Право ли е правото и обиколко ли е обиколното

Ще отворя една тема, понеже по пътеките, винаги съм обичал да правя серпентините и да пообикалям където има път. Много пъти хората са ми казвали "абе дай направо от тук по пътеката, че пътя много обикаля" .. Добре де, но аз съм си правил експерименти, дори съм мерил...

От Драгалевци до бай Кръстьо при еднакво усилие (сърдечен пулс) пътеката под лифта въпреки че е по къса ми отнема с 5 минути повече отколкото по маркираната пътека, като си спазвам серпентините, въпреки че е по - дълга.

Та дали правото не излиза обиколно а ? Smile

Често пъти обиколните пътеки позволяват да развиеш по-висока скорост и с по-малко усилие и съответно умора в крайна сметка да пристигнеш по-бързо.
Преценява се на място.
А иначе най-право ще бъде да се опъне едно въже от Драгалевци до Голи връх и да помпиш по него. Ама надали ще стигнеш по-бързо.

Митак написа:

Често пъти обиколните пътеки позволяват да развиеш по-висока скорост и с по-малко усилие и съответно умора в крайна сметка да пристигнеш по-бързо.
Преценява се на място.
А иначе най-право ще бъде да се опъне едно въже от Драгалевци до Голи връх и да помпиш по него. Ама надали ще стигнеш по-бързо.

Е тъй де, аз така си минавам направо нагоре под лифта и зиме и лете. Само че лете на места над бай кръстьо понеже има вода става жунгла и леко преминавам настрани. Само че аз не говоря тук за преценка по принцип, а за реални измервания Smile

По пресечен терен реално измерване би било, колко енергия влагаш за неговото изминаване (щото, нали, разстоянието е ясно - мериш с линийка, но резултатът е относителен). Колоездачите имат нещо, която мери с колко W натискаш при въртене, ама май не съм чувал за подобно нещо за пешеходци (а и не съм се интересувал).

Сила, път, работа. Елементарна физика, сър.
Това го знаеш, та не разбирам друг подтекст ли има въпросът ти...

	Митак написа:
	Често пъти обиколните пътеки позволяват да развиеш по-висока скорост и с по-малко усилие.

Златното правило на механиката: нито един механизъм не дава победа в производителността. Когато побеждаваме със сила, губим по пътя и обратно.
F1.l1=F2.l2,
Усещането че ти е по-лесно е субективно, в крайна сметка и в двата случая си използвал една и съща енергия да се повдигнеш от началната до крайната точка. Просто при по-дългия път получаваш възможност за по равномерно изразходване на запасите от енергия и затова ти се струва, че е по-лесно.

Различните по стръмност пътеки са нещо като скоростна кутия спрямо мотора на нашия организъм. Както vladofff е обяснил, чрез тези механизми не се печели работа, но се осигурява работа на организма в оптимален режим. А само в оптимален режим на метаболизма може да се изцеди най бного работа.

А що се отнася до построяване на права линия между две точки чрез въже- тя ще е права в идеалния случай, когато въжето е пренебрежимо леко. Всяко въже, което има маса провисва, колкото и да го опъваме. То винаги ще се скъса преди да е напълно права линия. С канап на къси разстояния, понеже е лек се приема, че линията е права.

След толкова физика не разбрах, да си троша краката по кратките пътеки или да обикалям по магистралите? Smile

	kaloyanv написа:
	След толкова физика не разбрах, да си троша краката по кратките пътеки или да обикалям по магистралите?

В ежедневието по-преките, а често и по-стръмни и с повече препятствия, пътеки обикновено са "по-бързи", ала понякога могат да се окажат и значително "по-бавни" в зависимост от човека и условията. Дългосрочно общо взето са "по-кратки", доколкото допринасят за по-бързото износване на ставите, както и за появата на други скъсяващи щастливия планинарски живот травми. Разковничето е в умереността.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

vedrin написа:

	kaloyanv написа:
	След толкова физика не разбрах, да си троша краката по кратките пътеки или да обикалям по магистралите?

В ежедневието по-преките, а често и по-стръмни и с повече препятствия, пътеки обикновено са "по-бързи", ала понякога могат да се окажат и значително "по-бавни" в зависимост от човека и условията. Дългосрочно общо взето са "по-кратки", доколкото допринасят за по-бързото износване на ставите, както и за появата на други скъсяващи щастливия планинарски живот травми. Разковничето е в умереността.

Аз винаги съм бил за това да се спуска по обиколни пътеки и серпентини. Каквито и щеки да носиш, не могат да компенсират това натоварване при слизането. Според мен, при качване е напълно ок, да се качва стръмно, защото там си работят много мускулите и сърдечно - съдовата система се натоварва повече. Стига да не е прекалено, е добре да се качва по стръмното.

Но на мен въпроса ми е чисто практичен и може би ще трябва да го измеря, макар че по принцип ми е ясно кое какво е, но просто искам да чуя различни мнения. Въпроса е защо и дали при еднакво усилие пряката пътека е по-бърза от обиколната. Но понеже много цитират физични закони, което е ок, искам да кажа че тялото не е точно двигател, да наливаш гориво и да караш. Затова и питам. И само да кажа там за ватовете, че сърдечния пулс е много по - лесно да се мери при натоварване дори и от любители и от там да направиш ватове, иначе как ще ги измериш ? И на мен стравата ми дава ватове, ама как точно ги е изчислила според вас и според човека с ватовете Smile

	kaloyanv написа:
	...тялото не е точно двигател, да наливаш гориво и да караш. ..

Според доктора Бари Сиърс и неговата теория, тялото се разглежда именно като двигател с вътрешно горене. Ефективността на тоз двигател, според доктора, идва от качеството на горивото и от това как го подаваш. Също като при автомобилния двигател.

	kaloyanv написа:
	Въпроса е защо и дали при еднакво усилие пряката пътека е по-бърза от обиколната. Но понеже много цитират физични закони, което е ок, искам да кажа че тялото не е точно двигател, да наливаш гориво и да караш.

Съществуват емпирично изведени зависимости за очакваната средна скорост на пешеходно придвижване в пресечена местност според наклона, а в някои случаи също и според подготвеността, както и натрупаната умора.

Naismith's rule
Tranter's corrections
Aitken corrections
Langmuir corrections
Tobler's hiking function

GraphMyHike сайтът предлага удобно изчисляване на очакваното време по даден маршрут според зависимостите на Naismith, Langmuir и Tobler. Разбира се, всеки човек е различен, а и метеорологичната обстановка също има значение, така че тези изчислени предполагаеми времена са само за обща представа. Все пак, връщайки се на основния въпрос тук, би могло да бъдат изчислени и сравнени времената според Naismith, Langmuir и Tobler както под лифта, така и по маркираните пътеки, а и по всеки друг маршрут.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

И малко емоции като присадки за повишаване или понижаване на "октановото число". Smile

Интересна дискусия предизвика Калоян!

kaloyanv написа:

Аз винаги съм бил за това да се спуска по обиколни пътеки и серпентини. Каквито и щеки да носиш, не могат да компенсират това натоварване при слизането. Според мен, при качване е напълно ок, да се качва стръмно, защото там си работят много мускулите и сърдечно - съдовата система се натоварва повече. Стига да не е прекалено, е добре да се качва по стръмното.

Аз имам по различен поглед върху слизането. Слизам по същия път, по който съм се качил.
Според мен има два аспекта за това:
- Физически - при слизане натоварваш различни групи мускули и с различен интензитет, отколкото при качване. Т.е. добре е да слизаш от там откъдето си се качил, за да поддържаш работата на тези групи и интензитета на натоварване. Говоря за ходене при слизане. Т.е не тичане или хлъзгане (плъзгане) по склона. При аварийно слизане от където се наложи, да са готови групите от мускули и да не те предадат, когато се наложи.
- Психологически - да имаш вяра, че можеш да го направиш, като се базираш на опита от предишни слизания.
Поддържане на концентрацията ти при слизане, винаги да бъде на 100 процента. Тренировка за това винаги да си на 100 процента при слизане и внимание върху: положение на тяло, избор на стъпки, разположение на щеките, пренос на тегло.

mitaka_g написа:

Аз имам по различен поглед върху слизането. ..... при слизане натоварваш различни групи мускули и с различен интензитет, отколкото при качване. Т.е. добре е да слизаш от там откъдето си се качил, за да поддържаш работата на тези групи и интензитета на натоварване...

На мен всякакви "специалисти" са ми казвали все едно и също:
При слизане мускулите работят в "реверсивен" режим, т.е. не за това, за което поначало са създадени...
Иначе казано - нормалната функция на един мускул е да се съкращава и така крайникът, към когото е закачен, да се движи в определена посока. При слизането е обратно - мускулът в началото стои съкратен, а при движението се разтяга и така създава спирачка срещу гравитационната сила. А това определено не му е основната функция, отделно че е гадно и за всичко останало, като стави и т.н.
В обобщение - слизанията не са никаква тренировка и от тях никакъв мускул не се натоварва като за тренировъчен режим.
Затова най-добрата тренировка е само нагоре, и после - с лифт, парапланер или кола надолу - това е рецептата за здравословна тренировка.
Останалото са глупости - тава ми казаха доктори и "заслужили спортисти".