Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 343 Местожителство: София
Из върховете на Люлин планина
Последната неделя на септември си повярвах, че ще има някакъв прозорец, въпреки прогнозите за дъжд през целия ден. Успях да убедя още няколко спътници в това и потеглихме за Ярлово за една лека разходка. Но само за да стигнем до центъра на селото и просто да обърнем колата в обратна посока заради проливен дъжд.
Следващата неделя, обаче не трябваше да се пропуска, още повече, че и по-следващата, на 13 ти щеше да е маратона на София и пак нямаше да се ходи никъде.
Този път прогнозата беше за дъжд, около 14 часа, което значеше кратка разходка в близките нам планини. В такива случаи дестинациите се ограничават обикновено до Витоша, Люлин, Плана, Голо бърдо, или Средна гора. Веднага си начертах в главата място, което да ни отнеме няколко часа и което не е описвано в сайта. Спрях се на Люлин планина и по-точно казано нейния Западен дял.
От София тръгнахме три коли, а в квартал Михайлово на Банкя ни чакаше четвърта. Паркирахме ги на обръщалото на автобус 42 и тръгнахме по коларския път в южна посока срещу течението на малка рекичка...
Известно време се движехме по пътя, но на едно място вдясно се отделяше малка пътечка, която трябваше да е пряка, затова и тръгнахме по нея. Заради падналия проливен дъжд, тя беше станала много кална, а освен това беше и стръмна. Никак не се вървеше лесно и реших, че ще се върна на пътя и ще продължа по него, за да направя някакво сносно описание, по което хората да не си чупят краката. Спътниците ми продължиха нагоре и не след дълго отново се засякохме.
Може би половин час по-късно излезнахме за първи път на открито, като в същото време и слънцето се появи зад облаците...
Не след дълго видяхме и Райлово градище, един от върховете, който искахме да изкачим в този ден...
Полюбувахме се малко на слънчевите лъчи и продължихме към първия връх, през който трябваше да минем - Гола могила. Въпреки името си върхът е почти изцяло обрасъл в широколистна гора, като единствено темето му напомня за наименованието си...
След него, отново излезнахме за кратко на открито, но времето започна да дава индикации за разваляне...
Решихме да се доверим на прогнозите и продължихме към Райлово градище...
А облаците продължаваха да се трупат...
Но на самия връх, отново грейна слънце...
Постояхме малко горе и се подсилихме, с каквото си носехме за храна. Аз снимах масива на Криви камък, до който ходихме ноември месец миналата година на първия сняг...
От Райлово градище продължихме на север по пътеката, която съвсем скоро става стръмна и неприятна за преминаване...
Спуснахме я без инциденти и стигнахме до малка седловина с безименен връх, чиито склонове започнахме да катерим. Не след дълго бяхме и на връхната му точка, като след нея пътеката, по която вървяхме започна да се спуска стръмно надолу и да завива вляво. На това място я напуснахме и продължихме напред през гората към третия връх, който искахме да изкачим за деня - Мелича.
Той е пети по височина в цялата планина, но не е често посещаван и остава встрани от туристическите пътеки. Намира се изцяло в гора, като пътеките дадени на картата до връхната му точка са заличени и реално ориентацията е единствено по формите на релефа. Бързо стигнахме и до връхната му точка...
От нея, обаче решихме да тръгнем директно през гората, за да слезнем по-бързо на основния път. Скоро стигнахме и до него, но пък заваля дъжд. Беше малко след 13, което беше по-рано от прогнозираното време за валеж в този район...
Къде от мързел, къде от усет, но реших да не слагам дъждобран и точно след пет минути дъждът спря. Но макар и краткотраен, той беше достатъчен да направи теренът много, много кален...
Обувките на всички бяха станали доста по-тежки от количествата кал по тях, но продължавахме да се движим. Оставаха ни не повече от пет минути до автомобилите, когато наистина заваля и то сериозно. Вече знаех, че дори и да сложа дъждобрана, то времето през което ще го направя, ще е достатъчно да ме намокри подобаващо, затова и продължих. Няколко минути по-късно вече бяхме по колите и се преобличахме и преобувахме кой, където намери сушинка.
Докато ги свършим тези неща, дъждът отново спря и вече сухи и преобути, започнаха да ни се прокрадват мисли за разбор в някоя местна кръчма.
Набързо решихме, че това ще е Рибарника, докъдето не бях ходил никога. Запалихме колите и тръгнахме натам. Хапнахме и пийнахме, като даже се появи и слънце. Снимах малкия изкуствен водоем...
...и тръгнахме обратно към София. Естествено по пътя пак заваля, но вече бяхме на сухо
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
