Северен Джендем-изкачване на вр. Ботев по река Василковица
Четвърто преминаване през северен Джендем по различни маршрути през последния месец... Централен ръб, Михова планинка, Видимски Джендем, Турски рът, река Василковица... Тръгвам със смесени чувства по тъмните усои и знам, че ще е трудно. Смазването е гарантирано днес и на места е почти критично, но успявам да преодолея адския терен и излизам на връх Ботев осем часа по-късно... Наистина е трудно и даже невъзможно да се опише с думи това, което се вижда на снимките и емоциите при подобни подходи... Към всяка снимка в албума, кратко съм написал дребни елементи. Северен Джендем е страховита територия и спомените държат дълго време, настръхващо...
Заредили сме закуската от Беклемето предния ден...
И салатите...
Нагоре срещам диво прасе - голям екземпляр и то побягва в обратна на моята посока със завидна бързина по склона, изкарвайки ми акъла...
Река Василковица в ниското с нищо не загатва какво предстои, но дяволът се крие в отражението на дълбоките, кристални вирове... Реката бавно вдига денивелация, но след отделяне по нейният правилен приток, ридът стръмно забива в небесата. За денят сумарно правя 1,6 к денивелация до излизането на връх Ботев в осем часа нагоре и два надолу...
Разломи, стени и дупки на животни са навсякъде, а адът зее стотици метри в пропастни участъци... Пред мен има някаква пещера, надолу от нея също. А зад мен има дълбок процеп, може би за зимен сън на господарят и символ на Балкана (кафявата мечка)... Отделянето по притоците на Василковица е възлов момент за влизане в правилния "Джендем"... Реката започва да се губи и за миг подсичам цял горски дял, и излизам на това място - оказва се, че не е това, за което съм тръгнал обаче и бързо се поправям. Всяка една подобна забежка при проучване на непознати терени, води до губене на време и много усилия... При бъдещо посещение, би било по-добре и по-спокойно това преминаване през Джендема... Избивам край катерачни турове на изток и решавам да проверя все пак "сухата река". Чувам вода, защото съм излязал доста по-нагоре вече и както се оказва надолу (при губенето и преди известно време) се получава някакво пропадане...
Пещерата...
И скоро я подхващам. Иглолистните гиганти насреща по ръба са кацнали върху острото изпъкнало ребро и го подсичам ниско, за да вляза в Джендема.
Река Василковица - северен Джендем. В дъното е острото и стръмно ребро, по което избивам и с подсичане на стената влизам в Джендема... С още подсичания и откатервания по тревни туфи, излизам над няколко по-малки водопада... А лявото тревисто ребро на снимката, бързо се задънва стотина метра по-нагоре и избива като граница, за да раздели "моя" Джендем от съседния...
За да видя това. Един от най-големите водопади в тази част на реката... Първи водопад се излива свенливо, а тук губя три часа, за да преодолея чрез няколко опита тънкия тревен корниз и излизането от каньона нагоре. Знам, че може да се наложи да се откажа, след няколко опита нагоре-надолу. Два от улеите напред излизат над масива, но там продължаване не е възможно - не и без осигуровка...
За съжаление - лято е и водата не е много, но наоколо е толкова забавно, че не му е кусур това на мястото... Пейзажите са извънземни...
Северен Джендем... Многото опити ме отвеждат до визуална линия за преминаване и установявам, че пробия ли нагоре, релефът може да се задъни и да няма връщане или продължаване...
Придвижвам се по екстремен и начупен терен с катерене по отвесни тревни пасажи със сечивата, за да разбера, че няма да се получи толкова лесно и ще трябва да преодолея скален корниз с тревни туфи, крепящи се на стотина метра от долината в пълен отвес. Но то нали в това им е чара на тези места, а и кърлежчета вече имам в колекцията...
Стръмен улей ме извежда по тревните туфи на съседния ръб, за да пробвам по него да изляза над стените.
По ръба западно над реката, за който стана дума в предните снимки. Плавността прелива в отвеси и вертикални туфи, по които е възможно единствен подход...
И излизам на гледката на запад към билата, слизащи-качващи връх Ботев по туристическите пътеки... Ехехеййй, някъде долу са Водните дупки... И някои наистина интересни водопади, които се спотайват там и за които друг път ще напиша...
Трябва да сляза и да направя нови опити, няма да се получи и така времето отлетя... Имам време, все пак тръгвам винаги по тъмно...
Няколко часа по-късно пробивам нагоре и продължавам по неясните подходи. Дори не подозирам, че средата на снимката е ръбът, по който ще пълзя, за да се измъкна... През цялото време именно от него слизам до водопади и вировете им... Силно обезводнен съм, заради малкото вода която нося, за да не ми тежи багажа и пия с филтър много пъти от тях... Северен Джендем буди страхопочитание при споменаването му и знам, че сам днес трябва много внимателно да стъпвам, за да не се контузя и свърша надолу по скалите. Преодолял съм скалния корниз (не изпадам в подробности, един от логичните е и се вижда на снимката, като от него ме дели скален праг, по който стъпвам на пръсти) и след няколко лоши засуквания и пропадания по-горе, излизам над тези величави пейзажи... Нагоре виждам дори малки дръвчета и ги маркирам с точки на телефона...
Водопадите на Василковица и нейният приток. А на пролет през месец май не ми се мисли какво би било...
Ждрелото горе крие нови изненади и неясни подходи, но някак късметът е с мен и бързо намирам подходите с надежда да не се налага да се връщам надолу...
Надолу Джендемът зее, раждащ чешмите на Ада... Главата ми е кипнала от жега, емоции и пейзажите тук...
Нагоре - красоти примамват и пъклено подлагат на изпитание всяка крачка.
Водопадите на река Василковица - северен Джендем. Пълна лудница е нагоре в Джендема - вирове след вирове...
Поредна каскада и нови изпитания. Трудни просеки и опасни избивания към следващи скални нива и водопади... Следвам по реброто хубава пътека в един момент, като човешка да е... Тя забива пак в скали и опитвам с кратко откатерване, за да вляза в следващо ниво...
И нагоре... Водопадите на река Василковица - северен Джендем. Поредна каскада и нови изпитания. Някъде и малко по-нагоре откатервам пореден улей, редуващ се с тревни туфи, хвойна и камъни, и сякаш му се вижда краят... Подходът избива на зрелищна гледка на изток в пропасти и разломи (не снимам, а това е Централен ръб и прилежащите пропасти на запад от него)... А южно си е все така...
Нагоре и нагоре...
Я, хижа Плевен през цялото време се вижда, колкото да ми напомня за цивилизацията...
Излизам и спирам, а гледките са навсякъде. Стотици хора пълзят по стръмната пътека насреща. Почивен ден е и изкачват връх Ботев - първенец на Стара планина. За мен е трето изкачване в последните няколко седмици, а то едни изкачвания само...
Ботев връх и събиращата се след обяд облачност... Преглъщам, че ми остават 400 положителни метра от последните водопади и спирам често...
Източно... И още облаци, вятър излиза силен дори...
Връх Ботев. Прегрял от емоции, се рея с невероятна бързина и слизам за почти под два часа... Трябва бързо да слизам и скоро съм на паркинга под върха... В един от дълбоките вирове се къпя, охлаждам вредно безалкохолно и газ към дома... Котките са огладнели...
Последната промяна е направена от martin555 на Пон Юли 18, 2022 7:36 am; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Юли 17, 2022 4:57 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
Като гледам снимките, въпреки че не съм ходил много-много лятно там, ми се струва, че си се въртял в района на реброто, по което преминава тур "Варна", а после и "Олимп" - разпознах отделни фрагменти. Принципно не е трудно, но ми се струва, че е доста по-опасно от зимата. Туфите не са замръзнали и не се знае коя кога ще поддаде. При такива излизания трябва доста да се внимава, защото невинаги всичко зависи само от човешкия фактор.
Първият ми опит на "Варна" след момента, в който се наложи да се спасяваме, протече точно по описаното от теб трасе. Най-опасно, както сам си написал, беше оня корниз. След него горе долу нещата се оправят... През декември 2003 там се случи и една страшна история, двамина замръкнаха и останаха там, после ги дириха даже с хеликоптер, оцеляха на късмет, но не е за разказване какво точно им се случи...
Нед Юли 17, 2022 9:10 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6452
vladofff написа:
...оцеляха на късмет, но не е за разказване какво точно им се случи...
Като гледам снимките, въпреки че не съм ходил много-много лятно там, ми се струва, че си се въртял в района на реброто, по което преминава тур "Варна", а после и "Олимп" - разпознах отделни фрагменти. Принципно не е трудно, но ми се струва, че е доста по-опасно от зимата. Туфите не са замръзнали и не се знае коя кога ще поддаде. При такива излизания трябва доста да се внимава, защото невинаги всичко зависи само от човешкия фактор.
Първият ми опит на "Варна" след момента, в който се наложи да се спасяваме, протече точно по описаното от теб трасе. Най-опасно, както сам си написал, беше оня корниз. След него горе долу нещата се оправят... През декември 2003 там се случи и една страшна история, двамина замръкнаха и останаха там, после ги дириха даже с хеликоптер, оцеляха на късмет, но не е за разказване какво точно им се случи...
Да, опасно e, спор нЕма а и сам си бях във филма... Идеята беше да зърна тези чудатости, наистина е приказка в района... Туфите се отделят от скалите, както казваш, а отдолу зее адът... На много места се пропада в дупки между хвойната и туфите. Зимата съм гледал клиповете ти в ютуб, истинска психария... Респект!
Иначе по Централен ръб се разходихме преди две-три седмици, съвсем по-лесно се получи, въпреки че и там има подходящи подсичания и добре видими в хубаво и немъгливо време корнизи и улеи, по които да се минава без скално катерене, каквото лятото не е работа, само че и там при едно подхлъзване... заминаваш с километри надолу... Голям ронляк...
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Здравейте, сървайвъри! Оценявам геройството ви на тревист терен, защото сам съм изпадал в ужас. Наистина с много по-малък риск, но все пак ужас. Тревистите туфи под краката са хлъзгави и обли, няма къде да се опре обувката. Ръцете са хванали кичури трева, които бавно почват да се късат, а самата туфа полека се отскубва и остава в ръцете. Изключително гаден процес! При мен не беше смъртоносно, но щеше да е твърде неприятно да се изтъркалям по наклона в едно от Урдините езера. Спаси ме големият нож, който забивах в торфа и лека-полека по хоризонталата се добрах до каменистия склон. Никога не бях предполагал, че тревата може да е по-опасна от отвесните скали!
Здравейте, сървайвъри! Оценявам геройството ви на тревист терен, защото сам съм изпадал в ужас. Наистина с много по-малък риск, но все пак ужас. Тревистите туфи под краката са хлъзгави и обли, няма къде да се опре обувката. Ръцете са хванали кичури трева, които бавно почват да се късат, а самата туфа полека се отскубва и остава в ръцете. Изключително гаден процес! При мен не беше смъртоносно, но щеше да е твърде неприятно да се изтъркалям по наклона в едно от Урдините езера. Спаси ме големият нож, който забивах в торфа и лека-полека по хоризонталата се добрах до каменистия склон. Никога не бях предполагал, че тревата може да е по-опасна от отвесните скали!
То няма геройство тук, а един по-интересен "подход" към върха... Отдавна плануван при това... Не казвам, че е и правилно със сечива да се цъка по тези места, но определено помагат и са ме извеждали от деликатни ситуации...
В случая, и като си гледам следата в уреда, съм бил около три часа на въпросното място (първата каскада) - с цел да разгледам първия водопад, да сляза до него, малко над него и после да търся подход към следващите. Съседен скалист гребен заключва две малки стени и там нямаше как да се получи, пък въпросният корниз, за да го подхванеш е мазна скаличка, по диагонал на която и в кофти височина има тревни туфи, съвсем стабилно набити в дълбочина и там сечивата влизат в действие, ако си ги носи човек... И тъкмо пробиеш и няма слизане назад... Молиш се нагоре да е проходимо и все така в Джендема е... Западната долина обаче предлага дълго спускане по сложни улеи и тревни склонове, което обаче не се знае пак дали не завършва с кратки стенички, които са присъщи в северен Джендем и да се озовеш пак в "изходна позиция"...
То и темата не и е място в този раздел, ей так все да покаже човек някоя и друга снимка, емоция и дано никой не се подвежда, че е лесно, но пък е красиво... И някак, човек като слезе и се радва че е жив все още...
Иначе има къде да се изпитвам, по разни шестици, че някои дори ги и извеждах, ама вече стар човек съм и все по трудно става, а и форма бързо се губи...
Отдавна се каня да ида там, но трябват няколко дни. Идеята е, че настоящото състояние на гидовника е меко казано лошо. По неговите данни повече можеш се изгуби, отколкото да се ръководиш. Трябваше с GPS да се преминат основните линии и с маркирано през 10 м въже да се опишат възможни площадки и като цяло - дължините на маршрутите, за да имат горе долу вид на описания, както трябва да се правят за гидовник. Ама все няма време и ей го на, вече 3 години няма сгода, а и други кандидати за такава неблагодарна работа няма.
Отдавна се каня да ида там, но трябват няколко дни. Идеята е, че настоящото състояние на гидовника е меко казано лошо. По неговите данни повече можеш се изгуби, отколкото да се ръководиш. Трябваше с GPS да се преминат основните линии и с маркирано през 10 м въже да се опишат възможни площадки и като цяло - дължините на маршрутите, за да имат горе долу вид на описания, както трябва да се правят за гидовник. Ама все няма време и ей го на, вече 3 години няма сгода, а и други кандидати за такава неблагодарна работа няма.
Хубаво звучи, а и полезно, бих помогнал! Но много чупят сигнала уредите, не знам на какъв принцип точно ще се покаже точността на точката при такъв релеф ("Трябваше с GPS да се преминат основните линии и с маркирано през 10 м въже да се опишат възможни площадки")...
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Охоо-о, и въжета виждам! Трилър с елементи на хорър...
Пон Юли 18, 2022 6:05 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
Сотиров написа:
...
Сотиров, това на снимките му се казва "установка" и няма абсолютно никкава връзка с дейностите в Джендема. Там такива работи не се правят, по простата причина, че няма къде да се закачат вървите.
Сотиров, това на снимките му се казва "установка" и няма абсолютно никкава връзка с дейностите в Джендема. Там такива работи не се правят, по простата причина, че няма къде да се закачат вървите.
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Хм, майтапя се, щото съм срещу снимката, а не на нея...
Вто Юли 19, 2022 12:25 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
martin555 написа:
... точността на точката при такъв релеф ..
В събота ходихме. Първа серия - Централен ръб, заобиколихме само второ стъпало, че нещо не ми се мреше по 60 метрови почти отвесни туфи...
Плочата на Антонио Стойчев:
Понеже е лятос и не е толкова страшно, остана време и за снимки. На тази конкретно се правим на алпинисти:
Горе беше красота. За първи път ходя там лятно и ми беше някак странно.
Гепесето обаче се ошашка - при подхода изобщо не е отчитало точки. Чак на ръба започна да смята.
Пон Юли 25, 2022 9:39 am
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 579
Поздравления!
изправих се на нокти докато гледах снимките.
Цитат:
и пия с филтър много пъти от тях...
Необходим ли е филтър?
П.П.Като фгледам, не само на Владофф ГПС-то се е ошашавило, но и на Мартин фотоапаратът - последната снимка на върха е обърната
Поздравления!
изправих се на нокти докато гледах снимките.
Цитат:
и пия с филтър много пъти от тях...
Необходим ли е филтър?
П.П.Като фгледам, не само на Владофф ГПС-то се е ошашавило, но и на Мартин фотоапаратът - последната снимка на върха е обърната
Водата тече слабо и понамирисва, дори е застояла във вировете... А горе пък има стада, стада... Затова... Имам филтър за вода Personal Water Filter - blue на LIFESTRAW. Разни мнения и дискусии го определят като добър, че ми е калпав стомахът... По Триглав, Гросглокнер, Монблан и Матерхорн го носих - и никъде не го използвах там, все топяхме и завирахме някакви снегове... А телефонът, при снимане с предната камера, винаги извърта разни надписи и други неща... Иначе е безспорно - страховита и неземна красота дават тези ръбове и дерета, северно от Априлци... Една много лека забежка преди няколко дни и влязох тук...
На гпс наистина не може да се разчита, така се оказва - потвърждавам (чупи страшно сигнала и чертае едни шантави линии)... Три часа и между 200 и 300 метра денивелация изгубих тук... В проби за пробив...
Тъй-като нямам опит в Джендема, се бях накачулил и по Централен ръб и по Василковица, на Марагидик вършат чудни неща... между туровете, се изисква добра преценка и сечива (разбира се, някои хора тичат по такъв терен, но никога не са излишни...)... А на vladofff, като му гледаш зимните клипове по тези места, може да ти опада косата... ))
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
