Четиридневна юнска разходка

От години не бях ходил за повече от ден в Пирин, но ето че дойде отново такъв случай. Разбира се, това беше изцяло целенасочено и предварително планирано. Знаех, че ще имаме три цели дни, но маршрутите планирахме своевременно, заради прогнозата за времето, която към изминалата неделя не беше добра за следобедните часове на делничните дни.

Ще пускам за всеки един ден поотделно, като ще се старая да не се бавя много. Всъщност първия ден, тоест неделя, няма много за разказване, освен една поука, която си извадих. Имах състезание и успяхме да тръгнем от София малко след 15 часа. След близо два часа вече бяхме на паркинга до лифта при хижа Гоце Делчев. Захапахме баира с тежките раници, в които имаше дрехи и всички необходими неща за следващите три дни, които ни очакваха. Решихме да цепим директно по пистите, за да си спестим от пътя, а и да се натоварим малко повече. Това хубаво, но още десетина минути, след началото, бяхме нападнати от комарите и мухите. Имах алергозан, крем против слънце, йодасепт, вазелин, паста за зъби, но... нямах най-важното, а именно аутан. Предишният ден най-чинно си бях купил, но за състезанието го бях извадил от раницата, защото то беше на място, където тези гадини хапят безжалостно и ми беше нужен. Познайте, дали го върнах в раницата...
Размазваха ни направо, а ние не спирахме и вода да пием. За час и половине бяхме на хижа Безбог, в която щяхме да нощуваме следващите три дни. В това видео накратко разказвам за цените на нощувките, както и за условията в хижата. Ако някой го интересува още нещо, нека пита.

Ден 2

Станахме в 5 и по прогнози, щеше за вали в следобедните часове. Оправихме се бързо и още преди изгрев слънце, вече бяхме по пътеката. Исках да се пробваме за Голяма Стража, като седмицата преди това, бях проучвал всякакви варианти за изкачването му. В крайна сметка реших да се доверя на нашия приятел Доби (Dimov), чийто вариант ми се стори една идея по-приемлив. Скоро, след като тръгнахме, ни се отдаде възможност да снимаме изгрева...

Вървяхме по пътека със синя маркировка, която по моему е поставяна преди година, или може би две. Освен това клека беше орязван и прочистван, което също е правено сравнително скоро. Не можах да намеря нищо за това, къде води, кога и от кой е правена, но е факт, че я има и че пътеката ставаше за вървене. не след дълго се появи и Голяма Стража, която снимахме за първи път днес...

Спуснахме се сравнително бързо до долината на река Десилица и известно време повървяхме срещу течението и, по десния бряг. В един момент пътеката просто свърши, изчезна сред клека. Погледнах машинката и установих, че сме я изпуснали преди малко. Върнах се да я търся но не можах да намеря нищо, върнах се още по-назад, но пак със същия успех. Тоест това на картата, към този момент, или вече го няма, или аз не можах да го намеря. Мястото, където пътеката свърши, беше близо до водослива на двете реки, едната идваща от Десилишкото езеро и другата от Плешивото езеро.
Минахме на другия и бряг и след минути стигнахме до тази каменна река, по която тръгнахме...

Не след дълго я изкачихме и излезнахме на тревисто - каменист - клеков участък. Обърнах се да снимам реката и камъните, по които тръгнахме...

Скоро тревата свърши и за да избегнем клека, отново хванахме каменната река...

Според описанията на Доби, трябваше да стигнем до тревистите улеи под кота 2714, откъдето да преценим, по кой от тях ще е най-приемливо да тръгнем. Докато катерехме по камънака ги виждахме постоянно, но като ги доближихме, добихме по-ясна представа...

Този отдясно изглеждаше най-полегат, но за да стигнем до него, трябваше да минем през участък с клек, който до този момент успешно избягвахме. Затова и решихме да се пробваме по по-стръмния, който е по средата на снимката. Преценихме, че риска при тези условия в момента не е голям и тръгнахме нагоре...

Обърнах се да снимам и надолу...

Доста денивелация взехме за кратко време, но все пак стигнахме до кота 2714. От там Голяма Стража изглеждаше така...

Постояхме малко тук и се насладихме на гледките наоколо. За същинското изкачване на върха, ще изкажа моето си мнение и как аз видях нещата. Разбира се моето виждане може да се отличава от това на някой друг, който мине от там, но затова хората сме различни. За мен имаше два рискови участъка, на може би около 30-40 метра от върха. До тях може да се подсича, а кдето не е възможно се откатерва без особена трудност. На тези два участъка, по-високи хора не биха имали проблем, но аз с моите 176 см трябваше много да внимавам. Хватки има, но не се достигат лесно и концентрацията трябва да е много сериозна. При подходящи климатични условия и повишено внимание, не е някаква драма и изкачването се прави. Просто трябва да се внимава. Ето и две снимки от участъка до върха...

От връхната точка се откриха уникални гледки във всички посоки...

Връщането от кота 2714 беше по същия улей...

След което по каменните реки и тревните участъци се спуснахме до река Десилица. В хижата бяхме малко преди 13, а в късен следобед наистина затрещя, но за кратко. Ние, обаче пиехме вече бира на сушинка Smile

В общи линии, като заключение от този първи ден е, че този маршрут до Голяма Стража никак не е лек. Не само, като денивелация, а и като терен на придвижване. При влажно време, тревисто - каменистия улей ще бъде много опасен и аз лично не бих тръгнал по него. Но при подходящи климатични условия, изкачването може да се осъществи, стига този, който го прави да няма страх от височини. А гледките отгоре си заслужават, определено.

А ето и видео от разходката.

Много хубави снимки! С каква камера снимате? Very Happy

Здравей, stanchata,

Благодаря!

Фотоапаратчето е стара сапунерка Canon Ixus 80 IS, видяла и преживяла много. Аз само натискам и тя си снима Very Happy

Демек нищо не разбирам от фотография Laughing

Иначе камерата е GoPro 9, която също се справя доста добре на този етап.

Но цялостно заслугата е на пейзажите, които снимам. Когато си Горе, с каквото и да снимаш, нищо не може да замени мига, в който го правиш.
Каквото и да е качеството на снимката, която си направил, тя все ще те връща там и ще искаш още и още, просто да си Горе Smile

Ден 3

Ставането, отново беше в 5 часа, като този път се приготвихме по-рано от предния ден и не след дълго, вече бяхме по пътеката за Попово езеро. Актуалните прогнози, сочеха крътка гръмотевична активност следобедните часове, което значеше, че трябваше да я избегнем с маршрут, който ще ни позволи връщане, около обяд. Не крия, че в главата ми се въртяха всякакви варианти с 10+ часа, но все пак планът си е план и трябваше да се спази. Решихме, че ще отидем до връх Джано, след което да слезнем до Кременските езера и от там да се върнем на хижа Безбог. Впоследствие разбрах, че това е един от най-често използваните маршрути от хижата, но като тръгвахме, въобще не предполагах, че е така.

Бързо подминахме едноименното езеро и захапахме баира. Вече в клековия пояс, осъзнахме, че за трети пореден ден ще изгубим жестоко битката с комарите. Нашествието им и атаките към нас, бяха безпощадни. Моят спътник и приятел Любчо, се беше облякъл с дълги ръкави, беше сложил и ръкавици и се отбраняваше донякъде успешно. Мен ме размазваха, като всяко спиране беше фатално за кожата. Почти всички снимки, споделени в този пост са на Любчо, докато аз се стараех да вървя постоянно. Скоро се появиха познати и красиви гледки...

Не се спирахме за дълго да им се наслаждаваме, но все пак той успяваше да заснеме някоя и друга красота...

На Попово езеро не издържах и си казах, че въпреки жегата и аз ще си сложа дълъг ръкав и ръкавици. Спряхме до един камък и свалих раницата, но... бързо се отказах, щяха да ме оставят там гадините. Продължихме да пропускаме, като за първи път, не снимах езерото, а съм идвал не малко пъти. Добре, че Любчо се отчете, за да знаем, че сме минали и от там...

Продължихме по пътеката към Демиркапийска порта и подминахме разклона за Тевно. Слънцето се издигаше все повече и гадините намаляваха, но в никакъв случай не изчезваха. Така стигнахме до мястото, където вляво се отделя маркировка в син цвят за връх Джано. Тук искам да споделя някои неща. Идеята ми беше да тръгнем по нея, за да мога да си опиша спокойно маршрута. Оказа се, обаче, че тя тръгва по склоновете на Джано и почти веднага се губи. Опитвахме различни варианти, с идеята да я намерим, но без успех.

Но другото, което е по-важно и интересно беше, че на мястото, където се отклонихме от пътеката за портата, веднага вляво тръгваше друга слабо изразена пътечка. Тя, обаче съвсем скоро става ясна и лесно проследима. Точно поради тази причина се върнах до разклона, за да мога да я хвана от началото. Да, изгубих денивелация, но пък я записах точно. Любчо ме чакаше по-нагоре и заедно продължихме по въпросната пътека. Може би след 20 тина минути, сякаш в нищото, отново зясакохме синята маркировка и съвсем слабо очертаващата се пътечка по нея. Нашата, обаче се сля с нея и вече продължихме само по марката.

А зад нас се появиха уникални гледки...

Не след дълго, излезнахме и на билото, северно от връхната точка на Джано. Съответно се появи и добре познатата на всички и все така страхотна гледка към Кременските езера...

Оставаше ни финалното изкачване към върха, към който тръгнахме съвсем скоро...

А не след дълго бяхме и на връхната му точка...

Горе постояхме повечко време, първо, заради уникалните гледки във всички посоки и второ, защото имаше вятър, който освен, че ни разхлаждаше ни предпазваше от комарите, които дори и на тази височина, бяха много. От Джано тръгнахме към седловината между него и връх Сиврия, след което започнахме да се спускаме към циркуса на Кременските езера. Достигнахме ги и тях...

От циркуса продължихме по малка и стръмна пътечка, маркирана в жълто. Посоката ни беше север, като по нея за първи път видяхме туристи. Те се изкачваха към езерата и от там през Джано, щяха да се върнат към хижата. След като спуснахме значителна денивелация, влезнахме в гористия пояс, където се съединихме с червена маркировка, по която тръгнахме на запад. Комарите отново станаха хиляди и отново предприемаха безмилостни атаки. Единственото, което можеше да правим, е просто да вървим бързо, без да спираме. Подминахме масивния мост на река Ретиже, а не след дълго и колиба, която е посочена в картата с името Шутина мандра. След което подсякохме от юг, изток и север, склоновете на безименен връх, с височина 2364 м и точно в 13:30 бяхме на хижа Безбог. Дъждът този път се размина, но бирата, отново не Very Happy

Така завърши и третия ден от нашата разходка в Пирин. Ето и видеото от разходката, както и описанието за Джано в сайта.

Ден 4

В последният ден от нашата разходка решихме, че ще заложим на най-популярния маршрут от хижата, а именно изкачване на върховете Безбог и Полежан. Затова и часът на ставане беше 6, или час по-късно от предходните два дена. Дилемата пред мен беше, дали да избера жегата, или комарите. Тоест да сложа ли дълги ръкави и ръкавици и да се пека в собствен сос, или да се оставя за четвърти пореден ден като мишена за комарите. След Безбожкото езеро нямаше да минаваме през друг водоем, така че избрах второто с тайната надежда, че няма да ни атакуват.

Така малко преди 7 тръгнахме от хижата, като този път снимах езерото...

Още с влизането в клековия пояс ни атакуваха, но за наша радост на разклона за Полежан, се появи вятър и като че ли атаките понамаляха и станаха по-ялови. Тръгнахме по пътеката за Полежан, но след 20 тина митути се отделихме от нея вдясно и започнахме да се катерим стръмно по южните склонове на Безбог. От тук върхът изглеждаше така...

А на запад се извисяваше и другият връх, който искахме да изкачим в този ден - Полежан...

А на северозапад пък беше Голяма Стража с улеите вдясно от него, които изкачихме втория ден...

Не след дълго бяхме и на връхната точка на Безбог...

На полянката под върха направихме закуската си и тръгнахме да слизаме към седловината между двата върха. Полежан впечатляваше с размерите си...

Тук някъде се появи чисто нова червена маркировка, която водеше към върха. Отново си нямах никаква идея откъде идва на къде отива и от кого е поставяна. Единственото, което ми дойде на акъла е, че след Полежан, през Газейския циркус, се спуска до хижа Демяница. Дали е така, обаче?
От седловината започнахме да се изкачваме към върха и за около половин час стигнахме най-високото му място.

А от горе гледки ли, гледки...

Даже подухваше приятно и за първи път за всичките четири дена сложих ветровка. Стояхме доста време горе, но трябваше да слизаме, колкото и да не ни се искаше. Чакаше ни пътя към София, но преди това трябваше да стигнем и до колата, която беше на хижа Гоце Делчев. Навръщане отново правихме снимки към този така открояващ се връх...

Не пропускахме да снимаме и Безбог, който бяхме изкачили по-рано през деня...

Така неусетно се спуснахме и до Безбожкото езеро...

На хижата обядвахме и си събрахме багажа, след което тръгнахме надолу. С всеки метър жегата ставаше все по-голяма и този път за разлика от идването, търсихме горския пояс, в който да се предпазим от горещото слънце. Така за малко повече от час бяхме при колата на хижа Гоце Делчев. По пътя към София, някъде към Симитли, термометъра в нея показваше 38,5 градуса, но пък ние си спомнихме, че преди няколко часа, бяхме на високо и дори слагахме ветровки. Е, връщахме се в действителността и осъзнавахме реалността. Но пък за сметка на това изкарахме едни много хубави четири дни, които ще ни държат дълго време влага.
Това е!

Бъдете Здрави!

За пръв път толкова рано, горното Кременско езеро е без ледосняг. С тия орди от комари, в Декатлон имаше бели индийски тънки фанели с дълъг ръкав от 100 % памук, сега не знам дали са налични

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Здрасти Жоро, поздрави за хубавото ходене, описал си го превъзходно!

Интересно ми стана за въпросната синя марка долу покрай Десилица. Откъде започва марката и докъде я проследи?

Пътеката иначе води от х. Безбог до Десилишкото езеро и дотам би трябвало да е добре проследима. Точно при слива на потоците откъм Десилишко езеро и Плешивото езеро се отклонява към последното още една слабо видима пътечка, губеща се в тревните туфи и покрай клековите гнезда. Тя приблизително следва потока, идещ от Плешивото езеро. Значително по-рано още долу при р. Десилица има трето отклонение, което качва високо по реброто от връх Десилица и върви през клеково-тревен терен. За нея имам спомен, че се губеше доста, но вие явно не сте ползвали нея.

Качването на Голямата Стража от изток мисля е първото описано досега във форума и съм сигурен, че ще бъде полезно на много мераклии. Дали беше начертал предварително трасето след водослива на потоците или минахте "на око"?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Здравей, Дидо,

Благодаря ти!

Значи по спомен синята марка се появи южно от Безбожка тумба, или малко по-надолу. Но по склоновете до долината на Десилица я имаше със сигурност. Прилагам една снимка...

Не бих могъл да съм категоричен, но не мисля, че е на повече от година, две максимум. По орязването на клека, обаче си личеше, че то е правено доста по-скоро и на места изглеждаше, че дори рязането е от след топенето на снега тази година. Но други мисли, относно предстоящето изкачване на Голяма Стража ми бяха в главата и не съм се сетил въобще да снимам и клека. Изгубването на марката беше точно в близост до водослива на двата потока. Пътечката би трябвало да тръгва вдясно, но естественото и, както и "утъпкано" продължение беше на югозапад, както се вижда на този скрийн...

Още преди да пресечем реката се усетих, че сме я изгубили и се върнах да я търся, още повече, че имах планове за Десилица и Каймакчал на следващия ден. Но не можах да видя продължение, тоест отклонение вдясно. Върнах се още по-назад с идеята, че може да има разлика в локализацията, но също не видях нищо. Към този момент приех, че такова просто няма, или ако е имало, вече е заличено от клека.

Продължението на югозапад, по което тръгнахме, ни отведе до самата река и равен тревист участък. Преминахме я и няколко метра по-нагоре на един камък видях отново синя марка, сочеща в посока именно Десилишкото езеро. Само че цветът на синьото беше доста по-избледнял, отколкото това, което виждахме до този момент. Освен това пътечката изглеждаше почти изцяло заличена. Но към онзи момент, не ми беше цел да тръгвам и да я пробвам, дали ще ме заведе безпроблемно до езерото.

Относно третото отклонение, за което казваш, то вече навръщане, след като бяхме изкачили върха, реших че ще го търся. Ако говориш за това...

...то цялото ми въображение, не бе достатъчно да намери такава отбивка. За мен просто е изчезнала, или е на съвсем друго място, въпреки че не ми се вярва да е така.
Именно заради това, че нямаше никакво сносно продължение за Десилица, се отказах за следващия ден. Съвкупността от комари и жега, плюс преминаване през клекови участъци ми беше достатъчна, за да ме откаже окончателно.

Що се отнася до Голяма Стража, то бях изчел и изгледал почти всичко, което имаше в мрежата за върха. Реиших, че вариантът на Доби (Dimov) е най-подходящ. Съответно той най-подробно ми обясни за маршрута и за опасните участъци. Прати ми и снимки и чертежи, тъй като той не използва машинка. Аз си начертах на картата един примерен трак и се стараех да го следваме. Като опасни участъци отчитам тревисто-каменистия улей под кота 2014, както и два участъка от финалното изкачване на върха. Ето и скрийн на трака, който записах...

Минава се, не е някаква драма да кажеш, но климатичните условия са от решаващо значение. При влажно време изкачването по улея ще е много, много рисковано. Освен това по каменните реки и скали, ще бъде доста неприятно. В описанието за върха в сайта, съм ги описал тези неща и би трябвало всеки, който тръгне да ги има предвид.
Ето:
https://varhove.info/goliama-strazha/

Благодаря за доуточнението.

Това качване винаги ми е било интересно и съм складирал за илюстрация разни изгледи оттук-оттам.

Изглед от седлото при Безбожка тумба. На голямото изображение (цък на първата снимка) съм нарисувал една възможност за подход към ръба по преобладаващо тревен терен с минимални камънаци към края:

Гледка към източния ръб на Голяма Стража, пътьом към Десилишкото езеро:

Гледка към източния ръб на Голяма Стража, снимано от ръба Ушиците (на заден план е в. Десилица). Там може да се види вашето минаване на стръмния тревист склон:

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Жоро, изгледах видеата с удоволствие, както и описанието за достигането до връх Голяма Стража в сайта varhove.info,
обаче най-най-приятно ми е тук във форума да прочета разказа и да разгледам снимките.

Браво и на Любо за хубавите кадри!

За Голяма Стража, разгледах трака и мисля, че наистина сме минали по един и същи път,
но сякаш не си спомням да е трябвало да се пресягам или набирам с ръце при финалните метри.
От снимките се колебая дали не си бил няколко метра по-вдясно, където е по-скалисто.

Аз определено се страхувах повече на тревистия улей преди кота 2714м., а веднага след нея има само няколко метра спускане и преди да се започне изкачването има един момент,
при който трябва да се прекрачи началото на един почти отвесен улей, дължейки за скалата. Това ми беше много трудно и после нагоре сякаш бях една идея по-спокоен.
Разбира се, това е много индивидуално.

Поздравления за успешния план за изкачване и всички ценни описания и материали!

Дидо, ето тук направих опит за описание преди няколко години:
https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=136724#136724

но сега Жоро с трак и снимки дава много по-завършен и полезен материал.

Благодаря, Доби!

На подобни места вижданията и изводите могат да бъдат различни. Според различните хора, те няма как да бъдат еднакви. В интерес на истината, предпочитах да катеря, а не да подсичам, което в определени ситуации, не само на въпросния маршрут, а по принцип е по-опасния вариант. Та специално за Стражата си мисля, че от кота 2714 до върха, държах една линия, може би най-правата, тоест директно по ръба. Не казвам, че не подсичах на места, но специално последния участък гледах да е откатерване. Така че подозирам може и да си прав, тоест да си минал по-встрани. Има и друг момент, а именно, че си по-висок и съответно на въпросните две места, може би си намерил достъпна хватка, която да те изведе безпроблемно до следващата скала.
За улея си напълно прав, но в нашия случай прецених, че риска е по-малък, затова и се пробвахме. Като естествено слизането беше в пъти по-опасно, но за радост времето се задържа стабилно и слезнахме безпроблемно.

	Dimov написа:
	Дидо, ето тук направих опит за описание преди няколко години: https://forum.bg-turist.com/viewtopic.php?p=136724#136724 но сега Жоро с трак и снимки дава много по-завършен и полезен материал.

Здрасти Dimov, наистина забравих за твоя пътепис тогава. Илюстрациите са ти супер, особено тази с пунктира през тревистия скат. Гледайки я, се зачудих защо не избра варианта по-вдясно?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Здрасти Dimov, наистина забравих за твоя пътепис тогава. Илюстрациите са ти супер, особено тази с пунктира през тревистия скат. Гледайки я, се зачудих защо не избра варианта по-вдясно?

Дидо, най-вероятно на място ми се е сторило, че не се излиза догоре без скални прагове.

Всъщност, снимката е най-преставителната, която направих тогава, но не трябва да се разчита на 100% на впечатленията от нея. Теренът е доста стръмен, и няколко метра в позицията или градуса към даден обект, доста променят перспективата.

Спомням си, че като слизах оттам, предпочитах да имам скала наблизо, за която да се хващам, отколкото да съм по стръмна трева. Точно както Жоро е споделил при изкачването на финалните метри към върха.

Ето две снимки на улея за по-ясна представа. Вижда се, че на едната си помагам с щеките, а на другата просто съм по дупе. При влажно време, обаче това ще е много рисковано слизане...

Както и едно много кратко видео (21 сек) от същинското изкачване на върха, направено от Любчо, от което също може да се добие някаква представа.

https://photos.app.goo.gl/nQFkcSLcX7t2ip4W9

Благодаря и на двама ви за уточненията.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy