Преходът до тези по-непопулярни езера се случи преди няколко дни - като резултат от съчетанието на прогнозирано развалящо се време в часовете след пладне и нарастващите мераци за излизане малко по-височко след вече трайното оттегляне на снега. Мястото отговаряше на критериите да е все още непосетено от събралата се малка група, да е в зоната на чукарите, а също да е достатъчно близо, така че да отидем и да се върнем преди следобедът да напредне.
Стартирахме от ЦПШ при хубаво време с облаци, леко завоалирали Мальовица.
Половин час по-късно те се разсеяха напълно, напече здраво и започнаха майтапите (заради многократните справки с прогнозите предните няколко дни) с прословутата мъдрост, че денят се познавал от сутринта. Е – ами далеч не е задължително да се…
Както и да е, отклонихме се ние малко преди хижата вляво, прекосихме набъбналата река Мальовица по наличната там метална тръба, и след кратко набиране на височина по камънака, засякохме маркираната пътека за заслон „Страшното езеро“. След стръмното изкачване по нея, покрай рекичката Малка Мальовица – изтичаща от езерата, и излизането от Мальовишката долина, клекът се поотдръпна и вдясно ни се разкри стената на връх Камилата – в чиято основа се намира и мястото, към което се бяхме насочили. Малко след като подминахме малко езерце от лявата ни страна, напуснахме пътеката за Страшното езеро и поехме вдясно, следвайки каменните пирамидки, указващи посоката към целта. Едното от Камилските езера остана някъде вдясно от нас и го пропуснахме, но за около четвърт час, с криволичене между клекови петна и каменни грамади, достигнахме други две – разположени съвсем близо едно до друго. Край най-голямото от групата се разположихме за хапване и заглеждане по стената на Камилата (оттук още по-внушителна!), след което по-голямата част от компанията се зае с щурмуването на тревист улей западно от езерото.
В стара публикация тук във форума е ставало дума за въпросния улей, беше ми интересно да се доберем и до предполагаемата добра гледка, която би се открила горе на рида (свързващ Камилата с Черната скала).
Денивелацията не е прекалено голяма (около 120м), но разстоянието по права линия е късо и съответно теренът е много стръмен. Тук-там има и пирамидки. Докато се гърчехме нагоре, някак съвсем естествено си спомних за изкачването до (и слизането от…) връх Гредаро в Пирин, както и едно друго излазване, пак в Пирин, от Плешивото езеро към седловината между Каймакчал и Десилица – за „по-напряко“… Междувременно, появилите се в последния час облаци внезапно се сгъстиха, разкрилите се пред погледа Купени и Ловница се оказаха забодени в тях, и започнаха да се прокрадват съмнения дали да не се връщаме преди сбъдващата се прогноза съвсем по правило да обори споменатата по-горе народна мъдрост… Решаващи се оказаха достигането горе на първия от нас и последвалият кратък диалог: „-Има ли гледка?... -Има! -Мальовица вижда ли се?... -Вижда се!“ Доизкачихме се – макар и с мрачни мисли по отношение на слизането обратно – прескочихме някой и друг клеков клон, и наистина очакванията се потвърдиха. Е, Мальовица се скри почти веднага в прииждащите облаци, но гледката от този ъгъл към съседния връх Малка Мальовица се оказа твърде, твърде добра!
Мальовиците:
Към отсрещния склон на Мальовишката долина - вдясно Овчарския улей, а вляво - потокът, изтичащ от Мальовишките езера:
Постояхме малко, позяпахме, отчетохме присъствието и на местната фауна, и поехме обратно към очакващия ни долу спътник.
Слизането по улея си беше не особено комфортно, наклонът – притеснителен, но с помощта на щеките и на някои алтернативни способи за стабилизиране, стигнахме долу без някой да влезе в опасна серия от кълбета.
Тъкмо при езерото се дочуха и първите прегърмявания, така че бързо си събрахме нещата и с бодра крачка поехме по обратния път, съпътствани – освен другото - и от дъждовни капки. За късмет, по-сериозен валеж така и не се случи, та стигнахме хижа „Мальовица“ и ЦПШ без да се наложи да се издокарваме с дъждобраните. Общо взето – съобразеният с условията план сполучи и всички останахме доволни, а езерата ще запомним като доста приятно и спокойно място. Пък кой знае - друг път, при подходящо време, може да опитаме и изкачване на Камилата от тази страна – за сравняване с маршрута откъм заслон „БАК“.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Доизкачихме се – макар и с мрачни мисли по отношение на слизането обратно – прескочихме някой и друг клеков клон, и наистина очакванията се потвърдиха. Е, Мальовица се скри почти веднага в прииждащите облаци, но гледката от този ъгъл към съседния връх Малка Мальовица се оказа твърде, твърде добра!
