше наличие на пътека по долината в западна посока покрай река Грънчарица чак до хижата. Първоначално планът ми беше горе-долу такъв: нощна теснолинейка /за мой възторг я има и сега!/ до Черна Места, около 6.30 сутринта, ходене до Грънчар, оттам по Кайзеровия път до Заврачица, преспиване там и на другия ден лежерно до Боровец. Нещата не се случиха точно така. Нощният влак за Бургас ме изтърси посред нощ на гара Септември, до теснолинейката имаше два-три часа, през което време лежах на някаква пейка и гледах звездите, защото не ме пуснаха да дремя във влакчето. В ранната утрин на другия ден тръгнах по шосето - имаше да се минат два километра и нещо до пустата Бела Места. Ходенето нагоре по каскадния път беше леко, продължително и прохладно. На мястото, където пътят завива рязко надясно към язовир Белмекен, трябваше да има пътека. Нямаше. След почти четиридесет години ясно си спомням колко бях пошашавен - сам в средата на Рила... На старата карта на Рила в мащаб 1/130 000 /!/ си личеше на сантиметър и нещо право нагоре чертичката на Кайзеровия път. Баирът беше подобаващ, дори и за тогавашните ми 24 години и малко под 100 кила. Издрапах го някак и на пътя - https://www.kade.si/#map=19/2628308.54/5180831.01/0 - срещнах група добре екипирани планинари - с гети и ледокопи, беше 24 май, малко по-късно разбрах защо са им били... Помогнаха ми да мина зловеща преспа, нататък вече нямаше проблеми. На Заврачица стигнах към 2 следобед и реших да продължа до Боровец, кой знае защо покрай Черната скала. Стигнах към 6 и нещо, хванах рейса за Самоков, откъдето - изненада - последният автобус за София беше заминал преди час. Имаше автобус за Станке Димитров, както тогава наричаха Дупница. Изпълнен с необоснована вяра в БДЖ, която имам и до днес, го взех. На гарата се оказа, че влак за София има в три и нещо пред нощта. Чаках някое време и от скука започнах да се шляя /така ли се пише?/ по някаква улица. Оттам добър човек ме взе на стоп до Перник, останалото вече беше лесно. Цялото нещо продължи малко повече от 24 часа.

Точно от това изпълнение нямам снимки, но от това време има скромен албум - https://photos.app.goo.gl/NprenkeRYa53Xamz5 .

Нещо като трак - https://dox.abv.bg/download?id=a54c761ab0# - Линк за сваляне

Тъкмо да напиша, че благородно завиждам на младите и забелязах годините.... 1985, в която се спасих от казармата и твоите-24. Значи ме водиш с три години.
Подобна глупост направихме с един колега през 1999г. С влак стигнахме до Костенец, с такси до Боровец и за един ден отидохме до Грънчар. Трябваше да си хванем теснолинейката и да се приберем. Ние обаче се вързахме на акъла на хижаря, който ни прати до Костенец през Белмекен, пак за един ден. Получиха се спомени, но беше излишно. Снимки имам, но на хартиен носител, трябва или да ги преснимам, или да ги сканирам. Wink

tortomanin написа:

Тъкмо да напиша, че благородно завиждам на младите и забелязах годините.... 1985, в която се спасих от казармата и твоите-24. Значи ме водиш с три години.
Подобна глупост направихме с един колега през 1999г. С влак стигнахме до Костенец, с такси до Боровец и за един ден отидохме до Грънчар. Трябваше да си хванем теснолинейката и да се приберем. Ние обаче се вързахме на акъла на хижаря, който ни прати до Костенец през Белмекен, пак за един ден. Получиха се спомени, но беше излишно. Снимки имам, но на хартиен носител, трябва или да ги преснимам, или да ги сканирам. Wink

Случвало ми се е подобно изпълнение в по-LT формат - от Заврачица до Костенец, но през Айряндере - https://www.kade.si/#map=19/2640707.53/5186010.42/0 - от седловината се тръгва право на север и надолу, пътечката си я има или поне я имаше. Доста по-пряко е, излезе от рано сутрин до не много късен следобед. Нямам снимки оттогава, малка компенсация е албум от последните ми напъни в Пирин преди десетина години.
https://photos.app.goo.gl/8OCHLMGHfZQEAK3v2