Националния туристически поход “ВИТОША -ВЕРИЛА -РИЛА –ПИРИН –СЛАВЯНКА -2021”
Походът се провежда, за да популяризира маршрута Е4 и се провежда в чест на 126-та годишнина на организираното туристическо движение в България и 48 години Българска федерация по туризъм. Проявата има за цел да утвърди навиците за активен отдих сред природата и да се покрият разрядните изисквания по НСК.
Походът се провежда от 23.08.2021 до 05.09.2021 год. – 14 дена.
Такса участие – 610 лв., която включва нощувки, храна, транспорт от с. Парил до гр. Гоце Делчев и водач.
Последен срок за заявки – 30.06.2021 год.
от 02.08.2021 г. до 15.08.2021 г
Заявки за участие се подават до 24.06.2021 г.
Такса за участие при минимум 15 записани – 330 лв.,
за членове на ТД“Природа“ – 300 лв.
Продължителност: 15 дена – от 14.08.2021 г. (събота) до 28.08.2021 г. (събота).
***
Успех на всички ечетирейци (независимо дали в група или сами)!
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Мар 30, 2021 6:03 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2543
Хъмзз, този Кофе предлага същото преминаване което аз направих миналата година като програма. Само че на едно място може и да не му излезе сметката. Иначе е логично. Иска по 1000 и нагоре лева за има няма 7 дни. Той човек ако е подготвен да го направи така, за какво да му ги дава тези пари на него. Странна работа
Чет Авг 12, 2021 8:26 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
kaloyanv написа:
Хъмзз, този Кофе предлага същото преминаване което аз направих миналата година като програма. Само че на едно място може и да не му излезе сметката. Иначе е логично. Иска по 1000 и нагоре лева за има няма 7 дни. Той човек ако е подготвен да го направи така, за какво да му ги дава тези пари на него. Странна работа
Това къде го видя?
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Авг 12, 2021 9:35 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2543
dido написа:
kaloyanv написа:
Хъмзз, този Кофе предлага същото преминаване което аз направих миналата година като програма. Само че на едно място може и да не му излезе сметката. Иначе е логично. Иска по 1000 и нагоре лева за има няма 7 дни. Той човек ако е подготвен да го направи така, за какво да му ги дава тези пари на него. Странна работа
Това къде го видя?
Ами по разни сайтове се рекламира, и фейсбук мисля. И тази година е правил така е3 , казва се “леки и бързи” или нещо подобно. Явно просто съвпадат вижданията, лошо няма. То явно ги подготвя хората цяла година, явно и това се включва в цената.
П.С има го това като реклама в сайта на ойларипи и списания 360 градуса и не само както споменах вече.
Чет Авг 12, 2021 10:25 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2543
Високопланински маршрут Е4 за 7 дни
AUG 20 AT 7:30 AM UTC+03 – AUG 27 AT 6 PM UTC+03
Event by Top Guides and Калоян Пейчев
Е-4
Tickets
bulguides.com/event/visokoplaninski-marshrut-e4-za-7-dni
Public · Anyone on or off Facebook
Истинските приключения започват преди зазоряване и завършват по залез!
Настъпи моментът да предложим една нова категория програми на нашата аудитория, а именно на тези от вас, които обичат както природата, така и спорта и динамиката и за които едно преживяване в планината е ценно не само от естетическа гледна точка, но и като предизвикателство за духа и тялото.
Нарекохме тази поредица “Скороходци“, защото целта ни не е съревнователна и темпото на програмите не е бегаческо, а по-скоро бързо ходене в група, с цел да се премине определен маршрут в рамките на времеви отрязък над стандартните времена за пешеходно преминаване. Целта ни са разстояния от порядъка на 25-50 км на ден и денивелации 2000+ метра. Идеалът за нас е да преминаваме тези разстояния в бързо темпо, но и с лекота и без да губим от възможността да се радваме на планината! Това изисква както предварителна физическа подготовка, така и опредлена умствена нагласа, която, вярваме, много от нас притежават.
----------------------------------------------------------------------------
Какво предлагаме:
Каним ви да преминем заедно емблематичния и предизвикателен маршрут Е4 за 7 дни! По тези места всяка крачка си заслужава усилието, а спирането на дъха не е непременно лошо нещо.
Стартирайки директно от София имаме уникалната възможност да прекосим два от трите национални парка в България, както и забележителният Природен парк Витоша. Най-високата точка е вр. Вихрен – неговите 2914 метра го нареждат на първо място в Пирин и на второ в България, след вр. Мусала (2925 м). Ще прекосим 5 планини – Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
Общата дължина на маршрута е 250 км, но положителната денивелация от 13500 метра прави изминаването на големи дневни преходи сериозно предизвикателство!
В това видео можете да видите скоростното преминаване на Е4 само за 51 часа и 8 минути:
https://www.youtube.com/watch?v=mo1ydXtSoe8
----------------------------------------------------------------------------
Водач:
Калоян Пейчев, пешеходен планински водач и планински бегач с богат опит от скоростни преминавания и преминавания с групи на многодневни маршрути из нашите планини – Ком-Емине, Е4 и други.
Още за Калоян:
https://bulguides.com/kaloyan-peychev-2/
----------------------------------------------------------------------------
Програма:
Ден 1: София (кв. Драгалевци) – село Клисура – 50 км, 2200 м Д+;
Ден 2: село Клисура – х. Мальовица – 36 км;
Ден 3: хижа Мальовица – хижа Македония – 25 км;
Ден 4: хижа Македония – хижа Яворов – 40 км;
Ден 5: хижа Яворов – хижа Пирин – 33 км;
Ден 6: хижа Пирин – хижа Попови ливади – 28 км;
Ден 7: хижа Попови ливади – Гоцев връх – хижа Извора 42 км; трансфер до София
----------------------------------------------------------------------------
Цена:
2-ма участници - 1990 лв
3-ма участници - 1590 лв
4-ма участници - 1390 лв
5-ма участници - 1090 лв
Цената включва:
- Лицензиран планински водач;
- Всички нощувки по време на прехода + закуски и вечери;
- Всички трансфери на багаж по време на прехода, както и трансфер от крайната точка (х. Извора) обратно до София;
- Сухи пакети за обяд/хранене през деня;
- Планинска застраховка за периода на прехода.
Цената не включва:
- Настаняване преди и след провеждане на прехода;
- Транспорт до София преди провеждане на прехода;
- Всякакви напитки по време на прехода;
- Екипировка за нуждите на прехода.
----------------------------------------------------------------------------
Ниво на трудност:
Общата дължина на маршрута е 250 км, с 13 500 м изкачване (положителна денивелация) и 14 000 м спускане (отрицателна денивелация)! Този 7-дневен формат е подходящ за опитни планинари/скороходци, които могат да преминат до 50 км за един ден, с около 2000 м положителна денивелация в рамките на 10-12 часа (4,5-5 км/ч средна скорост). Голяма част от терена в Рила и Пирин е камениста и технична. Предишен опит в многодневни дълги маршрути (над 42 км на ден) е силно препоръчителен, но не задължителен.
----------------------------------------------------------------------------
Други предизвикателства, съпътстващи преминаването на Е4:
При планирането на един такъв маршрут могат да възникнат много трудности, с които да се налага да се справяме в движение. Адекватното планиране на багажа, логистиката, времето в планината, както и настаняванията са от съществена важност. Познаването на маршрута и ориентирането по него в лошо време може да е много трудна задача! Източниците на вода са достатъчно, но на някои места във Верила, Северен и Среден Пирин може да бъдат проблемни за намиране.
Животните по маршрута могат да се окажат проблем единствено при изненада. Овчарските кучета бранят стадата си и не нападат без причина. При групи от по няколко човека обикновено няма поводи за притеснение.
От дивите животни може да е опасно майка мечка с малки да бъдат изненадани отблизо. Добрата новина е, че те обикновено ни чуват отдалеч и избягват контакт с хората.
Пет Авг 13, 2021 7:19 am
mitaka_g
Регистриран на: 28 Юни 2018 Мнения: 17
скороходене
Цитат:
.....10-12 часа (4,5-5 км/ч средна скорост)
Забележителна средна скорост за ходене, било то и "скоро" и за такова разстояние: 50 км.
Пет Авг 13, 2021 9:34 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Re: скороходене
mitaka_g написа:
Цитат:
.....10-12 часа (4,5-5 км/ч средна скорост)
Забележителна средна скорост за ходене, било то и "скоро" и за такова разстояние: 50 км.
Аз предлагам София-Варна, 400 км, за под 7 часа.
Група до 4 души, по 1200 лева на човек.
За 7 дни от София до Гоцев връх и то без много зор...! 💪🌄
Ето това е цитат от на Калоян Пейчинов, поста и платената група . По последните две думи може много да се каже. И това общо взето е комплексарщина, която колкото и да се прикрива от бегачи и алпинисти, винаги ще стига до едно и също. Мерене на … раници. Лошо няма , място в планината има за всеки
Пет Авг 27, 2021 8:07 pm
herb
Регистриран на: 14 Окт 2019 Мнения: 25
Ами аз и тази година се разписах, все се канех да пусна някакви ъпдейти във форума, ама така и не се наканих, затова нахвърлях набързо нещо като пътепис, макар че малко дълго стана, та на който му се четат глупости, ей ги на:
Ден 1 Драгалевци-Клисура
Изстрелване сутринта до Черни връх, шкембе с кладница, спиране на ловната хижа на Яребковица във Верила за вода, почивка и обяд и натрисане на банкет на дружинката с печено агнешко, бира и домашен зарзават.
Среща с други две групи по пътя и при Елза - едната от трима човека, а другата - от 6,8,9 или 10 души - не можах да ги преброя, а и те даваха противоречива информация
Среща и с две млади момчета от Чехия - правят Е4 с палатка. Почерпих ги с вода, че не знаят къде са чешмите завалиите, а аз понеже не пия много докато вървя, винаги имам в повече, та някой път стигам и с пълна бутилка до следващия водоизточник.
Царско спане при Елза сам в секретната стая до банята
Ден 2 Клисура - Мальовица
Рано пиле, рано пее, хапка пийка на Ловна и газ към Седемте езера, защото не исках да изпусна паневритмията
Горе обичайните тарапани, навеждам глава надолу и не поглеждам и поздравявам никой, че ще ме заболи устата.. Ако съм се разминал с някой познат - сори Е - поздравявам едни хора с щеки на Раздела - там вече може
Почивка на Дамга и единствена среща по маршрута малко под Додов връх. До Мальовица яко мързел, но презаредих с варено яйце и сандвич. Е, мързелът си остана Почивка на върха и бързо слизане към хижата с няколко разменени думи по пътя.
Същия ден е имало Malyovitsa skyrun и долу е фраш. Настаняват ме в стая с няколко човека, където ме посрещат с "много си червен". Е та пече, какъв да съм
Хапване и комфортно спане без ръмжащи мечки, като по чудо. Заради многото народ топла вода нямаше, ама нищо, нали вчера се къпах
Ден 3 Мальовица - Рибни езера
Абе бях тръгнал към Македония, ама ме домързя
Ставам в 6 и нещо, изкарвам багажа в коридора, да не събудя хората и се оправям там, слизам долу да си взема телефона, който оставих да се зарежда в столовата. Да, ама забравих, че я заключват Добре че жената е ранобудна, в 7 без 10 отключи. От цялата фрашкана хижа, имаше двама-трима станали преди 7, единият - маратонец, участвал предния ден в състезанието, същият, който ме обвини, че съм много червен предната вечер Изстрелях се към Страшното езеро. Много го мразя този баир и решавам, че ще се отърва от него възможно най-бързо. За час стигам доволен до заслона и закусвам. Изпросвам си малко слънцезащитен крем от едни чехополяци, така и не се научих да ги различавам - спасен съм, носът ми може и да не падне. След малко пристига и маратонецът и се спира само за 2-3 минутки, колкото да ме пита дали съм спал на заслона. Викам му не, над тебе спах, на горното легло, и се смеем Човекът е чужденец, но говори много добре български.
Закуска и доволна почивка и продължавам. Подсичам Попова капа - браво на хората, които съвсем наскоро подновиха въжето. Там виждам гърба на някакъв човек и си викам баси маратонеца, настигнах го , но не е той, а колега ечетириец - спал някъде около Страшното езеро на палатка. Поприказвахме малко и продължавм надолу към Поповокапските езера, където въпреки, че потокът от хора е несравним с този на Седемте езера - ми в последните години, и те поблатясаха. Пробвах да си налея вода оттук, оттам, ама тази година е сухо и ручейчетата са малки и мътни. Продължавам към Кобилино бранище, по пътя си пълня бистра вода. Слизам на заслона, ама даже ме домързя да отворя да надникна вътре, пък и го знам какво е
Вземи сега тоя баир към Водния чал Ми взех го - на две, на три, та чак в един момент видях и за последно гърба на маратонеца, малко преди да спра за кратка почивка. Някъде на спускането от Водни чал решавам категорично, че днес не ми е до бъхтене и ще оставам на Рибни езера. Слизам на рекичката, разхвърлям се, изпъвам се на сянка под клека, топя краката в студената вода и откарвам там два часа - кеф
Все пак по някое време тръгвам, че имам намерение да пера и към 3 следобед съм на Рибни езера. Няма обхват, няма интернет - баси кефа
Пране, ядене, бири на горното езеро, раздумки - чудесен ден. Следобеда откъм Грънчар пристига група, може би ще се изненадате - чехополяци.
Какъв инструктаж им спретна водача в хижата - къмти има-няма един час, на другия ден са към Рилския манастир. Накрая нямаше въпроси.
Лягам рано, щото ставам рано
Ден 4
Рибни езера-Предела
Тръгвам малко след 6 нагоре и си мисля колко е неприятен тоя баир в началото, ама не беше чак толкова неприятен Горе на билото срещам за последно по маршрута Дани - човекът, който вчера засякох на подсечката на Попова капа. Спал е до реката и е тръгнал на челник към 4 сутринта - ето какво са лаели кучетата Говорим малко и разменяме фейсбуци. Аз продължавам, а той с по-лежерно темпо и хиляди снимки остава някъде назад. Издрапвам на Македония, където удрям един чуден миш-маш с две пържени кюфтета за отскок. Много приятно място, хижа и стопани.
След кратка почивка със закускообяд, тръгвам към билото нагоре. Тука за жалост, е пълно с боровинки. Е мъка е, но все някой и това трябва да го свърши - да се натъпче с боровинки.
Качвам се на билото и тръгвам по дългия път към Капатник. Срещам един говедар по пътя и приказваме малко, пита ме къде са кравите. Какво ли ще правят тия хора в планината без мен, си мисля. Казвам му, човешко е да се вършат такива добрини
Патър, патър и ей ме на Капатник. Абе в началото спускането е малко гадно, ама надолу в гората е превъзходно, пък и е пълно с малини. Няма да забравя как миналата година такъв вятър ме брули цял ден, такива черни облаци ми се въртяха над главата цял ден по билото, че като стигнах тая прекрасна, слънчева и спокойна гора, може и да съм поплакал от кеф, не помня Ми сега не е много по-различно усещането, пак ми е супер кеф и слизането изобщо не ме натоварва, втори път минавам и втори път не разбирам защо има такава репутация този участък, особено сега, след като е маркиран като за слепи, заради ония първи 20мин след върха ли? Спирам за почивка на същата порутена беседчица като миналата година и понеже съм напред с времето, откарвам там 1-2 часа. Звъня на хижа Предела за всеки случай и продължавам надолу.
Стигам на хижата към 6, тъкмо да имам време спокойно да си хапна и да се изкъпя. Лягам рано, а вечерта се изсипва зверски дъжд и яки гръмотевици. Чудя се къде ли е Дани сега, бях му казал, че има прогноза за кофти време за следващия ден, а то.. пак ни изненада
Ден 5
Предела-Яворов
За днес прогнозата беше за следобедни гръмотевици и дъждове и предварително бях решил да бича айляк. За никъде не бързах, че да рискувам да тръгна към билото и небето да се отвори отгоре ми, а и не ми се оставаше в онази кибритена кутийка - заслон Кончето, където нощувах миналата година. Естествено се оказа един прекрасен ден и времето се скофти чак към 7-8, но и не съжалявах особено. Наспах се като пич и тръгнах от хижата към 8 сутринта. Много мразя да се влача по нагорнища и да правя хиляда почивки, затова набързо прехвърлям тези 1200м денивелация, та чак сам се учудих колко неусетно мина, и започвам спускането. Малко преди Яворов се събират две реки на едно много приятно място - натам бях тръгнал. Времето беше чудно, разхвърлих се като Хаджи Димитър - на една страна мокри обувки, на друга раница, на трета гащи и тениска. Топих краката в реката, пекох се полугол на шалтето - пълен релакс. По някое време събрах чеиза и айде към хижата. Да ама 10мин преди нея, баси яката гора. Трябваше да я уважа и се потъркалях половин час и там.
След това, пристигане на хижата и обичайното - биричка, хапване, къпане, пране, разходка в района. Не знам какво ми стана в този ден, ама се пръснах да ям. Не стига, че се натъпках със супи и каквото имаше още, ами по някое време отворих един пакет бадеми 140г с идеята да си бодна няколко бадема - изядох целия пакет и за капак отидох и си взех един шоколад, издъних го и него и след 1-2-3 часа стана време и да вечерям. Направо на брънчдинър го обърнах
Рано лягане, щото рано ставане
Ден 6
Яворов-Трите реки
Тръгвам рано сутринта, на развиделяване. В този ден бях малко разтроен, чудех се на хижа Вихрен ли да оставам, на Тевно ли да отида, на Трите реки ли да пробвам, ама ще мога ли да стигна, пък ако стигна няма ли да е много късно и да остане време само да се просна в леглото, ама ако спя пък на Тевно, няма да мога да направя нощувка на Трите реки, а това на мен ми е задължително, ама ако пък спя на Вихрен, какво ще правя цял ден.. Разни такива мисли.
Обаче още с тръгването по баира усещам, че днеска на магарето му се ходи. Тея щеки като хукнаха нагоре, и аз като търча зад тях, викам им - сопрете се малко да починем, те - какво ще почиваш, ти сега тръгна.. За един час и пет-десет минути се изтипосах на Кръста, където ме очакваше мраморното пиринско било в типичното си състояние - сурово и обвито в мъгла. И си вървя аз по билото без пукната душа и потъвам малко по малко в мислите си. Сам съм, но не съм самотен. Усещам една такава безгранична свобода, едно натрапчиво щастие - абе жив съм. Не вървя, а се нося в мъглата, супер леко ми е и не усещам никаква умора или нужда да спра. Деби и козата, изкара ми акъла, ама и аз май нейния. Все пак явно ме е видяла първа и който ги е чувал какви звуци издават, когато има някаква тревога, ще разбере защо подскочих като попарен и без малко да се метна в циркуса от другата страна. Минавам Кончета-Мончета и ей ме на Премката. Ей ме и на Вихрен. Никой няма.
От другата страна срещам няколко човека, които пъплят към върха. Българи са, не са чехополяци. От Кабата надолу вече се извиват доста по-сериозни тарапани и нали на всички съм им в обратна посока, вълна след вълна ме залива най-наболелият въпрос - "ама има ли още много?" Ми има Винаги съм се чудил на тази нагласа, но как да е, тук и гледането надолу не работи, щото хората са под теб. Пробвах да гледам нагоре, ама щях да се пребия, а и изглеждаше странно
Слизане на хижа Вихрен, стабилно хапване и газ към Типиците. Бърза стъпка и ей ме на Дългото езеро. Тръгвам по камъняка към билото, леко разтревожен, че тръгнах със 100мл вода, понеже пък от Яворов занесох на хижа Вихрен 1.8л пълна непокътната бутилка с вода, да я пробват и от тая страна на планината. Идеята ми е да си напълня от ручейчетата под билото, ама тая година, доста сухичко навсякъде. Питам няколко слизащи човека видяли ли са течаща вода нагоре и получавам отрицателен отговор. Не може да не проработи стратегията ми, мисля си аз, и съм прав - на обичайните места, обичайните поточета. Напивам се с вода и пълня бутилката. Отнасям я и нея пълна до Тевно езеро. Горе по билото - кеф. Атрактивен терен, супер гледки, липса на големи денивелации. Спомням си как навремето млад и зелен минах по същия маршрут с палатка, спален чувал, тенджери, тигани, картофи, патладжани. Спах в заслона, а от изброените - нищо не ползвах. Раницата ми така тежеше, че май го влачих към 8 часа псувайки всеки по-неудобен камък, докато не се блъснах в красотата на Белемето и не забравих всички мъки и болежки. Ех, Пирине, Пирине, ти правиш от хората - човеци
Пътьом срещнах една групичка, питаха ме минавал ли съм маршрута, все така по камънье ли е и има ли още много. Успокоих ги, че си е все така и им показах Мозговишка порта колко е далеч, за да се мотивират. Може и да съм забравил да спомена, че Мозговишки чукар се подсича, щото едното момче с голямо страхопочитание гледаше нататък, да не му развалям кефа
Стигнах на Тевно на две на три, Галя сипа една пилешка супа и без много, много да се бавя, продължих. Прехвърлих билото до Кралев двор и газ надолу по сипеняка, да ми се маха от главата. А от Митрово езеро надолу, по долината на Демиркапийска река, е един от любимите ми участъци по Е4 - няма такава красота и спокойствие. С думи не може да се опише - трябва да се види и усети. Тук вече забавям крачката, защото с времето съм супер, теренът е приятен за ходене и няма смисъл за никъде да бързам. Лека полека слизам надолу и в 6:30 следобед пристигам на моята любима пиринска хижа - Трите реки.
Супа от телешки език с манатарки, френско козе сирене запечено със сладко от зелени смокини, рок и бира. Ебаси кефа. Имаше и мусака, ама не можах. За капак - вече има топла вода в банята и постоянен ток посредством слънчева енергия. Превъзходно място - базата е супер, стопаните са супер, а природата - магична.
Чакахме 8 ечетириеца, ама така и не се появиха. Някакви чехополяци уж щяха да спят там, ама нещо се изнесоха към хижа Пирин. Цялата хижа само за мен - няма проблеми, трудно е, знам, но ще го понеса някак си
Ден 7
Трите реки-Славянка
Вечерта си легнах с нагласата да се наспя и на другия към обяд да тръгна към Попови ливади, ама сутринта станах към 7:30-8 и реших направо да се пробвам за Славянка. Закуската - прекрасна питка, а вътре Марто какво ли не сложи - то не бяха колбаси, не бяха кашкавали, сирена, маслинени пасти, домашни лютеници.. чудо.
Сбогувам се и тръгвам към 9. Марто ми подшушна, че може да пробвам и варианта през хижа Малина и понеже по другия вече бях минавал, реших да го послушам. Тръгнах на бърза крачка и даже не слязох до хижа Малина, ами малко над нея си прицепих направо, че не ми се губеше време и исках да наваксам късното тръгване. Абе оправдания, домързя ме да слизам 30 метра и после да ги качвам
След някой друг час се вписвам в оригиналния маршрут и продължавам към Ореляк. Прехвърлям се от другата страна и слизам към Попови ливади. Малко над хижата на една беседка спрях да хапна и да отпочина. Добре съм с времето - Славянка ще е. Минавам покрай Попови ливади транзит, честно казано не ми се и оставаше там, че предната година малко се издразних, а и беше петък, тя е на асфалтов път, като нищо вечерта да попаднех на ориенталско парти. На магазина спирам да си взема един шоколад, ама докато стане време да го ям и нещо ми се отяде, та го носих в джоба до Славянка. Пристигнах и там по нормално време, някъде около 7, а хижарите се бяха качили малко преди мен. Биричка, хапване, душ и спане.
Ден 8
Славянка-Гоцев връх-Славянка
Ставам към 6:30, изхвърлям всичко ненужно от раницата и оставям вътре само дъждобран, полар, резервна тениска, вода и малко храна. Понеже раницата ми беше много лека, взех две празни бутилки по литър и половина от хижата и ги напълних с вода, да направя и аз едно добро дело и да я каширам за някой закъсал някъде по пътя, защото между хижата и върха, чешми няма. В крайна сметка едната скрих по пътя и оставих инструкции във фейсбук групата на маршрута как да бъде намерена, а другата оставих в пирамидката на самия връх. Тази на върха и до ден днешен си стои непокътната, а другата, която скрих, може и да си е още там, ако мина след някоя и друга година
Тръгвам нагоре със стегната крачка, щото е яко баир, следобед го дават времето да се скофти, а мен ме чакат едни 2-3 часа наляво-надясно по голо било. Още в гората почва да става едно мъгляво, а щом се показах на билото - дежавю от миналата година - черни облаци хвърчат наляво-надясно и не знае човек кога ще се блъснат един в друг и ще му изтрещят на главата. Пак ще бързам като луд на последния етап, деби и Славянката, правилно са я кръстили с женско име Газ по билото и малко преди върха мъглата се поразнася, аха да изпече. И стъпка по стъпка - ето ме отново на Гоцев връх, ухилен до уши, щастлив и горд със себе си Докато бях на самия връх времето като че ли се подобри, ама знам ги аз тея номера.. дай да си тръгвам към горичката, че не се знае знае ли се. И още щом слизам от Гоцев връх, мъглата се сгъстява и потъмнява и става едно такова зловещо.. та си викам, айде изчакай още половин-един час беее, да ти.. И то взе, че изчака, малко преди Цари връх почва да ръми, а някъде в далечината - и да потрещява. Само че аз съм си вече в гората и си свиркам, а колкото по-надолу слизам, толкова по-приятно става и времето. Добре беее, машино , си мисля аз и доволен от успешния финал, слизам бързо надолу.
Няма пришки, няма болки в колената, няма сини нокти, само кеф
Следобедът минава в дъжд и гръмотевици.
На другия ден слизам през Парил с надеждата да хвана стоп до Гоце Делчев, стигам до Омая и спирам първата кола, която излиза, с молбата да ме закарат. Качват ме хората и след няма и час съм в Гоце Делчев. Оттам на стоп сменям 5-6 коли и в ранния следобед съм на яз. Широка поляна, където ме чакат приятели, които ми носят палатката и дебелия спален чувал. 3-4 дни търкаляне покрай язовира най-сетне и с компания, и съм като нов
Сря Сеп 01, 2021 5:53 am
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 579
Ето такъв начин на ходене обичам и уважавам!
Сря Сеп 01, 2021 7:51 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 474 Местожителство: София
Поздравления за ходенето и пътеписа! Честно казано, не мога да си представя, как за един ден се взема х. Яворов - х. Вихрен - з. Тевно езеро - Трите реки!
Последната промяна е направена от lubitel на Сря Сеп 01, 2021 12:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Сеп 01, 2021 8:54 am
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2543
Добре си походил, идеално даже Наистина на Попови ливади, все имат разни банкети, иначе не е лошо там, хижаря е печен. Аз сложих едни тапи и нищо не чух.
Миналата година От хижа Яворов , след Вихрен минах отзад хвойнати и през муратовата премка слезох долу на езерата и от там се прехвърлих , но ми се овидя нещо. Още се чудя дали това е по -напряко или е най-добре да се слезе на хижа Вихрен. Със сигурност този вариант който избрах не дотяга толкова с тези слизания по тези многолюдни пътеки, обаче пък се губи супата и храната по средата на това не малко натоварване.
Сря Сеп 01, 2021 9:16 am
herb
Регистриран на: 14 Окт 2019 Мнения: 25
За Яворов-Трите реки и аз имах съмнения дали няма да се озоря, но то реално според мен има две по-натоварващи изкачвания и другото е слизане или вървене по билото - Яворов-Кръста и хижа Вихрен- билото до Башлийска порта. За късмет се случи в ден, в който просто ми се бъхтеше и никакъв зор не видях, та даже пристигнах на Трите реки към 6:30 надвечер, а и предният ден беше сравнително къс и явно бях отпочинал. Миналата година пак така направих, само че тръгнах от заслон Кончето. Освен това смея да твърдя, че към момента на старта на прехода бях в доста добра форма, защото десетина дни по-рано завърших КЕ, преди което пък бях направил няколко тежки прехода в Централен Балкан.
Иначе и аз съм си мислил алтернативи на слизането до хижа Вихрен, само че ми се ядеше нещо готвено, а имах само суха храна, а при мен една супа или липсата на такава, понякога е решаващо за мотивацията
Сря Сеп 01, 2021 2:31 pm
Митак
Регистриран на: 04 Мар 2014 Мнения: 579
И ние така знаем: Ранътъ прай бурбътъ!
Цитат:
при мен една супа или липсата на такава, понякога е решаващо за мотивацията
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
