Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
На празника из върховете...
На празинчния неделен ден реших, че ще пообиколим малко високите върхове на Витоша. Всъщност доста години минаха, откакто бях ходил за последно на тях. Фактът, че сина ми не ги беше качвал, наклониха везните към това да се насоча, именно към най-близката ни висока планина.
Оставихме колата в Драгалевци и успяхме да се качим някак на претъпкания автобус 66, който ни закара до последната си спирка, при хотел Морени, откъдето тръгнахме.
Качването беше през Стената, като след Заека, излизайки на основния път от Голи връх, се натъкнахме на много приятели и познати, които се бяха включили на бегаческото състезание от НДК до Черни връх. Ние този път го пропуснахме и можехме единствено да им даваме кураж. Така до стълб 43, където се отделихме от пътя и по малката пътечка се насочихме към първия връх за деня - Малък Резен, шести по височина. Бързо стигнахме до скалите с най-високата точка и някои побързаха да се покатерят към нея...
Преди две седмици идвах до тук, но силен дъжд и гръмотевична активност ме спряха да продължа по-нататък. Засега времето позволяваше, този път да това да се случи. След слизането от връхната точка, хванахме по пътя и малкия юнак имаше неблагоразумието да ме пита кой е втория връх по височина на Витоша. Нямах никаква идея да се качваме на Голям Резен, заради преживелици от едно време, в което горе имаше още поделения и военни, но след като му казах...ТОЙ реши - отиваме. Бързо стигнахме и до пирамидата, която е в близост до едната от гъбите...
Постояхме известно време тук и хванахме обратния път. Нямаше как да не отидем на първенеца, където течаха празненства, а бегачите продължаваха да финишират...
От Черни връх, хванахме маркираната пътека към Железница. Времето, обаче започна да се разваля. Всъщност на няколко пъти преди това се опита да вали, но бързо спираше. Но облаците не бяха никак безобидни...
Много скоро се появи и следващият връх, който искахме да изкачим - Скопарника, трети по височина...
На разклона за Ярлово, напуснахме основните пътеки и хванахме малка пътечка, директно към върха. Стигнахме бързо до сипея преди връхната точка...
... А скоро след това, бяхме и на нея. Първите три по височина, бяха изкачени...
Заради започналия ситен дъжд, не се застояхме много тук, а тръгнахме бързо и към четвъртия по височина - връх Карачаир...
До скалния участък с най-високото място вървяхме по малка пътечка, която трябва да се следи внимателно. В интерес на истината почти всичките пъти, през които съм минавал от тук е било със снегоходки и при зимни условия и реално нямах никакви спомени, дали, когато съм минавал този участък без сняг, е имало ясна пътечка. Но дори и да се изгуби, при ясна видимост, не е проблем. При мъгла, трябва да се хване посоката и да не се допуска отклонение на изток, където склоновете са по-стръмни и съответно биха могли да бъдат опасни. Стигнахме бързо до връхната точка, където и задуха вятър...
След по няколко снимки се насочихме и към петия по височина връх във Витоша - Купена...
Тук малката пътечка става по-трудна за следене, а след достигането на скалния участък, вече се губи изцяло и ориентацията е предимно по формите на релефа...
Времето, както често се случва се оправи изведнъж. Снимах Карачаир и билото, което бяхме преминали до този момент...
Стигнахме и връхната точка на Купена...
Идеята ми беше от тук да хвана пътеката, която слиза до Сиврикая и съответно в описанието, което ще направя в сайта за изкачването на върха, да я използвам, като изходен пункт, да бъде Царева махала. Пътечката на картата, обаче я нямаше, или поне аз не можах да я намеря и в крайна сметка, като описвам Купена, ще го направя с начална точка - Хотел Морени, откъдето и тръгнахме. Търсейки въпросната пътека, се насочихме и към осмия по височина връх на Витоша - Сиврикая...
След като излезнахме на въпросната пътека, го изкачихме и него...
Заради опита да следвам пътечката, не тръгнахме директно от Купена, към Ярловски купен, затова и от Сиврикая започнахме отново да се изкачваме, вече по известната и маркирана пътека и към седмия по височина връх. Някои от участниците в групата, нямаха търпение да се изкачат на най-високата точка...
Ярловски купен ми е любим връх на Витоша и тук се застояхме повече време. Дойдоха и други хора и се заприказвахме и с тях. Времето, обаче напредваше и трябваше да се ориентираме към слизане. Преминахме през безименната кота (1877 м) и пред нас се появи още един от хубавите върхове на планината - Белчова скала...
Нямаше как да го пропуснем и за десетина минути стигнахме и връхната му точка. От нея започнахме стръмното спускане към Царева махала. Още от Сиврикая, обаче едно нещо ми направи впечатление, но не бях сигурен, докато не го видя отблизо и се уверя. Харесвам всички върхове, без значение от височината им, но имам три, които са ми, както казах по-горе - любими. Някакъв сантимент, или нещо друго, не знам и по-скоро не мога да го обясня, но те са факт. Иде реч за споменатия по-горе Ярловски купен, Марков нож, както и... Кечек. Да, върха, южно от заслоните Синята стрела. Страхотно място, до което съм ходил многократно навремето. Сега изпаднах в потрес, като го видях, нищо общо, с това, което помнех от преди години. От голия връх, с прекрасна видимост към Рила, не е останало нищо...голо. Веднага, като се прибрах вкъщи, си отворих статистиките и си припоних, че последното ми качване е било на 22.02.2016 та година. Пускам снимка от тогава, както и снимка от вчера...
...Гората е жива, няма нищо по-хубаво от това. Има надежда, както се казва...
Не отидохме до Кечек, че времето напредваше бързо, а хванахме бързо пътеката надолу. Която между другото също се е променила много. За шест години, борчетата са станали големи, съвсем друг пейзаж, от това, което помня. Най-накрая се качихме и на връх Буките, който е доста по-нисък, но на който бях ходил със сина ми преди не повече от три години. Тогаво си спомням, че се качихме пеша и той си игра на върха с количките. Разликата за тези няколко години е фрапираща. Тогава нямаше никаква растителност, около котата и той си търкаляше количките на воля. Сега районът е съвсем различен, има борчета, които не са никак малки... просто Гората е жива...
Последната снимка е именно от Буките...
Слезнахме на спирката, почти по тъмно. Автобуса дойде след, около 20 минути, но бяхме доволни. Получи се една десет часова разходка, в която изкачихме първите осем по височина върхове на Витоша, както и Белчова скала, Безименния и Буките. Изминахме почти 22 км, валя ни дъжд, духа ни вятър, пече ни слънце. Но най-важното...бяхме горе и гората е жива. Какво по-хубаво...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
