Няколко хилядолетия назад-напред

За един ден пропътувахме във времето десет хиляди години! Дъщеря ми реши да организира една патриотична обиколка заради малките, Мила и Максим, а мен ме взе като екскурзовод и планьор на маршрута. Той съвсем не се оказа лесен: забележителностите в района на Казанлък се оказаха през няколко километра и никоя не беше за изпускане. Най-напред по пътя се отбихме до воденицата от "Под игото" и манастира, защото Мила тъкмо учеше романа. После направо отидохме в най-прочутата гробница, Казанлъшката. Макар и копие, фреските по тавана са майсторски повторения. Изобразени са цели разкази, които изкуствоведите сигурно са разчели, но аз трябва специално да ги потърся. В музея има стотици експонати от първобитните хора до световните войни. Аз снимах само най-значителния обект, златния венец. Умът ми не го побира как са реставрирани тези листенца, деликатни като крилца на пеперуди!

Следват гробници след гробници. Китов, който ги е открил, е бил велик археолог! Всичките са невероятно запазени, макар че златото от повечето е овреме ограбено. Аз обаче, понеже съм страстен ценител на сухата каменна зидария, изпаднах във възторг от геометрията на напаснатите квадри! Този изящен ключов камък ("тапата") на свода е върхът и в буквалния, и в преносния смисъл:

Профилите на камъните са начертани така, че да се избегне всякакво отмествани и встрани, и нагоре. А отдолу е вградена монолитна врата:

Този архетрав има едва загатнати чупки, но достатъчни да подхванат трапецовидния камък отгоре:

"Готическите" сводове здраво са притиснати отгоре с хоризонтални плочи. А отчупената мазилка е остатък от специален мраморен хоросан, защото в този район мрамор няма:

Тази врата не виждам по какво отстъпва от прочутата порта в Микена:

Самата погребална камера е прекалено малка, за да мога да я снимам, но въпреки това е изработена от 60-тонен монолит и влачена от нейде си! Отгоре е покрита със също огромен монолит, прецизно издялан с формата на лек трапец. Всичко, разбира се, е божествено напаснато!

Входът на едната гробница ни посреща с изящна монолитна колона, като вътре има още една, която подпира свода:

На излизане от гробницата в далечината като мираж проблясват златните куполи на храма, който след малко ще посетим, защото той вече принадлежи на новата история:

Ето го и самия храм:

Вътре върху огромни мраморни пана са изгравирани имената на хилядите загинали руски воини и на нашите герои опълченците.

На десетина километра по серпентини стигаме до върха с паметника:

Не знам доколко България цяла успя да ни съзре от този връх висок, но гледката, която ние съзряхме, действително е внушителна! И макар камънете, дървьете и труповете мъртви вече да ги няма, стръмнините дават жива представа какви адски боеве са били! А в далечината са земите на тракийските царе...

Връщаме се отново в Казанлък, за да го прекосим на път за Бузовград. От него по пътеката за около час стигаме до прочутия мегалит. Как и защо са градени тия канари, можем само да се чудим и да се катерим по тях:

През прозореца, сякаш специално направен, една последна гледка отново към земята на Севт Трети:

Е, за довиждане, при цялата ми почит към светлата памет на Александър Фол, не можах да простя кощунството на Фоловица да побие паметната плоча върху хилядолетната скала! Сякаш не можеше да я постави на два метра встрани. Уви, понякога суетата на великите също е велика.

На връщане минахме покай един странно издълбан камък. Нищо чудно да е санктуарий за извършване на обреди с животни:

Наистина малко, но красиви! Прекосихме цели полянки с кукувича плюнка:

Срещнахме и ведрица. От всички прекрасни видове, някои в Червената книга, тази май беше най-скромната, но и на нея се зарадвахме. Такава една, срамежливо навела главица...

В заключение да допълня, че още гробници предстоят да бъдат отворени за посещение. Явно пак ще се ходи!