Из върховете на Чудинска планина

В неделята направихме поредната хубава разходка в планините, която имаше и проучвателен характер. Тук на пръво място искам да изкажа благодарностите си на Dimov, който ми предложи варианта и който сам си беше проучил и осъществил. В най-скоро време това, което записах, като следа ще бъде обработено и изпратено, за да може да бъде налично за всеки, който би искал да изкачи първенеца на Чудинска планина - връх Арамлия. Аз го бях качвал в далечната вече 2007 ма година, но тогава имахме високопроходим автомобил и се придвижихме максимално близко до него. От тогава до този момент съм се интересувал често за тази планина и върховете в нея. Знам за поне десет опита, кои успешни, кои не, за достигане на най-високия и връх. Смея да твърдя, обаче че вариантът на Dimov е най-достъпния и бърз, ако иде реч за липса на висока кола.
На второ място бих споделил, че си направихме всичко по каналния ред. С уведомление на граничните власти, относно числеността на групата и маршрута. Препоръчвам го на всеки, който има желание да ходи из граничните зони. Така е редно.

Събрахме се отново голяма група пред баничарницата в Овча Купел. Аз и моите спътници в колата тръгнахме последни, но така се случи, че бяхме на изходен пункт първи. Не защото съм се правил на Фитипалди, обаче. Пиша това, защото пътят до изходната точка за другите три автомобила беше доста по-дълъг, въпреки че бях комуникирал с единия от шофьорите, откъде трябва да се мине.

Изходната точка, която Dimov ми показа най-обстойно беше махала на село Церовица. Мястото е тук
Проблемът е, че като напишеш името на селото в навигациите, то те прекарва през Ломница и съответно те забива в черен път, който не е проходим за нисък автомобил. Затова за ориентир, след като се подмине Кюстендил, се продължава за Гюешево и на Гърляно се завива вдясно, като се шофира по течението на тамошната Бистрица, която реално заобикаля Лисец планина. А мястото, където трябва да се спре е рязък десен завой на пътя, като малко преди него има спрени няколко таксиметрови автомобила, които отдавна не са в движение.

След като се събрахме всички тръгнахме по отбивка вляво и при първата къща хнахаме ясно изразен тревист път, като рязко сменихме посоката от изток на северозапад. Много скоро, обаче този път почти изчезна и трябваше, около 50 метра, да се движим сред храстите...

Това е много кратък участък, който се преодолява буквално за минути, преди да излезем на широк коларски път...

Трябва да спомена, че този път е свързан с асфалта, по който шофирахме към Церовица, но се включва в него на място, което е около 50 метра по-ниско, височина, която е излишно да се губи. Продължихме по този път, като си бях чертал това, което ми беше предоставил Dimov, като картинка и което го нямаше на картата. На две места хващахме за кратко други рътища, но се усещахме навреме и се връщахме. Така редувахме качвания и слизания и заедно с времето, в което се бъркахме, стигнахме на основния път от Ломница за Гурбановци за 1:24 часа. Което значи, че едно спретнато темпо, ако се хване, този участък може да се вземе за по-малко от час. Мястото, където излезнахме, беше при восослива на двете рекички при кота 1030, която е обозначена на картата.

Тук продължихме по главния път и след 40 чинути стигнахме и Гурбановци...

Тук трябва да спомена за нещо важно. При разговора с единия от двамата постоянни жители, разбрах, че това, което на картата е дадено, като червена маркировка, вече не може да се минава. Не защото е непроходимо, а защото човека си гледа животни тук и си го е оградил с електропастир, зад който имаше три сериозни кучета. Обясни ни, че може да продължим по пътя и от там да хванем към върха. Аз в интерес на истината не исках да минаваме по трасето, северно от селото, който е най-популярено, а именно по червената маркировка. Но се съобразих напълно с човека, негово право си е, негова си земя. Затова и продължихме по пътя, като след бърза справка с картата, установих, че той ще ни отведе доста далеч от Арамлия. Затова се оглеждах за разклонения вдясно и много скоро намерихме такова, по което тръгнахме...

Знаех, обаче че сме в подножията на връх Кавгалия - десети по височина и след като тревистия път, очаквано свърши в нищото, просто тръгнахме директно нагоре към него. В интерес на истината щяхме да направим опит да го изкачим, но от седловината между него и Арамлия, където щеше да ни отведе червената маркировка. Но сега се получи по-добре и след много малко драки и тръни, излезнахме на най-високата точка...

Тук си направихме почивката за обяд и тръгнахме по браздата без пътека към първенеца на Чудинска планина...

През цялото време се открояваше Църноок, до който се надявам да отидем някой ден...

На места беше с тръни, на места проходимо, но успяхме да слезем на седловината между Арамлия и Кавгалия, като целта ни наближаваше...

...И скоро го достигнахме. Точно в 15:40 бяхме на него, или 4:32 часа, от изходен пункт с всички забавяния, заблуждавания, минаване през други върхови и т.н...

... А отгоре страхотни гледки, въпреки не толкова ясното време...

Тук също постояхме доста, защото знаех, че ще се върнем по стандартния маршрут, ако може да се нарече така. Затова просто тръгнахме директно надолу през гората в източна посока...

... и не след дълго стигнахме до пътя, който ни отведе до селото, точно до електропастира при тегавите кучета...

Те не смееха да излизат извън оградата, а и ние нямахме намерение да влизаме при тях Very Happy

Бързо достигнехме до къщата и на втория постоянен жител на селото, с който си побърихме...

След което си продължихме по пътя. Стигнахме мястото при двете рекички, където се отделихме от него и тръгнахме в нашата си посока. И за да е пълна програмата, по средата ни заваля дъжд. Не беше нещо особено, но доста от нас си сложиха дъждораните. Дори и в гората се получаваха хубави гледки...

Така малко преди 19 си бяхме при автомобилите. Получи се поредната страхотна и опознавателна разходка. На двама от спътниците ми, Арамлия им беше предпоследния първенец, на който не бяха ходили, така че имаше и други поводи за радост. За мен беше важно, че благодарение на Dimov научих за един доста по приемлив вариант за изкачване на върха, отколкото този от Ломница. Общо всичко ни излезе под 19 километра, като, ако не бяхме минавали през Кавгалия щеше да е и по-малко.
Или казано с други думи... Маршрутът на Dimov Laughing

goro_levskara написа:

В неделята направихме поредната хубава разходка в планините, която имаше и проучвателен характер. Тук на пръво място искам да изкажа благодарностите си на Dimov, който ми предложи варианта и който сам си беше проучил и осъществил. В най-скоро време това, което записах, като следа ще бъде обработено и изпратено, за да може да бъде налично за всеки, който би искал да изкачи първенеца на Чудинска планина - връх Арамлия.

Изходната точка, която Dimov ми показа най-обстойно беше махала на село Церовица. Мястото е тук
Проблемът е, че като напишеш името на селото в навигациите, то те прекарва през Ломница и съответно те забива в черен път, който не е проходим за нисък автомобил. Затова за ориентир, след като се подмине Кюстендил, се продължава за Гюешево и на Гърляно се завива вдясно, като се шофира по течението на тамошната Бистрица, която реално заобикаля Лисец планина. А мястото, където трябва да се спре е рязък десен завой на пътя, като малко преди него има спрени няколко таксиметрови автомобила, които отдавна не са в движение.

Жоро, аз хубаво съм споменал, като говорихме, алтернативна начална точка, която дейвствително спестява около 8км. в двете посоки, но съвсем забравих да опиша как се стига до нея, и че наистина се заобикаля цялата планина Лисец. Shocked

Добре, че си се ориентирал по отличен начин!

Страхотен преход сте направили и наистина доста ме е яд, че няма как да почивам всеки уикенд и че не се присъединих.

Благодаря ти, че ме споменаваш няколко пъти, но тази идея за най-високата махала на Церовица като стартов пункт, колкото е за гордост, толкова е и за мой срам, че никак не съм допринесъл този маршрут да го има на картата или пък описан в сайта varhove.info. Единственото ми оправдание, е че поне съм споделил с тебе и благодарение на твоята отдаденост и работата, черните пътищата ще ги има в bgmountains.

А когато аз ходих, пролетта на 2020, нямах GPS уред (аз и сега нямам), нито смарт-часовник, и единствено разчитах на Oruxmaps, качен на амортизиран Huawei. Траковете, които се получаваха, бяха с множество грешки, да речем за 2 мин. съм локализиран на отсрещното било на няколко километра и после обратно. Оттам разстояние, денивелация, маршрут и всички сметки отиват на кино. Бях доволен, ако мога някой скрийншот да направя, преди всичко за моя архив.

Наистина се радвам, че тази алтернатива на село Ломница, като начало на прехода, ще я има на картата, но заслугата е твоя. Дано послужи още на някой да достигне този първенец. Все пак да споменем, че това води до по-бързо стигане до Гурбановци, но оттам до върха и обратно, всички проблемни участъци с тръни и храсти си остават налични. Smile

А този така ясно изразен черен път, започващ от края на червената маркировка при "маса и пейки" и минаващ през Йованчов камен, не може ли да се ползва? Вярно, че е извън нашата територия, но...

Скромността краси човека, но нека приемем фактите Very Happy

Гледал си, правил си планове, чертал си само по сателетни снимки и си го осъществил. Само човек, който не се занимава с това, няма да го оцени.
Знаеш аз правя това постоянно, но за върхове, които не са първенци и значимостта я има, но не е толкова, колкото да откриеш нов и много по-пряк път
до планински първенец, който макар и рядко, се изкачва от туристите. Така че заслугата е преди всичко твоя, аз направих каквото трябваше.

Иначе се загледах по-детайлно в картата и сателита и вече имам някои планове за върховете от топ 10, които са в наша територия. Силно се надявам, че до настъпването на топлия сезон, ще успея да направя и нещо друго, макар и програмата да е много запълнена. Всичко зависи от затоплянето и кога ще настъпи, но при всички положения ще ти пиша Smile

Иначе, Дидко, използването на коларския път в Сърбия е въпрос на личен избор. Ние не го използвахме и ходихме в трънаците, може би така е редно. Но всеки сам си преценя, знаеш...

Къде точно е преградено по червената. В началото тя се движи по път, който се използваше често от местните. Казваха ми, че по него слизали до главния път, чак до асфалта.

Здравей, ilievvli,

Мястото е малко след последната къща на Гурбановци. Реално тя е на втория от двамата постоянно живущи. Човекът ми обясни, че земята си е негова и я използва за животните. Това си е негово право, не бихме могли да му се сърдим. Дори и някой да реши да прескочи електропастира, трябва да знае, че кучетата не са от най-добричките и биха могли да направят сериозен проблем. По спомен, човекът каза, че пътеката по тази червена маркировка е доста обрасла, нещо което аз не мога да потвърдя, но може би има право. Ето и мястото:

goro_levskara написа:

Здравей, ilievvli,

Мястото е малко след последната къща на Гурбановци. Реално тя е на втория от двамата постоянно живущи. Човекът ми обясни, че земята си е негова и я използва за животните. Това си е негово право, не бихме могли да му се сърдим. Дори и някой да реши да прескочи електропастира, трябва да знае, че кучетата не са от най-добричките и биха могли да направят сериозен проблем. По спомен, човекът каза, че пътеката по тази червена маркировка е доста обрасла, нещо което аз не мога да потвърдя, но може би има право. Ето и мястото:

Здравей,
Ако наистина още там е сложил електропастира е лошо. Там се отделя тревист път от главния черен път. След края на тревистия път се продължаваше по пътечка през едни поляни, които наистина ако не се използват може и да са се заличили. Иначе доколкото си спомням имаше някакви маркери (кол ли беше, ски ли бяха, не помня точно), които указваха посоката през поляната. Иначе билния път едва ли е обрасъл, че се ползва активно от граничните.
Иначе, преди години местните ползваха долния път (този от стрелката ти, който преминава през брода) за да слизат към асфалта. азаха ми че оттам било най-лесно. На разклона, на който сте се включили в главния път за Гурбановци тогава се сечеше активно и беше голяма кал в посоката, от която сте излезли.

P.S. Поздрави за това, което правиш в сайта върхове и най-вече за обиколките ти в малко известните ни планини.

ilievvli написа:

Здравей,
Ако наистина още там е сложил електропастира е лошо. Там се отделя тревист път от главния черен път. След края на тревистия път се продължаваше по пътечка през едни поляни, които наистина ако не се използват може и да са се заличили. Иначе доколкото си спомням имаше някакви маркери (кол ли беше, ски ли бяха, не помня точно), които указваха посоката през поляната. Иначе билния път едва ли е обрасъл, че се ползва активно от граничните.
Иначе, преди години местните ползваха долния път (този от стрелката ти, който преминава през брода) за да слизат към асфалта. азаха ми че оттам било най-лесно. На разклона, на който сте се включили в главния път за Гурбановци тогава се сечеше активно и беше голяма кал в посоката, от която сте излезли.

P.S. Поздрави за това, което правиш в сайта върхове и най-вече за обиколките ти в малко известните ни планини.

Да, точно там е електропастира. В интерес на истината идеята ми беше да минем именно по тази "червена" маркировка, първо защото никъде не бях чел нищо за нея и второ, защото на мен към онзи момент, тя ми се струваше по-удачния вариант за изкачването на върха. Е може би няма да разберем, дали това е наистина така. Но едно е сигурно, а то е че гората си взима своето. Пътеки и пътища, които не се използват, просто с времето биват заличавани. Чудинска, определено е от планините, които не са посещавани често, а и от планините, за които няма почти никаква информация. Аз затова се зарадвах на това, което ни предложи Dimov. Благодарение на маршрутът, който сам беше проучил и извървял, аз и в частност varhove.info, го разпространихме и смея да твърдя, че предизвикахме интерес към него. Защото определено, това е планина, която си заслужава да я посетиш. И съответно за хората, които истински обичат планините, Чудинска ще бъде един прекрасен вариант за разходка.
А гледката от нея към Църноок е страхотна. Това ми остава един от върховете, които имам голямо желание да изкача. Можем да направим организация, с който желае разбира се. Планувам го за септември, или за началото на октомври. Ще се радвам да се съберем.
Иначе ти благодаря за хубавите думи. Щастлив съм, когато успея да предам на някой това, което най-обичам да правя. Защото знам навремето, когато започнах да ходя по планини, колко ценни бяха пътеводителите и книгите. Знам колко рових, търсих, четях. Е, сега са други времена, технологиите са много развити и различни, но планините са си същите, върховете са си там (не всички де Sad

) Винаги ще има нужда от знания и информация за да стигнеш до тях. Така че, живи и здрави, ще продължавам да го правя.
Поздрави и до скоро Croc

goro_levskara написа:

ilievvli написа:

Здравей,
Ако наистина още там е сложил електропастира е лошо. Там се отделя тревист път от главния черен път. След края на тревистия път се продължаваше по пътечка през едни поляни, които наистина ако не се използват може и да са се заличили. Иначе доколкото си спомням имаше някакви маркери (кол ли беше, ски ли бяха, не помня точно), които указваха посоката през поляната. Иначе билния път едва ли е обрасъл, че се ползва активно от граничните.
Иначе, преди години местните ползваха долния път (този от стрелката ти, който преминава през брода) за да слизат към асфалта. азаха ми че оттам било най-лесно. На разклона, на който сте се включили в главния път за Гурбановци тогава се сечеше активно и беше голяма кал в посоката, от която сте излезли.

P.S. Поздрави за това, което правиш в сайта върхове и най-вече за обиколките ти в малко известните ни планини.

Да, точно там е електропастира. В интерес на истината идеята ми беше да минем именно по тази "червена" маркировка, първо защото никъде не бях чел нищо за нея и второ, защото на мен към онзи момент, тя ми се струваше по-удачния вариант за изкачването на върха. Е може би няма да разберем, дали това е наистина така. Но едно е сигурно, а то е че гората си взима своето. Пътеки и пътища, които не се използват, просто с времето биват заличавани. Чудинска, определено е от планините, които не са посещавани често, а и от планините, за които няма почти никаква информация. Аз затова се зарадвах на това, което ни предложи Dimov. Благодарение на маршрутът, който сам беше проучил и извървял, аз и в частност varhove.info, го разпространихме и смея да твърдя, че предизвикахме интерес към него. Защото определено, това е планина, която си заслужава да я посетиш. И съответно за хората, които истински обичат планините, Чудинска ще бъде един прекрасен вариант за разходка.
А гледката от нея към Църноок е страхотна. Това ми остава един от върховете, които имам голямо желание да изкача. Можем да направим организация, с който желае разбира се. Планувам го за септември, или за началото на октомври. Ще се радвам да се съберем.
Иначе ти благодаря за хубавите думи. Щастлив съм, когато успея да предам на някой това, което най-обичам да правя. Защото знам навремето, когато започнах да ходя по планини, колко ценни бяха пътеводителите и книгите. Знам колко рових, търсих, четях. Е, сега са други времена, технологиите са много развити и различни, но планините са си същите, върховете са си там (не всички де Sad

) Винаги ще има нужда от знания и информация за да стигнеш до тях. Така че, живи и здрави, ще продължавам да го правя.
Поздрави и до скоро Croc

Ако решиш да питаш нещо за Црноок съм насреща. Ходих до там края на април.

	ilievvli написа:
	Ако решиш да питаш нещо за Црноок съм насреща. Ходих до там края на април.

Ще съм ти благодарен. Аз имам това, наследено ми от Митко.
Ако можеш да добавиш, каквото и да е, ще е от полза, както за мен, така и за другите.

goro_levskara написа:

	ilievvli написа:
	Ако решиш да питаш нещо за Црноок съм насреща. Ходих до там края на април.

Ще съм ти благодарен. Аз имам това, наследено ми от Митко.
Ако можеш да добавиш, каквото и да е, ще е от полза, както за мен, така и за другите.

Здравей,
качихме го от Църнощица (https://kade.si/#ghyb=14/2489703.63/5230578.39/0), като там има и червена маркировка, движеща се почти през цялото време по черни пътища. На местата, където са я пускали направо, може с леко заобикаляне да се мине пак по път.
Поради лошото време се качихме само до Църноок и слязохме до параклиса Св.Петър и Павел (https://kade.si/#ghyb=16/2491120.16/5225035.13/0), като след това се върнахме обратно, подсичайки върха.
Ако случите хубаво време може да се продължи през вр.Мечит и да се слезе по другия бряг на Мала река, като така се завърти хубаво кръгче.
Повечето пътища се виждат на сателита, а ги има и на OSM.
Още не съм си свалял трака, но като го направя ще пусна билетче в тракинг системата, за да нанесат тези пътища на картата, а и някой други неща, които видях че ги има.
Мога да ти пратя и обработен трак за изкачването ни, а и в wikiloc.com има тракове и за цялото кръгче.

Поздрави

goro_levskara написа:

	ilievvli написа:
	Ако решиш да питаш нещо за Црноок съм насреща. Ходих до там края на април.

Ще съм ти благодарен. Аз имам това, наследено ми от Митко.
Ако можеш да добавиш, каквото и да е, ще е от полза, както за мен, така и за другите.

качил съм билетче в тракинг системата на БГМ -> http://mountain.bajhui.org/trac/ticket/386
дано да ти свърши работа. ако има нещо по него - питай.
Поздрави