Сърбия по ред причини не се слави със силно развит туризъм, за разлика от България. Граничното и било е изпълнено с не особено славни времена и райони, в които ако човек се е размотавал в миналото, рискувал да се прости с живота си. Няма много информация за тези водопади, които ще опиша, но ще се постарая да съм по-изчерпателен и ще приложа две гпс следи в края на публикацията. На излизане от ГКПП Калотина посоката следва градовете Пирот и Темска. От Темска се поема към село Топли До. 18 километровата отсечка до отдалеченото гранично село Топли До е в лошо състояние, без обезопасителни мантинели, само тук-там някой знак заплашително подсказва поредицата опасни завои. Пътят следва протежението и дерето на река Яворска. Случи се пътят нагоре да е заледен, а по острите завои водещи до пропастта, не се чувствахме особено комфортно!
Сутринта както споменах се наложи да обуем замръзналите си обувки, а справката с компютъра в колата догатна защо!
В непрогледна мъгла взехме Жоро от София, в непрогледна мъгла отпътувахме и до Калотина. Минахме границата и през градовете Пирот, и Темска поехме навътре в гранична Стара планина.
Опознавателна табела с водопадите в района, лигите ми потекоха сериозно. От табелата не става ясно кой знае какво, само че рискуваме да замръзнем, ако стоим още тук, беше доста под нулата. Хванахме на дясно към село Топли До и попътно щракнахме манастира упоменат на кафявата табела.
В интересен карстов район попътно се снимахме за спомен с този мини водопад и поехме по завоите навътре в планината.
Сърбия се слави с множество и все красиви манастири и църкви. Този от кафявата табела беше един от тях.
Черен и непроходим за леки автомобили път навлиза в планината след краят на село Топли До. Ждрелото на река Яворска бе внушително, само на метър от пътя беше отвесна пропаст.
Покривите на село Топли До останаха в ниското зад нас.
Ждрелото на Яворска река. В общи линии пътят я следва през цялото време в посока върховете Остра Чука, Бабин Зуб и другите големци от граничното Старопланинско било. За водопадите има опознавателни табели, както и маркировка с червени кръгове по дърветата. Водопадите се намират по маркирани пътеки в дерета навлизащи вляво и вдясно от основното дере. На гпс следата съм отбелязал разклоненията, а в краят на деретата съм цъкнал и точното местонахождение на самите водопади. От тук върховете по билото изглеждаха недостижими. Едва успяхме в светлата част на деня да обиколим три от четирите водопада в района тук, описани по табелите.
Кацнала на склона махала се радва на вероятно сезонен водопад, подхранен от скорошните дъждове и снегове.
И поехме към първият Пилски водопад - Piljski waterfall.
В подножието на водопада.
Почти на бегом премина целият ни ден, а той беше плашещо къс, тук бяхме около 13ч., а ни чакаха още три водопада по неясен терен в чужда държава, в граничен район!
За водопадите Чунгулски и Курталски също има добра маркировка, стига да не се объркате тук-там, защото на места пътеките са неясни. Иска се добро чувство за ориентация, а при нас и катерене на скали над реките, до които пътеките бяха залети от силните води и с частично заледени камъни.
Един от множеството малки водопади в дерето към Чунгулски скок.
В късният следобед, съсипани от умора и бързане се добрахме тук, в подножието на този красив 40 метров водопад. Бяхме възхитени от количеството вода падаща от отвесната стена. Какви ли зимни занимания биха се случили тук, когато лед скове скали и водопади, умът ми не го побира.........
Катя и Жоро под скалите на Чунгулски водопад - Cungulski waterfall.
В съседното дере се спотайва двукаскадният Курталски скок - Kurtalski waterfall. Червената маркировка свърши тук, а ние вече почти с последната светлина се лутахме като ошашкани - къде отляво, къде отдясно по скалите, но се оказа че точно това е водопадът Курталски скок. Въпреки това обаче, любопитството ни повлече нагоре по скалите и реката, да огледаме релефа.
Над водопада по скалите. Опасно и много хлъзгаво!
Не щеш ли се озовахме и тук. Приятен двадесет метров водопад на десетина минути по-нагоре по реката. Вероятно ако човек продължи още, ще срещне други и други водопади. Голяма дивотия е гранична Стара планина и в Сърбия, и в България.
Последва стандартното бързане за да излезем по светло от дерето и палване на челниците. В седем без нещо тръгнахме към България.
Гпс следи има в краят на публикацията: http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/12/piljski-waterfall-cungulski-waterfall.html За който е интересно, да погледне! До Vurnjie waterfall не успяхме да се доберем, но нямаше и начин, бяхме прекрачили лимита! До скоро!
Да не отдаваме чак толкова почит на сръбската правописна реформа,особено когато касае бивши български села.
Подочувам, че ти е познат района..... Ако дадеш някаква по-точна информация за други водопади в Сръбско, ще съм ти благодарен, че нямам насока...
Относно селото, копирал съм 1:едно името от табелата, защо са изяли буквата сръбските гладници, нямам идея. Поздрави!
Не познавам района.
Само преди години се качих на Миджур от сръбска страна,но като видях,че правят лифтове и писти повече не съм стъпил там.
Бил съм в планините: Сува планина до Ниш,Тупижница-малко по на север,Велики Кърш-край Бор,Ртань-между Зайчар и Больевац и в Мироч-на брега на Дунава,но големи водопади не съм виждал-може би понеже планините са малки,та за съжаление в това отношение не мога да ти помогна.Има един интересен каньон Брница,но за него съм пуснал пътепис и снимки и можеш да го видиш.
А,братята сърби са изяли "Л"-то понеже книжовника им Вук Караджич в средата на 19 век прокарва реформа,с която сръбската азбука става фонетична- пише се буквално това,което се чува.
И така буквата "Л" в края на думите, или и да не е в края когато е преди друга съгласна се замъглява и почти се губи,та са я премахнали съвсем/да си припомним и нашия "Скакауец"/.
Така Белград е станал Београд, Долни Милановац- Доньи Милановац, сол - со, радилница/работилница/ - радионица и пр.,с което мисля,че малко са прекалили,но това си е тяхна работа.
Като цяло преминаването към фонетична азбука е много смислено нещо-улеснява изучаването и,намалява харченето хартия,мастило,тонер и пр.
Смятам,че англосаксонците/а ми се струва,че и французите/ трябва да последват сръбския пример.
Майчиния ти език да е световен е не само привилегия,но и отговорност.
В САЩ се провеждат състезания между учениците,при които някой ти казва дума,а ти трябва да я кажеш как се пише буква по буква и много от тях това ги затруднява.
Не познавам района.
Само преди години се качих на Миджур от сръбска страна,но като видях,че правят лифтове и писти повече не съм стъпил там.
Бил съм в планините: Сува планина до Ниш,Тупижница-малко по на север,Велики Кърш-край Бор,Ртань-между Зайчар и Больевац и в Мироч-на брега на Дунава,но големи водопади не съм виждал-може би понеже планините са малки,та за съжаление в това отношение не мога да ти помогна.Има един интересен каньон Брница,но за него съм пуснал пътепис и снимки и можеш да го видиш.
А,братята сърби са изяли "Л"-то понеже книжовника им Вук Караджич в средата на 19 век прокарва реформа,с която сръбската азбука става фонетична- пише се буквално това,което се чува.
И така буквата "Л" в края на думите, или и да не е в края когато е преди друга съгласна се замъглява и почти се губи,та са я премахнали съвсем/да си припомним и нашия "Скакауец"/.
Така Белград е станал Београд, Долни Милановац- Доньи Милановац, сол - со, радилница/работилница/ - радионица и пр.,с което мисля,че малко са прекалили,но това си е тяхна работа.
Като цяло преминаването към фонетична азбука е много смислено нещо-улеснява изучаването и,намалява харченето хартия,мастило,тонер и пр.
Смятам,че англосаксонците/а ми се струва,че и французите/ трябва да последват сръбския пример.
Майчиния ти език да е световен е не само привилегия,но и отговорност.
В САЩ се провеждат състезания между учениците,при които някой ти казва дума,а ти трябва да я кажеш как се пише буква по буква и много от тях това ги затруднява.
Ле-ле - яко се отплеснах.
Добре че се отплесна, така внесе малко светлина по езичната пътека, информацията е точно на място! Благодаря, за което!
Относно застрояването, знам че откъм Бабин Зуб е станало доста популярно, евтина ски база и т.н. Дори българи се възползват...
Да кажа нещо и аз, тъй като на 14.12.2014 бях в района - Бабин Зуб - връх Миджур. От България бяхме една кола хора - четири човека, а се включихме в организирано изкачване на туристически дружества от Ниш, Княжевац и други места, общо 170 човека. Красиво място е, скалите на Бабин зуб (1724), също изкачването нагоре. Връх Миджур изглежда доста величествен от сръбска страна (от българска не съм го виждал). Има две писти, които тръгват от самия връх Бабин зуб и едната стига от северозапад до едно дере. Не е кой знае какво, пък и надали има потенциал за повече (ако не започнат да режат гората по-близо към главното било).
За Бабин зуб на картата са дадени два пътя, през Топли дол и през Кална. Правилният е през Кална, защото е асфалтиран до горе, макар и тесен. От Топли дол излиза черен път и не е за кола, според мен. Магазините и кръчмите работят целодневно в неделя в селата в долините, например в Кална, където пихме кафе сутринта. Тук в България има села дето в неделя няма нищо отворено. Имат хубав мармалад от шипки, не като това, което ни предлагат в Кауфланд тук.
Снимки от Бабин зуб - Миджур съм качил ето тук в пикасата.
Направи ми впечатление туристическият ентусиазъм на сърбите, организират големи групи, сякаш има традиция всяко дружество да организира поход и да кани другите дружества. Утре, 21.12, например има организирано изкачване на връх Бесна кобила, 1923 в Краище, Южна Сърбия. Лятото ходих на едно изкачване на връх Црноок, 1881 до Босилеград, което завърши с чудесен фолклорен купон на седловина под върха. Подобни масови походи се правят и в Македония. Тук като че ли такива масови прояви са рядкост и на изчезване.
_________________ Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
За Бабин зуб на картата са дадени два пътя, през Топли дол и през Кална. Правилният е през Кална, защото е асфалтиран до горе, макар и тесен. От Топли дол излиза черен път и не е за кола, според мен.
Точно така, пътят над Топли Дол съвсем не става за обикновена кола, стига се малко по-напред и толкова. По-нататък са дълбоки, пълни с кал коловози и т.н. всички екстри за офроуд трасе!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети