Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
До Куков връх
Преди всеки преход си правя предварителни планове за времетраенето и трудността на маршрута. Но както много често се случва, кръчмаря, тоест Планината, не беше съгласна с моята сметка. За пореден път се запиляхме със задръстванията в София и вместо планувания час за тръгване от изходен пункт - 09:30, тръгнахме с повече от час по-късно. Целта беше рядко посещавания Куков връх, а деня - понеделник.
В 10:35 успяхме да тръгнем от Карталска поляна, като трябваше да сме бързи, за да наваксаме поне малко, изгубеното време в София. След близо час и половина, бяхме на хижа Македония и сякаш някаква надежда се завърна в мен, че можем да влезем в предварителния график, който си бях начертал. Естествено сметката беше само в моята глава. А от тук Куков връх, изглеждаше толкова близо...
До седловината между Малък Мечи връх и Юмерджика стигнахме за около половин час...
...И вече бях убеден, че сме влезнали в графика. От тук напуснахме пътеката и тръгнахме да катерим западните склонове на Малък Мечи връх...
И до там ститнахме сравнително бързо. Страхотното време, позволи да се насладим на гледки...
А от тук се появи, отново и Куков връх...
А на юг се белееше Пирин...
На север пък се извисяваше мощната снага на Голям Мечи връх...
От Малък Мечи връх, изглеждаше, като най-добър вариант да следваме билото и да губим, колкото се може по-малко височина. Тоест въпреки клековия участък, да избягваме отдалечаване от билната линия...
След половин час, обаче осъзнахме, че това е трудна задача. Стигнахме до скалист участък с трудно проходим клек...
Решихме, че е по-добре да смъкнем височина и да заобиколим пасажа с клек, отколкото да се пробваме през него. Така и направихме, като бързо тръгнахме да слизаме и съответно се отдалечихме от билото. Куков връх изглеждаше все по-близо...
А Малък Мечи връх се отдалечаваше...
Но колкото и близо да изглеждаше върха, се придвижвахме бавно. Ходенето успоредно по наклона ме уморяваше, цедеше от силите ми, вдигаше ми пулса. Не бях във форма, определено. Дали, защото едва ли не, препускахме до Малък Мечи връх, или пък защото покрай сайта, последните дни, почти не бях спал, не знам, но умората беше факт и съответно скоростта ни беше много бавна. Това, заедно с тежкия терен за ходене, допринесоха, вместо за час, както го бях планувал, да стигнем до върха доста по-бавно. Като казвам час, имам предвид разстоянието между двата върха. Освен това последните метри до върха са по много сериозен наклон и почти постоянно слаломиране между клека. Все пак стигнахме до връхната точка...
Бях изтощен определено и на върха се подсилихме с храната, която носехме. Обратния път решихме да е с подсичане и по права линия, като да се изкачим отново на Малък Мечи връх, едва накрая. Така и направихме, но въпреки храната и подсилването, продължавах да се чувствам зле. Движех се прекалено бавно, пулса продължаваше да ми бъде висок. Дойде ми на ум, да подсечем целия връх и да излезем директно на седловината, но пустото желание да се катеря нагоре и нагоре, надделя и спирайки през една минута, успяхме да се доберем някак до Малък Мечи връх. Трябва все пак да спомена, че изкачването му от това място е много стръмно, което разбира се не е основната причина да се чувствам изтощен. След като тръгнахме да слизаме, сякаш някаква вълшебна енергия се настани в мен и си влезнах в ритъма, в който трябва да бъда. За по-малко от 40 минути бяхме на хижата, а пак за около час и половина стигнахме и до колата при Карталска поляна.
Получи се една страхотна разходка, в която изкачихме един много рядко посещаван връх. Да, не бях доволен от физическата си подготовка, но всичко завърши успешно. Силно се надявам до началото на снежния период да направим още някоя и друга разходка в Рила. Само времето ще покаже...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
