Резерватът Сребърна

Резерватът Сребърна е разположен край село Сребърна на 18 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Езерото е разположено край река Дунав. Резервата се намира на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. Дълбочината на езерото варира от 1 до 3 метра.Има изграден музей, в който е подредена експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея може да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето може да се наблюдават птиците.

Има няколко легенди за произхода на името,едната е за хан Сребрист ,който загива по тези места в неравен бой с печенегите.Втората легенда разказва за заровена лодка пълна със сребро по бреговете на блатото.Третата легенда ,която е най правдоподобна гласи ,че името идва от вълшебната картина наблюдавана вечерно време при пълнолуние.Когато луната е високо нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро. Първият българин проявил интерес към това място е Алекси Петров , който е посетил резервата през 1911 . Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. През 1913 год. обаче територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. С преминаването на територията отново в Българската държава Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посетена от Феликс Каниц, а през 1880 г. и друг австриец я посещава. Това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като втория том на книгата е посветена на българската фауна.

В езерото и около него има тръстика и други водолюбиви растения. В резервата се срещат 67 вида висши растения като част от тях са застрашени от изчезване извън територията на Сребърна.

Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и над 10 вида риби. Техни представители са видовее щука, каракуда, червеноперка, видра, езерен рак, обикновена костенурка и воден плъх.

Резерватът е известен най-вече с птиците които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др.
/Копирано от интернет/

Вчера посетих Сребърна като част от дълга обиколка, целяща да бъдат оцветени и последните бели петна от българската карта. След посещение в Тутракан и нощувка в Силистра, рано цъфнахме пред входа на резервата. Паркингът беше празен, на две сергии продаваха магнити и сувенири. И тук, както в целия Североизток, беше по-евтино от очакваното. Самата разходка из околностите на резервата е безплатна, плащат се само обясненията и зяпането в музея. Започнаха едни предвидими разочарования. За осигуряване на спокойствието на птиците, достъпът до водата е силно ограничен. Има изградени няколко вишки, от които да се гледа с бинокъл и снима, но са малко на брой. Аз имах на разположение обектив 140 мм, като с него не успях да направя почти нищо. Онова, което допусках, че са птици, се оказаха туфи растителност в далечен ръкав на езерото. Появи се двойка лебеди, пеликани нямаше. Местен фен гаргаджия обясни, че тази година закъснели. Ами, хубаво...
Заради ранния час бяхме почти сами. После се оказа, че гъстите орди изобщо не обикалят езерото, влизат в музея, купуват си магнити и изчезват. Wink

Ето моите снимки от съмнителното приключение:
https://photos.app.goo.gl/E7FAmDrZGB95NKZB8