Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 328 Местожителство: София
До Скакавците на 28.07.2024
Тръгването от София беше в 6:00, но в Кочериново спряхме за закуска. Бяхме само аз и Андро, като реално това подсилване се оказа и последното сериозно нещо, което хапнахме за целия ден, но за това по-късно. Оставихме колата на Тиха Рила и точно в 09:35 захапахме пътеката за говедарника, като от там тръгнахме по марката за Кобилино бранище. Не след дълго, обаче се отделихме вдясно и оставихме голямата раница, в която сложихме нещата, които нямаше да ни трябват. Идеята беше да се върнем на Рибни езера, където да нощуваме, пък на следващия ден, каквото дойде. Намерихме един по закътан клек и там оставихме ненужния товар, като предвидливо маркирахме мястото.
Изкачихме се бързо до мястото, на което трябваше да се отделим от марката и да тръгнем в предвидената посока. В този участък задминахме и единствените хора за целия ден, ако изключим двамата човека, които се изкачваха по склоновете на Погледец. След като се отделихме от маркировката за Кобилино бранище, тръгнахме по едва личаща пътечка към билото. Тя бързо изчезна, но посоката ни беше ясна и малко преди 11:30 стигнахме и първия връх, който бяхме предвидили да изкачим - Маринковица...
Зад пирамидата се извисява Погледец, един от най-обзорните върхове в Рила, който беше многократно сниман през целия ден.
Не се бавихме много тук и продължихме по пътечката към следващия възлов връх - Възела. Разстоянието между двата го изминахме за малко повече от 20 минути. Естествено снимката на пирамидата, отново беше на познатия фон...
Снимахме и Драганица, както и четири от петте Скакавци, като целта ни беше да отидем до последния и най-северен - Малък Скакавец...
След половин час бяхме и на самата Драганица, от която продължихме по билото. Някъде тук са и последните наченки на пътека...
А ето ги и първите два Скакавеца, които са безименни...
Подсичайки скалните участъци тръгнахме към първия от тях с височина 2685 м...
Точно в 13:41, или малко повече от четири часа от началото на прехода, бяхме и на връхната му точка, като подходихме към нея от юг. От тук се откри страхотна гледка и към втория безименен Скакавец, който със своите 2711 метра е най-високия от петте...
Появи се и язовир Бели Искър...
Слезнахме бързо до седловината между двата върха и не след дълго бяхме на връхната точка и на втория безименен Скакавец...
Някъде тук започнах да осъзнавам, че ще имаме ядове с водата. Знаех, че никъде по билото няма да можем да заредим и затова всеки от нас имаше по три литра в раницата. Но тук установих, че вече бях останал с по-малко от два. Реших, че на последния - Малкият Скакавец ще изпия и последната глътка от първото шише, което беше литър и половина.
От върха започнахме спускане към седловината между него и третия безименен Скакавец...
... а се обърнах да снимам и назад...
На високия 2682 връх м бяхме в 15:12, или повече от пет часа и половина от началото при Тиха Рила. Голям Скакавец се извиси ясно пред нас...
...а на съседното било се открояваше и Мусала, където сигурно по това време е имало стотици хора...
... а зад нас остана върхът с дъждомера...
При слизането от третия безименен Скакавец, теренът започна да се променя...
Трябваше да спомена, че след Драганица, пътеки нямаше, а пирамидките не са особено на често. Наложи се за кратко да влезнем в клек а после започнахме да подсичаме върха по източния му склон, където в интерес на обективната истина имаше повече пирамиди, указващи посоката. Но си беше стръмно и трябва да се внимава...
Шест часа и 25 минути ни бяха нужни, за да достигнем и връхната точка на Голям Скакавец...
От тук се откри внушителна гледка към Сакън дупка, както и към последния връх от групата - Малък Скакавец...
Обещанията пред себе си са едно, но изпълненията им съвсем друго. На Голям Скакавец, изпих и последната си глътка от първото шише вода. Трябваше да съм по-дисциплиниран за по-натам. От тук теренът стана почти изцяло каменист...
...но пък с всяка крачка се убеждавахме все повече колко внушителен е Малък Скакавец - последният връх към който се бяхме насочили...
Не след дълго започнахме да се катерим по скалистите му склонове...
Точният час на достигането му беше 17:04, или седем часа и 29 минути от изподния пункт. Отчитам, че изгубихме поне 20 минути за пререждане и скриване на раницата, както и няколко по-дълги от пет минути почивки. Реалното време, което всеки трабва да си предвиди е, около седем часа. Теренът не позволява бързо ходене, постоянно има клатещи се камъни, както и нарядко участъци с клек. Тези неща трябва да се имат предвид, при планиране на маршрута за изкачването на Скакавците.
От Малък Скакавец се откри гледка към Пчелино...
А ето и пирамидата на върха на фона на Мусала...
Тук Андро ме зарадва много. Извади от раницата по една праскова и по една синя слива, които дадоха малко живец в нас. И двамата бяхме започнали третия литър вода и това ни дойде като дюшеш. През цялото време си представях как изпивам язовира, или че съм в някоя пивоварна, но това бяха блянове, така че реалността с прасковата и сливата, се оказа много приятна.
Навръщане решихме, че ще подсичаме по пътеката дадена на картата. Такава нямаше, а и пирамидките бяха доста на рядко. Всеки от нас вървеше мълчаливо и си представяше едно простичко нещо - вода. Може би на малко повече от половин час пиехме по глътка, колкото да премахнем макар и за кратко сухотата в устите си. Придвижвахме се бавно, но не бих казал, че заради липсата на физическа подготовка. Липсата на вода ни демотивираше и просто вървяхме, стремейки се да избегнем поредния клатещ се камък. Съжалявах многократно, че не взех четвърти литър вода, но нямаше връщане назад.
Липсата на мотивация, обаче не трябваше да ни отпуска по никакъв начин. Знаехме че отпуснем ли се, можем само да си навредим и затова преминавахме клатещите се скали с повишено внимание. Изкачихме се отново на Голям Скакавец и от там вече само подсичахме. Почти не съм снимал през това време, но все пак щракнах първия Скакавец, огрян от залязващото слънце...
Като казах, че не трябваше да се отпускаме, освен разпределението на глътките вода, си бяхме казали, че ще трябва да стигнем на дневна светлина до Възела, пък след това да палим челниците. Така и стана, като точно там пуснахме светлините. Преди това снимах Скакавците за последно...
...както и залеза с Мальовишкото било в далечината...
Бързо се изкачихме на Маринковица, откъдето вече при пълен мрак започнахме да се спускаме надолу. На мястото, където се включихме в марката за Рибни имаше поток, който буквално изпихме. Заредихме шишетата и продължихме надолу към раницата. Както казах в началото, бяхме я маркирали на машинката и успяхме бързо да я открием. Не я разтоварвахме, обаче и затова аз взех тази на Андро, а той я взе нея. Въпреки двете раници, се чувствах жив, имах енергия, можех да ходя още много. Как само ми подейства утоляването на жаждата, не е истина.
Все пак имахме и интересна случка по пътя към хижата, за която сега се сещам с усмивка. По някое време вече сред клека преди езерото установих, че не се движа по пътека. Е бива ли такова нещо бре, Жоро, да изгубиш пътеката точно накрая си казах. Хайде още седем, осем минути лутане в клека, докато я намерим. Освен това си поставихме и друга цел, а именно да стигнем хижата преди да е минал 0:00 часа. След като излезнахме на пътеката, оставаше малко време и започнахме буквално да препускаме. Откъде тази енергия, направо не мога да си отговоря. Така точно в 23:57 бяхме на хижата, където се настанихме в едно бунгало. Аз даже се и изкъпах и хапнах нещо друго, освен едно десертче, прасковата и сливата. Имахме достатъчно храна, но никой през цялото време, даже не си е помислял да се храни. Нуждата от вода си беше много по-наложителна. Така към 01:00, легнахме и се отдадохме на заслужена почивка.
На следващият ден отидохме само до Реджепица и после през хижата слезнахме до Тиха Рила при колата. В късен следобед си бяхме в София.
Та с няколко изречения да кажа, че преходът до Скакавците никак не е лек, не и през топъл и горещ ден. При друг сезон без наличие на снежна покривка, ще бъде може би по-добре, но пък мрака ще дойде по-бързо. Моето лично мнение е, че всеки, който тръгне натам, трябва да има поне четири литра вода в раницата. Да има аванс от време и да гледа да избегне мрака, или поне в района на Скакавците. След Драганица е горе долу поносимо да се върви по тъмно, но преди това, може да се окаже трудна задача.
Ами това е, пускам линк към видео от разходката, както и описание до Малък Скакавец:
Благодаря за разказа, аз 2018та година или 2019та се канех да правя разни кръгови маршрути през Скакавците и незнайно защо, така и още не съм направил това нещо, вече колко години по-късно .. Някой ден ..
Чет Авг 01, 2024 9:34 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1969
Голям ден, голяма разходка в Рилската пустиня. Сега е изсъхнало много, преди имаше вода от обилен извор на самото било на 2500 м.н.в близо до вр Маринковица, отбелязан на мапса на Ведрин. Ако нямаше там вода, мислех да сляза малко до няколко дълги тревни дерета , които тръгват от Погледец на юг от двете страни на билото на Маринковице, пак на тази височина, няма начин в тях да няма вода
Браво, Жоро, машини сте
Голямо ходене сте отметнали, за ден е много натоварването, но сте се се справили успешно! Пустата му вода... и аз съм брал ядове по това било не веднъж, именно заради оскъдните източници на вода. Обаче гледките и усещането тук са неповторими и си заслужават страданията
Пет Авг 02, 2024 9:56 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 328 Местожителство: София
kaloyanv написа:
Благодаря за разказа, аз 2018та година или 2019та се канех да правя разни кръгови маршрути през Скакавците и незнайно защо, така и още не съм направил това нещо, вече колко години по-късно .. Някой ден ..
Направи го, Калояне. Мога спокойно да кажа, че това е преход, който не се прави всака седмица, месец, или година дори. Тези 14 часа и 22 минути, не съм сигурен, но може би само по участията на В100 съм правил повече. Всяка гледка, обаче през цялото това време си заслужава, въпреки неволите с водата. Но го планирай през по-дълъг ден и по възможност не ходи сам. Ще се зарадваш максимално
angel написа:
Голям ден, голяма разходка в Рилската пустиня. Сега е изсъхнало много, преди имаше вода от обилен извор на самото било на 2500 м.н.в близо до вр Маринковица, отбелязан на мапса на Ведрин. Ако нямаше там вода, мислех да сляза малко до няколко дълги тревни дерета , които тръгват от Погледец на юг от двете страни на билото на Маринковице, пак на тази височина, няма начин в тях да няма вода
Благодаря, Ангеле! За водата си напълно прав, имах идея къде да се запася при екстремна ситуация. Но за радост не се наложи, че иначе щеше доста да се слиза и после да се качва. Реално след, като утолихме жаждата, имахме още доста запас от физически сили, та щяхме да се справим с още няколко стотин метра денивелация, но не стигнахме до този вариант
dobrifin написа:
Браво, Жоро, машини сте
Голямо ходене сте отметнали, за ден е много натоварването, но сте се се справили успешно! Пустата му вода... и аз съм брал ядове по това било не веднъж, именно заради оскъдните източници на вода. Обаче гледките и усещането тук са неповторими и си заслужават страданията
Благодаря, Добри! Точно така е, всяка секунда си заслужава определено За водата го отчитам, като моя грешка, трябваше да го предвидя, знаех прогнозите и че ще бъде топло, но не обърнах особено внимание, защото си мислех, че тези три литра ще ме оправят. Но минало вече
Пет Авг 02, 2024 11:23 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6438
Здрасти Жоро, поздрави за споделеното.
Много се кефя на добри описания на подобни слабопосещавани маршрути. Гледам подкарал си ги все такива напоследък
Четейки за водата, се сетих за следния логистичен трик: можеш да качиш две бутилки вода по 1.5 литра и да я оставиш на средата на маршрута в някой клек. На връщане ще знаеш, че те чака водна резерва.
dido ме подсеща в тази връзка с една случка от 2016 г.
Отиваме към Скакавците в средата на август и бивакуването е предвидено да бъде източно между първия и втория Скакавец, (предната година бяхме отседнали там и имаше хубави потоци). Пристигаме първия ден и..... греда Потоците ги няма, само някакви застояли локви.
Котлончето дойде на помощ и преварихме вода, колкото можеше да съберем във всички възможни шишета и съдове.
На следващия ден качихме багажа на билото, оставихме големите раници до едни скали, в тях по 2 литра вода за втората част от деня и поехме към Малкия Скакавец с леки ранички и по едно голямо шише вода. На връщане, някъде към Големия Скакавец, видяхме двама човека да се придвижват от втория към първия Скакавец (нямам представа от къде се бяха появили). Викам си: Тия само да не пипат раниците ни и не дай Боже да ми посегнат към водата! Пристигайки до съответниото място, първата ми работа бе да видя, налице ли е водата. Огромно бе успокоението, че си е на място. А, иначе раниците ни бяха отваряни и пребъркани, но не липсваше нищо.
Пет Авг 02, 2024 2:04 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 328 Местожителство: София
dido написа:
Здрасти Жоро, поздрави за споделеното.
Много се кефя на добри описания на подобни слабопосещавани маршрути. Гледам подкарал си ги все такива напоследък
Четейки за водата, се сетих за следния логистичен трик: можеш да качиш две бутилки вода по 1.5 литра и да я оставиш на средата на маршрута в някой клек. На връщане ще знаеш, че те чака водна резерва.
Здравей, Дидо,
Благодаря ти!
Това за водата е идейно, определено. Но в случая въобще не предполагах, че няма да ми стигнат тези три литра. А в раницата, освен тях имаше сандвичи, една ветровка и аптечката с най-необходимите неща.
Демек беше лека и можеше да поема още няколко кила, но реално примерно на седловината преди, или след Скакавеца с дъждомера, ако имах, щеше да е доста полезно да оставя вода. Тъй и тъй се връщам пак от там, защо пък не.
Иначе да, гледам да ходя на места, където не ходят често хора. А колко още такива има, не е истина, ама пусто време, все не стига. И хайде, ако за Рила, не останаха много, то в Пирин има толкова върхове, на които искам да отида. А пък за ниските планини въобще не става дума, там са стотици. Ама както се казва... колкото толкова
Пет Авг 02, 2024 5:56 pm
Ozzi
Регистриран на: 28 Юли 2014 Мнения: 49
Питане за слизане от Скакавците към ВЕЦ Бели Искър
Поздравления за прехода и за чудесното описание. Искам да използвам темата за едно питане:
Тъй като скоро ще бъдем в района, като единият от преходите ще бъде от хижа Рибни езера до туристическа база "Бели Искър" (това се намира малко под ВЕЦ Бели Искър, търся актуална информация за възможно слизане от Скакавец-а (кота 2706), на североизток до ВЕЦ Бели Искър по трака, който се вижда на картата "BGМоунтаинс". Дали някой от скитащите скоро е минава в тази посока и ако да, би ли споделил информация за участъка след Скакавеца. На база на снимките, видеата и картите които разгледах, очаквам спускане по камъни (нестабилни) с опасност от набутване в клек, като нямам идея след навлизане в гората какво да очаквам - гъста и непроходима, или разредена. Качвам снимка на трака на спускането за ориентация и предварително благодаря за всякаква информация, която би била полезна. Като цяло идеята е тръгване сутрин рао от х. Рибни езера, Венеца, Шишковица, Жандармите (като на място ще преценим дали да подсичаме покрай Прекоречките езера, или да се държим по-горе) и след това към Скакавците и надолу към ВЕЦ Бели Искър. Цялото разстояние по трак е около 17 км. но предполагам, че ще отнеме много време, заради трудният терен и раниците (вероятно около 10 кг) и сме с такава нагласа. Благодаря предварително за информацията!!
П.П. Известно ми е, че района около Бели Искър е с ограничен режим на преминаване (особено отдолу нагоре) и вероятно информацията ще е оскъдна, но все пак ...
Пет Авг 16, 2024 6:50 pm
Ozzi
Регистриран на: 28 Юли 2014 Мнения: 49
Извинявам се за новият ми пост в темата, но не намерих бутон за промяна, а бих желал да споделя обратна връзка от горното ми питане.
Слизането по посочения по-горе трак от BGMountains го направихме, но съм длъжен да направя няколко уточнения:
1. Не препоръчвам - опасно, много бавно, без следи от пътека! 2. Слизането от върха в началото го направихме не по даденият трак (стори ни се рисковано), а се върнахме надолу и пуснахме по тревист, стръмен склон, което според мен е по-удачно.
3. Върви се изцяло по морени около километър и половина, като вниманието трябва да е повишено, защото много от тях са нестабилни. Почти в края на морените се достига до скален праг (около 5 метра), който успяхме да спуснем през клека в ляво по посоката на слизане. Рисковано!!!
4. След края на морените се следва трака от BGMountains, с едно отклонение, което направихме и което ни се стори по безопасно (следващата снимка). В този участък има много стръмно слизане в дере и известно време се върви по него. Хлъзгаво е при положение, че нямаше много вода.
5. След това изцяло следвахме трака от BGMountains, като през цялата гора до слизането до ВЕЦ-а няма следи от пътека, обрасло е, но е поносимо и се пресичат се няколко дерета. В края се стига до оградата на ВЕЦ-а и покрай нея се излиза на пътя, на който е и полицейският пост.
6. През последният час и половина в гората вървяхме на челници, но метеорологичните условия бяха перфектнии. При мокро време или лоша видимост би било кошмарно!
Извинявам се, че разводних хубавият пост на колегата, но смятам че тази информация би била полезна.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Потоците ги няма, само някакви застояли локви.
