Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
Из върховете на Голо Бърдо
Когато седмицата ми е натоварена, нямам време да правя планове, за каквото и да е. А знаех, че след традиционната януарска Мусала, трябва да направим поне още една разходка до края на месеца, но все не ми оставаше време да седна и да помисля в коя планина, кой връх, за организации и т.н. А събота вечер бързо дойде и времето ме притисна да измисля нещо, макар и без много планове и чертежи...
Така в 9 часа едно прилично време за тръгване, се събрахме на познатото място пред баничарницата в Овча Купел. Дестинацията беше Голо Бърдо и четири върха, които бях качвал за последно през далечната 2011 та година. Правех си тайни планове и за още един връх, но не бях сигурен дали съществува все още. Но за това по-късно...
Така малко преди 10:30 часа тръгнахме от площада пред църквата на Старо село. Въпреки, че не видяхме никакъв човек, едно коледно дърво създаваше настроение...
Южните склонове са си южни склонове. Още в София ни валеше сняг, по магистралата също прехвърчаше, но тук сякаш бяхме друг сезон...
С умерено изкачване за половин час се приближихме и до първия връх, който искахме да изкачим - едноименния Голо Бърдо...
А точно в 11, бяхме и на връхната му точка, където вече на билото, времето рязко се промени...
Излезе студен вятър, видимостта рязко спадна, нахлузихме шапки, маски и ръкавици. Направих една снимка към петия връх, но още нямах идея...
Оставих това за после и се насочихме по билото на северозапад. От югозапад склоновете са обрасли в иглолистна гора и храсти, докато от североизток те са голи. Зимата ни пееше своята песен...
Бързо слезнахме до седловината, където вятъра поутихна и макар и за малко, успяхме да се сгреем. Започнахме да се катерим по склоновете на безименен връх, който бързо изкачихме. Приближихме се много скоро след това и към следващия именуван такъв, до който искахме да отидем - Острия връх...
Направихме снимка на най-високата му точка...
...и се насочихме към Шарлъка, третият за днес. До него стигнахме много бързо, като между двата с Острия има плитка седловина...
Не се задържахме и на него повече от няколко минути и започнахме бързо да вървим към последния (по първоначален план) връх - Рале...
Обърнах се да снимам Шарлъка...
... и минути по-късно бяхме и на Рале...
Около връхната му точка има горист участък и тук се подсилихме, скрити от вятъра. Но си беше студено, дори и без да ни вее и не след дълго тръгнахме по обратния път. Зимата ни предлагаше красиви гледки...
Минахме бързо през Шарлъка и Острия връх и се качихме отново на Голо Бърдо. Масорица, петият връх, който ми се въртеше в главата, обаче не излизаше от там и все пак взехме решение да се пробваме, въпреки че не бях сигурен, дали ще успеем. Причината беше постоянното му изяждане от машините и това, че по последните сателитни снимки, въобще не можех да предположа, дали връхната му точка, вече е само история. Все пак тръгнахме, като пускам актуална снимка и такава от 2011 та година от последното ми ходене по тези места...
Много скоро установихме, че ситуацията е рязко променена. Машините си работеха, въпреки студа, явно нямат почивка. Пейзажът бе, като на някой рилски, или пирински връх и преминавахме с повишено внимание...
Все пак успяхме да стигнем връхната точка на Масорица и по всяка вероятност ще сме последните изкачили го. През 2011 та година много съжалявах, че не успях да изкача Крайната могила, друг връх над 1000 метра, който още тогава беше заличен от машините. Сега знаейки, че Масорица ще последва съдбата му, изпитах тъга, но и един вид удовлетворение, че съм успял да го изкача още веднъж, а и че съм завел приятели на него. Сега порових и за снимка от връхната му точка, като прилагам и настоящата...
Не стояхме дълго тук и отново с повишено внимание тръгнахме обратно. Изкачихме за трети път днес връх Голо Бърдо и както тръгнахме да слизаме към селото, сезонът отново се смени. Махнахме шапки и ръкавици и малко след 15 часа, бяхме при колата в селото.
Получи се една добра разходка в ниска, но любима планина. Идеален вариант за излизане на Горната Земя, през този сезон от годината. И както се казва...скоро пак!
Нед Яну 29, 2023 10:47 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Браво, бе! С вашите 1100 метра сте направили на едното нищо Мусала! Така е, метрите и дори дециметрите нямат значение. Една съседка се опита да изкачи тротоара отсреща и си счупи таза. Аз съм свикнал да търся лалета по Голо Бърдо, когато Стефан ме инструктира подробно за Примочляк. А ето че имало още приключения. Моите адмирации!
Нед Яну 29, 2023 11:10 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
Сотиров написа:
Браво, бе! С вашите 1100 метра сте направили на едното нищо Мусала! Така е, метрите и дори дециметрите нямат значение. Една съседка се опита да изкачи тротоара отсреща и си счупи таза. Аз съм свикнал да търся лалета по Голо Бърдо, когато Стефан ме инструктира подробно за Примочляк. А ето че имало още приключения. Моите адмирации!
Метрите винаги са имали значение, но подхода към тях, винаги трябва да е един и същ. С внимание! Защото бели стават, не само във високото.
А за Голо Бърдо... приключения да искаш ... само дай знак
Пон Яну 30, 2023 12:26 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
Последните години стана традиция всяка първа седмица на април и на ноември да правим разходка до първенеца на Голо Бърдо - връх Ветрушка. Така стана и сега, като в неделния ден, тръгнахме две коли от баничарницата в Овча Купел и една от Боровец. За разлика от друг път, когато тръгваме от Перник, сега изходна точка исках да бъде хижа Орлите. Не бях ходил на любимия ми връх в тази планина - Голата могила от доста години и исках да го съчетаем с Ветрушка.
Бях чел някъде, че пътят до хижата е ремонтиран, което ме зарадва, защото спомените ми не бяха никак добри от състоянието на асфалта при предни идвания. Но почти на излизане от Радомир, шофирайки по шосето, се натъкнахме на пътен знак за забранено влизане в съботните и неделни дни, както и при празници. Това определено ме изненада, но все пак, достъпът до хижа Славей над Перник, доста отдавна е ограничен и явно целта тук е била същата. Но оставихме колите вдясно от пътя, където имаше и други спряли автомобили и тръгнахме нагоре по шосето. Една планина през целия ден ни прозираше...
Не бях ходил никога пеша по този асфалт, но ми направи добро впечатление, че имаше туристи, които също като нас вървяха. Тоест не пренебрегваха знака, което е много хубаво и важно. Така за 50 минути стигнахме до полянките пред хижата и започнахме да се катерим стръмно нагоре, покрай някогашната писта. Като взехме големия наклон, имахме много малко време за отдих, защото хванахме нов стръмен склон, по който трябваше да отидем до Ветрушка.
Откри се страхотна гледка към любимия ми връх, но едва ли някой ще го забележи
Аз си го забелязвах, обаче, докато другите се наслаждаваха на гледките към Рила (не че и аз не се наслаждавах де)
След стръмното изкачване, стигнахме до безименно възвишение, от което се откриха нови страхотни неща...
Наслаждавайки им се, неусетно стигнахме и до първенеца на планината, връх Ветрушка. Времето беше хубаво и постояхме горе повече време. Обаче трябваше да отидем и до Голата могила, като от върха тръгнахме на изток по пътя, който ни отведе на пътя, свързващ хижите Славей и Орлите. Като стигнахме до него, сменихме посоката рязко на запад. Гледки продължаваше да има...
Скоро се отделихме от пътя и хванахме тревистата пътека към Голата могила, който беше точно срещу нас...
Стигнахме бързо до най-високата му точка. Един страхотен връх, до който не бях идвал с години...
...връх със страхотни гледки...
Последният път си спомням, че тичах до него, защото бързах и сега исках да постоим повече време, но времето започна да се влошава и тръгнахме обратно. Стигнахме за около час на хижата и продължихме бързо по асфалта. На разклона при пряката пътека, обаче реших, че ще отидем и до Борието, друг върх, до който не бях ходил с години. Хванахме малката пътечка и за десетина минути стигнахме до мястото, където хората си правят барбекю. Ама връхната точка е малко по навъртре, където вече няма пътека, та трябваше да си проправяме път през храсталаците, за да стигнем до нея. Не носех ножица, защото не очаквах да изкачваме върхове с храсти и тръни, но все пак успяхме, без да се надерем много да я достигнем...
А на нея... Светът е оцелял, защото се е смял ...
Бързо слезнахме до долу и сега, вече по пътя, се върнахме до автомобилите. Получи се поредната добра разходка в ниска, но красива планина. Скоро пак
Пон Апр 03, 2023 3:19 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
А май месец не ходите ли на гости на лалетата? Чудесна планина е Голо Бърдо! Дребна, но богата на растения и гледки. Вие добре сте оставили колите, но като гледам изораното от АТВ-тата...
Пон Апр 03, 2023 3:55 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
Не бях сигурен да ти отговоря още днес следобед, затова и изчаках, да се прибера и да поровя из статистиките. Реално само два пъти съм се качвал на Голо Бърдо през месеци, в чието наименование няма буква "р". На 08.05.2014 и на 05.06.2020. Нямам спомени да сме снимали лалета, а на мен такива неща ми правят впечатление. Но пък при разглеждането на снимките, попаднах на хубав спомен. При единственото ми ходене през май месец, малкия, тогава бебок, е бил на по-малко от четири месеца и по спомен това му беше втория пърненец, на който е бил
Пон Апр 03, 2023 10:11 pm
borislav_dimov
Регистриран на: 09 Сеп 2024 Мнения: 1
Много хубави пътеписи, невероятна планина е Голо Бърдо, има свое очарование, прекрасни пътеки и обзорни върхове. Това е планината, която познавам най-добре и съм възлязъл на всички нейни маркирани върхове и много от историческите места, фактически на склоновете й е имало изградена цялостна отбранителна система с няколко взаимосвързани калета, тъй като оттам е минавал един от пътищата водещи в софийското поле. Тази система е използване при отбраната на Перник от Кракра Пернишки в края на Първото българско царство, срещу крепостта се въздига и връх Кървавото, като легендата е, че войници на Кракра са опитали да заобиколят обграждащите ги византийци, но там попадат на засада и при разразилото се сражение водите на Струма стават кърваво червени. Много красива и обзорна е частта откъм Боснек с върховете Черкатица, Обуеница и Гола Глава. Масорица вече почти не съществува западната му част е изцяло издълбана, доста издълбан е в срещуположния край на кариерата връх Голема Стобленица, бях там за последно април тази година.
[/img]
Пон Сеп 09, 2024 1:21 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
Традиционо в началото на април и ноември, ходим до първенеца на Голо Бърдо - връх Ветрушка. В зависимост от времето, с което разполагаме, чертая и маршрута. Често се случва, просто да изтичам до горе и да се върна за дневните ангажименти, но този път имахме достатъчно време и направихме добра разходка.
Целта ни беше рядко посещавания връх Градище, до който бях ходил преди повече от десет години и съответно, за който в сайта имаше само две изречения и приложен трак. Беше време отново да отида, като този път се събрахме два автомобила на познатото място пред баничарницата в Овча Купел.
Спазихме забраната за влизане на автомобили и изминахме близо двата километра по асфалта пеша. Бързо се качихме по малката пътечка до бетонната постройка, която е възлов кръстопът от маршрута. От тук хванахме коларския път вдясно и следвайки го, започнахме да губим височина. Времето почти през целия ден беше мрачно, но все пак есенните багри нямаше как да останат скрити...
Не след дълго, отново започнахме да се катерим, а скоро след това се появи и върха...
Така достигнахме до още един важен ориентир по маршрута, а именно стълбовете от електропреносната мрежа. Важен, защото минути след това трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем по пътечката дадена на картата. Въпреки че бяха минали години предполагах, че такава няма и бях подготвил всички от групата за това.
Въоръжението беше типично, като за Краището - ножици и мини триончета. Тръгнахме директно през гората...
За моя изненада, обаче ситуацията не беше толкова зле, което се вижда в приложеното видео, където снимах почти цялото изкачване до върха. Въпреки че се движехме без пътеки, или на места с наченки на такива, успяхме да стигнем връхната точка, без да вадим инвентара. А тя е на малка полянка, обрасла почти изцяло с трънки, без изглед към съседните масиви. Аз извадих ножицата, за да направя една обиколка и евентуално да открия котата, но след десетина минути се върнах, без да съм постигнал никакъв успех, освен това, че се издрасках. Като се върнах при спътниците видях, че и Андро я търси и след малко чух радостен вик... "ето я"...
Беше в непосредствена близост на няколко метра от нас, скрита в голям гъсталак от тръни. Запретнахме ръкави...
... и след малко повече от час, одраскани и оцапани в кръв, се насладихме на крайния резултат...
Връщането беше, отново без пътека, само че малко след стълба от електропреносната мрежа, хванахме коларски път, който ни отведе на основната пътека за първенеца Ветрушка. По него се наслаждавахме на есенните гледки...
Така за малко повече от час, стигнахме и до най-високата точка на Голо Бърдо...
Въпреки че щипеше, тук направихме почивката за обяд. Гледките не бяха много добри, но ги имаше. Нямаше как да не снимам любимия ми връх Голата могила...
Докато стояхме горе, ни дойде идеята да отидем и до четвъртия по височина връх в Голо Бърдо - Кобила, който също беше описан в сайта само с две изречения. Тръгнахме към него, като масивът му беше точно срещу нас...
По пътя отново есенни гледки...
Връх Кобила ставаше все по-ясно видим...
Така след близо 50 минути, откакто тръгнахме от Ветрушка стигнахме и до най-високото му място...
От Кобила винаги е имало хубави гледки. Въпреки мрачното време, сега не беше изключение. Поглед към двете Кулоници...
...както и към Ветрушка, на който бяхме преди час...
От върха хванахме една от стръмните и преки пътеки и след по-малко от 20 минути стигнахме до хижа Славей, където се почерпихме за третия рожден ден на varhove.info.
После по пътя се върнахме до колите и така завърши една хубава и лека разходка, с която официално се завърнахме в ниските планини.
Пускам линк към описанието за изкачването на два от върховете, които посетихме, както и към видеото от разходката...
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 344 Местожителство: София
През 2011 та година, когато направих първата таблица в ексел за Голо Бърдо, започнах да обикалям целенасочено върховете там. Имаше един период края на същата година и началото на 2012 та, когато всяко ходене на Горната Земя ми беше само в тази планина. Тогава, обаче нямаше онлайн карта на bgmountains, а само отделните картови листове на проекта на Ведрин. С моя приятел Митко направихме две уникални за времето си хартиени карти на Голо Бърдо, като съединихме отделните листа и ги дадохме да ни ги разпечатат в голям формат. Така се получи една голяма карта, по която си правехме плановете и маршрутите.
За малко повече от година, успяхме да обиколим всичките (тогава 46) именувани върха на планината, като не пропускахме и безименните възвишения. Не случайно в появилия се доста години по-късно сайт varhove.info, Голо Бърдо е на трето място по описани върхове от всички български планини.
След години се появи и онлайн картата, а после и ЕТК. Именуваните върхове се увеличиха и започнахме да ги обикаляме и тях. Така до ден днешен, към който все още има места, на които не съм ходил, а съответво и описвал.
По различни причини, първите две седмици на декември, не успях да излезна нито един път в планината и трябваше да променя това. Така неделята на 15 ти декември се натоварихме в два автомобила и стигнахме с тях до село Стефаново, което се намира в южните подножия на Голо Бърдо. Южно от него има едни привлекателни масиви, които бяха нашата цел в този неделен ден, който първоначално не беше никак благоприятен, откъм климатични условия. През цялото време на магистралата ни валеше дъжд, който според прогнозите, трябваше да спре.
За радост точно така и стана и малко, след като паркирахме автомобилите, тръгнахме към първия връх от масива - Острица...
През декември 2011 та, когато идвахме тук, той беше безименен и не се качихме до него, тъй като този ден имахме доста амбициозен план, включващ само именувани върхове. Още тогава от съседните масиви виждахме параклиса на връхната му точка, към която се бяхме насочили сега.
Въпреки че е нисък връх, склоновете са му стръмни и съвсем не е лесен за изкачване, като още по тях загряхме добре. Малко по-малко от половин час ни беше нужен за да стигнем района на връхната му точка, където беше параклиса...
Постояхме малко горе и се насочихме към следващия връх и най-висок от тези масиви - Равнището...
Между двата върха има ясно изразена седловина, до която трябваше да слезнем, преди да започнем отново да се катерим. Вече от склоновете на Равнището се обърнах да снимам масива на Острица...
Излезнахме на билото, където имаше път, на който хванахме вдясно и съвсем скоро бяхме на връхната точка...
От нея тръгнахме вече на югоизток и съвсем скоро влезнахме в гора. В нея започнахме да слизаме и не след дълго, отново бяхме на открито, откъдето видяхме и третия връх за днес, който бяхме предвидили - Огоя...
Бързо стигнахме до подножията му, където пътят, по който вървяхме се раздели на две. Ние тръгнахме надясно и започнахме да се катерим, подсичайки западните му склонове. Така след 15 минути стигнахме и остатъците от манастира Свети Димитър...
Често се повтарям, но чертежите вечер на картата и реалността са две съвсем различни неща. Бях начертал да подминем манастира и да тръгнем по някаква просека към връхната точка. Така и направихме, но започнахме да се наиграваме...
Вървяхме на посоки, като в един момент единствената ни цел беше да излезнем от трънаците, а не върха. И излезнахме, но пак при руините на манастира
Вече ми беше ясно, че чертежа не става за нищо и просто се върнахме малко, като избрахме място, което е по-малко трънливо и тръгнахме през растителността, отново към най-високата точка. Може би, около 50 метра слаломирахме между трънките, слад което влезнахме в иглолистната гора и вече само през нея, стигнахме и най-високата точка на Огоя...
През 2011 та, пейзажа бе съвсем различен, но е явно, че гората си взима своето. Тук почти не стояхме и отново по същия начин, се върнахме на пътя и тръгнахме обратно към западните подножия на върха, при разклона за Равнището. Тук, обаче, продължихме направо, като в далечината се видя и Кечевица - последният връх, до който искахме да отидем...
За пореден път днес, започнахме да губим височина, но след четвърт час, стигнахме до място, откъдето беше най-подходящо да тръгнам към върха. Започнахме да катерим източните му склонове...
...и за още четвърт час бяхме на най-високото място на Кечевица, откъдето се откри хубава гледка към Острица...
...както и към разположения наблизо язовир...
Тук пийнахме по чайче, но не тръгнахме по същия път наобратно, а директно се спуснахме по северните склонове...
Излезнахме на един път, от който се обърнах да снимам Кечевица...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети