Цветница край Урвич

Група приятели празнувахме Цветница/Връбница на манастира "Св. Николай Летни" над Кокаляне. Това е една доста голяма двуетажна постройка с необичайно голяма черква. Очевидно размерите са отговаряли на времето, когато там е кипял активен манастирски живот. Сега монаси няма, но има един човек, който се грижи за имота. И се грижи добре. Дворът е поддържан и за разлика от съседните действащи манастири, пространството наоколо е достъпно за туристи и поклонници. Има огромен навес с маси и пейки, огнище, барбекю и приготвени дърва. Представете си, дори е разрешено снимането! Разбира се, ние се възползвахме от барбекюто, което произведе чудесно изпечени пържоли. Останалогто се подразбира.

По пътя край Искъра ми направи впечатление красив амфитеатър в чудесно състояние:

Срещу него има каменна стена, която е заграждала някогашната сцена. Сега, естествено, всичко е обрасло, но говори за годините - вероятно 50-те на миналия век, когато е било облагородено цялото течение от Панчаревското езеро до няколко километра нагоре. Това е фактически старият път за Самоков. И все още личат мостове, изградени каменни платформи за беседки, остатъци от басейни, навеси и пр. Личи си, че е строена някаква рекреационна зона, може би свързана с бъдещия плавателен канал Панчарево - Дунава. На един участък дори има пробно залесяване със секвои. На знам докъде се е простирал този парков проект, защото преди години, когато тръгнах с внуците нагоре по реката, пътеката изведнъж опря до ограда преко реката и дотука беше. Оказа се, че нагоре вече е частна собственост, свещена и неприкосновена. Парцелите били продадени на инициативен идиот, който бил решил там да прави плаж. Плаж на място, където слънцето огрява по един час на пладне, и то не всеки сезон! Мутрата обаче благосклонно беше направила стълба, която отвежда горе до шосето. Стълбата е извън всякакви норми - почти сто метра дълга, стръмна и без никакъв завой. В резултат внуците, тогава 2-3 годишни, се изтъркулиха отстрани в копривата. Помня, че псувните ми достигнаха до бъдещия плаж. Накрая стълбата ни изведе на шосето до мантинелата, където вече нямаше никаква пътека за пешеходци. Пълно безумие! Трябваше да се връщаме по асфалта успоредно със свирещите автомобили.

Отделна тема е "приватизацията" на крепостта Урвич. Някакъв купил скалата, която по всички документи попада в държавната горска зона. През 1990 е продадена на друг предприемчив безумец, който изгражда там чалгаджийско заведение за сватби. По такъв начин достъпът до панорамата от скалата е отнет. Поредната кражба от нас, туристите! Ако някой знае нещо повече за историята на бившата зона за отдих на софиянци, да пише.