В Тъжанското ждрело човек може да се изпита бързо и качествено. По сипеи, урви, брутални скални стени и улеи, водещи до дъното на каньона, завой след завой, а теренът е истинско изпитание за способностите и ориентирането! Реките, вливащи се в ждрелото, създават множество водопади, повечето от които обиколихме в годините. Сега, в двата напечени и екстремни дни на април, надникнахме по поречието на Дълбоката река - приток на река Тъжа. Денивелация - стабилно 1500 + "Подходите" изискаха здрави нерви и много пот, излята с влизане до основната река, "бягство" по заключващите се ридове и много, много вода от снеготопенето, животински следи и панорами, от които човек ахва... От панорамните места се виждат Петкановите водопади, Пенчовското пръскало и водопад Петканова вада. Връх Козя стена разкрива внушителна панорама към Тъжанското ждрело и Кадемлийското пръскало. Ако човек реши да се разходи западно от ждрелото - връх Червената стена е мястото. Оттам внушителният водопад Дяволската черква се забелязва, като малко поточе в губещите се гънки, заключени от тесни и непристъпни ридове - царство на мечки и сърни... Там наистина се разкриват гледки, които впечатляват... Рид Светишка поляна дава изключителен обзор към ждрелото на река Тъжа и прилежащите и притоци. Каквото и да реши човек, трябва да се внимава, а природата да остане в същия вид!
Зад мен са Паунов камък вдясно и далеч на хоризонта - връх малка Козя стена, под която бучат красиви водопади, които заслужават отделни приключения...
Тъжанското ждрело с изглед от изток.
Водослива на Дълбоката река с река Тъжа представлява сложен терен от скални стени и лабиринт от разломи, а водопадът над него и скалите извеждат във височина по поречието на Дълбоката река. Там ще се разходим в утрешния ден...
Водопад на Дълбоката река. Един от многото. Над този водопад, шеметно ждрело извива завой след завой и дава повод следващия ден да направим хлъзгав подход по ридовете, заключващи се в дълбините на ада, сред бучащи тонове вода и наистина много дива и стряскаща на моменти красота... Опитваме по стената над водопада, по дълбоко врязани улеи, навлизаща непристъпно в ждрелото на Дълбоката река, но скалите се чупят в ръцете и рискът от фатално завършване сто метра надолу е напълно реален... Малки тревни площадки слизат през скални отвеси. Аз опитвам и отляво над водопада, но слизането в един момент става почти невъзможно и преглъщам "загубата"...
Излизането на първия ден... Плановете са други, но водата свърши, а и ракия имаше за изпиване...
Връх малка Козя стена...
И Бабски рид, по който пълзим бавно...
Гледката, която ни разкри връх Червена стена на другия ден към Тъжанското ждрело - природен феномен, който винаги буди страхопочитание. Река Тъжа в жълто, Бабска река в зелено и в червено ридът, който ги заключва и по който отминалия ден пълзим, преодолявайки над 500 метра денивелация, изливаща се в болезнени стъпки, провиране, подсичане и откатерване на скали...
Мислената оранжева линия е шеметното ждрело на Дълбоката река... В пунктир - опитът за излизането ни по заключващия я към река Тъжа рид, който мислено щеше да ни изведе за подход към Дълбоката река в по-горна нейна част... А дали има вариант?
Бабска река... И първа Старопланинска-априлска баня за тази година... 🙂 Водите са болезнено студени... Април излива снежна вода и гравитацията я гони във всички дерета и реки наоколо...
Абстракция, която си взех за спомен от ждрелото на река Тъжа.
И вечерното зареждане. Двата дни и тежкият терен, с 1500 метра положителна денивелация, трябва да се празнуват! Имаме ясно небе, звезди, луна и прохладно време. Пропуснах ли бирите, скарата и отлежалата ракия?
Прогнозите за този ден са плашещи. Оказаха се и вярни, но според един по-точен сайт, имаме около 6 часа преди нахлуващия от запад студен фронт, който донася ветрове, дъждове и сняг в планините...
С ранно тръгване бързо напредваме към 800+ метра денивелация и навлизаме дълбоко и уверено в поречието на Дълбоката река. Дълбоката река и притоците и са истински лабиринт, изливащ се във водопади, до които човек си заслужава да се разходи...
Една идея зелено би била по-добре за пълен кеф, но караме на спомени...
Водопад Дяволската черква в едно отминало приключение.
Една от малките реки е Заграденица, вливаща се по-надолу в Дълбоката река. Тя генерира буен водопад. Сглупил съм да обуя старите, петгодишни обувки и стъпвам на пръсти, а на места наистина посинявам от това, което може да се случи...
Теренът и импровизация от стъпки и действия, ни отвеждат на водослива на двете реки - Заграденица и Дълбоката река. А там е истински рай...
Ридът косо, стръмно и сърдито се забива стотици метри по-надолу до сливането си с Дълбоката река. Още по-надолу бурната река Тъжа го поема и стремглаво се губи - надолу по сложния терен на Тъжанското ждрело...
Мокри и отвесни склонове, с тънки, измити животински пътечки и скали под мнима растителност, пораснала върху гранитни скали. Излизането от тук е наистина трудно, за да срещнем дъжда по-нагоре, който по прогноза бързо ни изритва от царството на елени, мечки, диви кози и цялата тази красота, до която сме щастливи, че биваме допуснати...
Пасторалните поляни и лошото време, което се задава...
Тъжанското ждрело и връх голям Кадемлия от масива Триглав, който пробожда небето високо, виоко, високо...
Връх Червената стена дава награда за сетивата и скоро разходката приключва...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети