Здравейте!
Правейки първи стъпки в пътеписането, искам да споделя с вас една скромна разходка до Рибни езера, но за сметка на това изпълнена с много слънце, смях и усмивки
Накратко ще отбележа, че изминалата (почти) година беше доста силна, особено на фона на предишната, която прекарах основно вкъщи. Изобилстваше Стара планина, Пирин, малко из вносно...а за Рила сякаш не остана време. Както и да е, грешката вече е поправена, Рила посетена, спомените от хубави, по-хубави.
Като за начало: На ПСС и на синоптиците, особено на вторите може да им пратите много поздрави от мен! За пореден път се убеждавам, че не заслужават чак толкова доверие. След прогнози за дъжд и сняг, мъгли и какво ли още не, призиви от страна на ПСС да се избягват посещения в планините поради лоши условия, държа да отбележа, че два дни ни пече СЛЪНЦЕ, небето беше от синьо, по-синьо, нямаше грам вятър..да не говорим за валежи.
И така, в събота сутринта се запътихме с другарчетo към изходната точка на нашето пътешествие, а именно разклона за Владая. След обстойна проверка на автобусите за Рилски манастир, избрахме варианта "на стоп" като малко по бърз начин за придвижване. (Ще отворя една скоба, само да вметна, че аз из България на стоп не съм пътувала, като изключим от точка А до точка Б на морето, което незнам дали се брои. Та да ви кажа, интересно преживяване е. Най-вече заради срещите с хората.) За има няма два часа и три коли успяхме да се придвижим до Рилския манастир. Естествено познайте къде отидохме първо. Няма да ви мъча - нападнахме мекиците зад манастира. Едва ли има човек, който да не ги знае тия мекици. Лошото е, че този път не ми се видяха така вкусни, както ги помнех, явно само славата им е останала. хапнахме,направихме по някоя и друга снимка на манастира и поехме нагоре към планината и към нашата крайна цел - х. Рибни езера.
Не знам дали сте ходили там пеша от Рилския манастир, но ако не сте се пригответе за едно яко бъхтане по асфалтов път за има няма 2 часа, чак до Кирилова поляна. На Кирилова поляна (по старо му Партизанска) се открива хубава гледка към Двуглав. И тук направихме кратка пауза за снимки и продължихме нагоре.
След Кирилова поляна, пътя става чакъл, като тук таме има по някое шорткътче през гората. Значи и тук губите около два часа, печелите набиване на краката и възможността да заспите докато ходите. Хубавото отново е гледката, която се открива зад вас, отново към масива на Двуглав, Иглата, Орловец и т.н. Пътя ни отвежда до къщичката на водното стопанство, където започва и пътеката към хижата. Тук е мястото да отбележа, че горе имаше около 20 сантимерта недокоснат сняг. Само на места се мяркаха следи от разни животинки щъкали насан натам. Пътеката и на места маркировката беше покрита, така, че сами трябваше да избираме пътя си. Пътеката минава първоначално през една борова горичка, в последствие навлиза в клек. Стига се до едно разклонение, много добре обозначено с две табели - едната сочи на ляво, другата на дясно. Ние избрахме лявата...и ви кажа...не е тя, или поне не е удачна за зимни условия. Наложи се да прескачаме реката за да се върнем обратно при зимната маркировка с колове.
Снимка: Калоян Ганчев
Oт тук насетне, нямаше повече премеждия. Тъй като се бяхме замотали повечко в клека, залеза ни свари на неподходящо за снимки място. Стигнаме на хижата, която се оказа празна, като изключим 3-те котака, единия от който известен на широката публика с това, колко е дебел Останахме приятно изненадани когато намерихме печката заредена и куп дърва струпани отстрани. Постоплихме се, хапнахме, побъбрихме за това и онова и си легнахме.
В неделя нещата се развиха по същия начин, но в обратен ред. Слънцето беше ярко, но въпреки това беше по-студено, отколкото предния ден. На Кирилова поляна хапнахме по една топла супа и продължихме. По пътя към София късметът ни отново проработи и 18.05 вече си бяхме вкъщи. (Да си призная толкова рано от планина не се бях прибирала.)
Хубави спомени, хубава планина...пуста и дива, необятна. Гледайки я над куполите на Рилския манастир ми изглеждаше толкова величествена. Колкото и да се опитвам, няма да ми стигнат думите да опиша чувствата си към нея.
Днес се връщаме към обичайното си ежедневие и почваме да кроим планове за следващият уикенд. Пожелавам успех на другарчето в новата работа, а аз сега се захващам с моята, която чинно седи и ме чака.
На всички други пожелавам много усмивки и до нови срещи!
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Последната промяна е направена от irmelinda на Чет Дек 10, 2009 11:24 am; мнението е било променяно общо 1 път
Мекиците зад манастира....ммммм
Догодина по-нележерно тамо.
Мда. догодина...тя планината поне няма да избяга Мислехме да се връщаме през Кобилино бранище и от там на някъде..но с това време, решихме да не рискуваме
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Вто Дек 08, 2009 4:19 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Мдаа...хубаво нещо е стопа. Радвам се, че ти се е "усладил".
Напълно споделям мнението ти за мекиците - и на мен преди ми бяха по-вкусни. Развалили са ги, и тва си е..
Значи казваш, хижарите вече са си слязли долу. Това е добра новина. Само където трябва вече не с една, а с цели три котки да се разправяме зимата...
Браво за хубавото време и добрата разходка.
По-здрави...и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Вто Дек 08, 2009 11:14 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Ееех, колко тиха и замечтана изглежда планината с този девстен сняг и без хора !
И времето е било прекрасно !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
