Динков дол

Все така се случва, че, когато поемем натам, се застояваме по-дълго от очакваното. Така беше през през пролетта на 2013 г., така се случи и през есента на 2021 г. Тогава тръгнахме от Добърско, а сега -- от Семково. Идеята тогава беше да завъртим едно кръгче през х. Македония, но пътя се удължи доста заради буйните пролетни води в Динков дол и непреодолимите му бродове.

Имаше и пресни следи от лавина.

Пролетното слънце бързо ни подсушаваше след газенето из мокрия сняг и градушката.

И тогава и сега бяхме сами в х. Македония. Разликата днес бе, че столовата беше заключена.

Тогава се наложи да нощуваме в х. Добърско, а сега се подслонихме в х. Македония. Стана така защото тръгнахме късно и бяхме бавни.

Насладихме се на "синия час".

Изгревът също бе много впечатляващ.

Предстоеше още един чудесен делничен ден в планината.

За разнообразие решихме да се върнем по дългия път на деривацията "Грънчар".

Дълъг, но слънчев и обзорен.

Зърнахме дори и Боздаг.

Карааланица също беше доста пълноводна за сезона.

Отправихме последен взор към главното било преди окончателно да се гмурнем в гората.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Браво!!
Бил съм в този дял, но не по този маршрут.
Wink