Честита Коледа ! Здрава, снежна, безаварийна Нова година !
Ето разказче за последното ни ходене. Скоро ще има и снимки. Приятно четене !
Когато се събудих на 22.12 сутринта, първото нещо, което чух, беше прогнозата за времето по радиото. От ПСС съобщаваха, че на връх Мусала и на Черни връх духат ураганни ветрове и че времето не е подходящо за туризъм. Не знаех коя точно е радиостанцията, но искрено се надявах майка ми да не слуша точно нея, защото в момента, по една случайност, се намирах тъкмо на връх Мусала. Всъщност…в началото малко ви излъгах…
Когато се събудих в 5 часа сутринта, първото нещо, което чух, беше безмилостното блъскане на вятъра по стените на метеорологичната станция: „Явно днес няма да се ходи до Грънчар”. Стенанията на старите й стави ме удивляваха и плашеха дори в съня ми, който тази нощ беше доста неспокоен. Колко ли пъти вятърът е блъскал така и се е опитвал да откърти я прозорец, я врата…Чувствах го като неканен гост, който напираше да влезе вътре на всяка цена. Днес ние нямаше да му отворим, но утре сами щяхме да излезем в ледения ад отвън и доброволно да се предадем…
Мисля си…това е друг свят с други закони…Сега като погледнах статистиката от върха, разбирам защо Боби не ми е казал каква е скоростта на вятъра. Та тя е била 162 км/ч, когато сме се спускали. Спомням си колко време се опитвахме да се доберем от метеорологичната станция до началото на въжето…Влачехме се, падахме, преобръщахме се и се въргаляхме, багажът ни заплашваше да се откъсне от гърбовете ни и да ни изостави…Не стъпвахме по земята, а направо летяхме…Хващахме се за ръце и чакахме приведени да отмине поредния порив на урагана, за да можем да продължим. Често чакахме на колене. Молихме се и проклинахме онзи, Леденият, който сякаш разкъсваше плътта по лицата ни и заплашваше да ослепи очите ни с остри кристали. Тя…ни принуди…да коленичим. Струваше ми се жестока, по –жестока от всичко, пред което бях се изправяла до сега…Скърцах със зъби – „Само да стигнем до въжето !”
Кротка и тиха беше Планината в най-късият ден от годината. Сякаш не сняг, а магия се беше разстлала върху склоновете й. Хълмовете искряха, небето беше ясносиньо. Малък празник, който преживяваше всеки от нас, устремен към върха, но повече към себе си. Върховете са вечни, те са винаги там, а ние, смъртните, сме тук само за миг в сянката им. Но дори тогава черпим от тяхната сила, от техния космически студ. Топла ли беше планината ? Не, не беше топла. Този тих слънчев празничен ден беше най-студеният от всички и него ние избрахме за да вървим нагоре.
Сами сме. Вървим нагоре с тежките раници. Не говорим. Съзерцавам всичко около себе си – от най-голямото до най-дребното. Клонче да трепне, ще го видя. Нямаме много време, защото студеното декемврийско слънце скоро ще угасне. Но не бързаме, просто вървим. И попиваме всеки миг, всяка стъпка. Пред нас като стена се е изправил Мусаленския венец. Отвъд е светлината. Отвъд е цяла Рила !
На хижа „Мусала” сме в три следобед. Там с изненада откриваме, че тя не работи. Кепенците са хлопнати. На вратата има катинар. Добре де, а откъде тогава мирише на запалена печка ?
Единственият обитател тук е пазачът на новостроящия се хотел, който гостоприемно ни приютява в стаичката си и ни черпи с чаша чай и ром. „Ще стигнете бе, не се притеснявайте, времето е хубаво ! За два часа сте горе !”. Голям зевзек е този чичка. „Ей го на, тук не е хотел, това не ми е работа на мен, ама какво, да ги оставя хората навън ли ?”. Срамота ! Направо ми се свива сърцето…Глуха е планината…Една от най-старите хижи в България стои затворена. От кого ? За какво ? Имало една стаичка за бедстващи, после разказва Боби, но ама веднъж му се наложило да я използва и щели да го бият…
Продължаваме. След езерото снегът става пръхкав и мек и затъваме неприятно. Малко съм уморена, защото от Боровец до тук вървим с не повече от 15 мин почивка. Краката ми тежат вече.
Залезът изгаря върховете. Дено, Иречек, Мусала: гиганти от скали и лед. Сега те са единствените ни спътници тук. Неподвижни, но всевластни исполини. Те ще надмогнат и нас, и времето, и скръбта, и болката, и промяната. Докосвам се до вечната им твърд и се чувствам поне малко по-сигурна в себе си, по-твърда…А върховете изгарят. Виждаме Витоша и Стара планина. Небето е щедро и дълбоко. Зимна тишина се е разстлала навред. Спокойствие цари в планината и в душите ни. Настъпва зимното слънцестоене.
Настъпва зимата. Но аз се питам: колко години трябва да върви човек, за да достигне своята пролет ? Ще дойде ли мечтаното равноденствие, когато всяка брънка от тялото, ума и духа ще бъдат в перфектен баланс ? Колко върхове трябва да изкачи човек и в колко бездни да надзърне, за да открие себе си ? През април пак бяхме тук и пак вървяхме сами в безмълвие. Къде са хората ? От тях ли бягаме, че пак сме тук – или ги търсим ? Онези, истинските, искрените и сурови хора…хора като върхове…
Боби е там на върха : онази черната фигура, силует на залез слънце била негова.
Всичко оставихме долу. Сега сме тук: сами, чисти, притихнали и замечтани. Стоим под дълбокото небе с тънката месечинка и първата звездичка, дето нежно трепка в крайчеца на окото ми.
Залезът угасна. Наситено розовите цветове посивяха. На заслон „Ледено езеро” спираме за по глътка чай и глътка въздух. Когато тръгваме към въжето, мракът вече е допълзял от долините до нас; гъст мастилен мрак, какъвто може да бъде мракът само в планината, непокварен от светлините на уличните лампи и неоновите реклами. Да си призная, беше ме страх. Не си сложих котките и изпитвах ужас да не политна вляво или вдясно от ръба. Стефчо взе част от багажа ми, за да не се мъча допълнително. И той се хлъзгаше, но това не му правеше особено впечатление. Малко ли, много ли вървяхме…стори ми се цяла вечност. От страх ми се бяха сковали краката, но току поглеждах към небето, отрупано със звезди, и продължавах нагоре. Докато върхът не отстъпи и зад него, не, над него, отново се показа месечинката.
Красив вълшебен момент. Слънцестоене на Мусала. С Луна.
Потропахме на вратата, никой не отговори. Влязохме. Нямаше никого. Влязохме по-навътре, където пише „Вход забранен”. Шумна и весела компания от Варна тъкмо вечеряше. Посрещнаха ни с чай и усмивка. После дойде и Боби.
Така започна нашия престой (заложничество) на вр. Мусала. Бяхме уморени и заспахме рано, но призори вятърът ни събуди. Започваше сблъсъкът на два циклона.
Когато се събудих на 22.12 сутринта, първото нещо, което чух, беше прогнозата за времето по радиото. От ПСС съобщаваха, че на връх Мусала и на Черни връх духат ураганни ветрове и че времето не е подходящо за туризъм. Оставихме всякакви надежди за Грънчар, както и че през деня може да се появи нова компания. Дори ни минаваха мисли да се спуснем надолу – докато времето не се е влошило още повече. Но мързелът надделя – какво пък, не всеки ден се качваме на Мусала на почивка. Хапвахме, дремвахме, четохме книги, бъбрихме си с Боби…За живота, за мечтите, за патилата и препятствията, за приятелството, за дъщеря му, за времето. Групата от Варна си слезе още по обяд. Денят си мина неусетно. Дойде вечерта, но вятърът съвсем не утихна, даже напротив. Мечтаех си да се събудя сутринта и да бъде прекрасно слънчево утро, но съвсем не стана така.
Сутринта дойде с гръм на излитащи самолети. Така звучеше вятърът днес. Сателитната чиния щеше да се откърти заедно с железния колец, на който беше поставена. Опитах се да изляза да снимам с риск да се простя завинаги с апарата си, но почти нищо не се получи и бързо се отказах. Поне разбрах какво се случва навън, ако не друго. Надеждата умира последна – „Да закусим, пък то вятърът ще утихне”. Както се оказа впоследствие, тактиката ни е била погрешна. Вместо да утихне, той още повече се усилил. Останалото вече го знаете.
Съб Дек 26, 2009 5:16 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Ех, че хубаво емоционално разказче...давай малко снимки
Чуден разказ.
Колко емоция...
Ммммм.
Щеше да се срещнем него ден някъде по Маришки чал със сигурност, ако не дуаше толкоз при вас. Нас ни дуа същия ветар на Юрушки чал /Овчарец/, ама явно 200м. денивелация по-надолу е бил поносим...
Здрасти, Ристе ! Дето се вика, за малко да се срещнем пак ! Четохме пътеписа внимателно и гледахме снимките. Може пък верно при вас да е бил мааалко по-слаб вятъра, или пък опита да си е казал думата. Чуден преход сте направили и благородно завиждам. Ама ние нема да се откажеме толко лесно и пак ще се пробваме
Хайде, успешна нова година и до среща !
за да не пускам нова тема ще питам тук, дано някой ще почете )))
искам да се кача на Мусала тази зима, но не само да се кача, но и да снимам залез/изгрев. Като бях там през юни, единия от метеоролозите във старата станция ми каза че ако искам, мога да нощувам при тях. Но тогава нямах време, трябваше да се връщам в София. Но пък не го питах дали наистина може да се нощува при тях вингаи, или просто е бил в добро настроение този ден )))
Значи въпроъст ми е: може ли да се нощува на връх Мусала в метеорологичната станция?)))
котки и т.п. вече си купих, така че надвам се че екипировката няма да е проблем.... )))
мерси
и като вече питам, също бих искал да питам дали Пиринските хижи Безбог и Бъндерица работят през зимата, като и рилската хижа Мальовица. и дали в тях е много студено )))
Чет Яну 14, 2010 11:40 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6454
Безбог работи, то е на практика хотел вече. За Бъндерица не знам, но ме съмнява - пътят от Банско до х Бъндерица и х Вихрен е затворен през зимата
За първият ти въпрос отговорът е първото мнение в тази тема - просто трябва да се прочете внимателно.
За Бъндерица не знам, но останалите две работят целогодишно със сигурност.
Здрасти !
На връх Мусала може да се спи - ние спахме при Боби, който обаче за съжаление вече няма да бъде на работа в метеорологичната наблюдателница. Не знам с какво ще се качваш - дали пеш от Боровец или с лифт, но ако отидеш горе по залез особено през зимата, не вярвам някой да те върне. Иначе - хижата е заключена, заслонът - също.
За екипировката - честито, но както беше писал един "колега" в един друг форум : не е важно само да имаш екипировка, а да знаеш как да я използваш.
Ако наистина ще снимаш изгрев/залез - по-добре да се качиш при стабилна прогноза, каквато за тази събота и неделя няма. Дидо, който е писал по-горе, е голяма "хиена" на тема снимки + добро време , според мен той ще потвърди, че през февруари в планините има доста добра видимост, ако е истинска зима де, щото сега нещо...не се знае кой сезон е точно...
Успех и чакаме снимки !
Пет Яну 15, 2010 10:29 am
raskoll
Регистриран на: 30 Юли 2008 Мнения: 474
мерси
знам че сега времето е лошо, затова и чакам )))
Пет Яну 15, 2010 11:25 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
За заслона - онзиден говорих с хижаря му. Петък/събота/неделя има хижар Разни големи групи били запазили целия заслон за почивните дни до края на Януари, но съм сигурна, че няма да те върнат.
Ние ще сме там на 30/31 и май ще спим на 2 групи - едните на заслона, едните горе, зависи колко сме и къде има място за нас
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
