Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Аскио (Синяцико, Синяк) - 3 дни в Гърция - 02-04.03.2019 г.
През 2019 г. националният празник 3-ти март се падаше в неделя, следователно почивни дни бяха събота, неделя и понеделник.
Прогнозата за времето не беше особено хубава, но това е нормално за 3-ти март в България, обикновено е студено и ветровито.
В такива случаи традицията повелява: Съберат ли се повече почивни дни - тръгваме на юг към по-топлите страни и планини.
Речено - сторено! Решихме да идем в Гърция, като избрахме за главна цел красивата планина Синяцико (Синяк), висока 2111 м.
Събрахме се 3-ма: Аз, съфорумката Валерия (регистрирана като „абсурд“ във форума) и Гергана Дойчинова (интересна личност).
Валерия живее в Кюстендил, така че аз и Гергана се придвижихме до там и потеглихме заедно към Благоевград, Кулата и Гърция.
По пътя хапнахме набързо и някои от нас пиха кафе в Кресна. На границата имаше само 6 коли преди нас, минахме без проблеми.
Проблемите започнаха 1 км след пресичането на границата, където трябваше да платим 2,40 евро тол такса за магистралата:
Следва скучният път до Солун и малко по-нескучният път към Едеса. За съжаление заваля кратък дъжд, но за малко:
Днес имахме за задача да стигнем само до подножието на планината Синяцико (Синяк), истинското катерене щеше да бъде утре.
Така че не бързахме и понеже Гергана не беше виждала Воденските водопади, решихме да се отбием в град Едеса и да ги видим.
Град Едеса има тесни и натоварени улици. Бил съм няколко пъти в него, но този път незнайно как изпуснах паркинга до стадиона.
Забихме се в някакви малки улички, но понеже нямаше знак, че спирането бе забранено, паркирахме колата (черната) и тръгнахме.
Минахме покрай красивата църква „Agia Skepi“. Странно, но не можах да намеря информация за нея. По-късно ще потърся пак.
В картата Укимапия тази църква е дадена с името: Cathedral East Orthodox Church of Holy Protection of the Theotokos - Metropolitan
До църквата се намира паметникът на „The farmer of logos“. Странно, но за него също не можах да намеря информация, освен:
http://www.edessacity.gr/tourism/ed800-01_en.htm
„After the end of the war [Втората световна война], the place was given to the municipality of Edessa and the gardeners looked after it, planted in it many flowers and trees. Then the civil war broke out and the waterfalls were forgotten for same time, except the farmers of "Loggos" district who enjoyed having their bath there. They were hard working people who had never seen the sea, got off their mule and dived into the cold green waters.
[След края на войната [Втората световна война] мястото било дадено на община „Едеса“ и градинарите се грижели за него, като засадили в него много цветя и дървета. После избухнала гражданската война и водопадите били забравени за известно време, освен от фермерите от област/квартал/район/окръг/участък „Логос“, които се радвали да се изкъпят там. Те били здраво работещи хора, които никога не били виждали морето, слизали от техните мулета и се гмуркали в студените зелени води.]
Както и в Уикимапия, където е записано:
„Скулптура „Стопанинът от Лонгос“. Спонсорирана творба от общината на Воден. Представлява местен фермер на магаре, водейки коза.“
Веднага след това в източна посока (към водопадите) минахме покрай църквата „Света Параскева“:
Следва красивият параклис „Свети Василиос“ (Agios Vasilios chapel):
От площадката до параклиса се разкрива красива гледка на юг към долината и близките планини. Сега обаче бе облачно и мъгливо:
Самите водопади са впечатляващи! Големият водопад - Каранос - е с височина 70 метра:
Вляво от него се намира малка пещера с интересни образувания (вход 0,50 евро).
Може да се мине отдолу под струята на самия водопад:
А това е „Двойния водопад“, до който се стига, като се слезе по тясна каменна пътечка, водеща надолу от големия водопад:
Нямахме много време до края на деня, така че направихме последни общи снимки пред големия водопад и тръгнахме обратно:
Около водопадите е направен така нареченият „Паркът с водопадите“. Интересни неща могат да се видят в него...
Интересен град е Едеса (старо име Воден), но все не остава време да се разгледа както трябва. А има какво да се види...
Часът стана 17:30, крайно време беше да потеглим с колата и да продължим към крайната си цел за деня - подножието на Синяцико.
Пътят ни минаваше близо до планината Ворас (Нидже, Каймакчалан). Пред нас се извисяваше връх Пиперица 1998 м, покрит със сняг:
Видяха се и снежните склонове на връх Каймакчалан (самият връх обаче бе в бели облаци), както и част от Островското езеро:
И ето, че изведнъж на пътя ни се изпречи Синяцико! Това се канехме да качваме утре. Много снежно и много стръмно ми се видя:
Залезът наближаваше, но заедно с него наближаваше и нов дъждец. За щастие се оказа също краткотраен и слънцето изгря отново.
Под слънцето проблясваше езерото Кастория (Костурското езеро) до едноименния град Кастория (Костур), който оставаше скрит:
Езерото беше само на 5,5 км по права линия (10-тина километра по шосето), но за съжаление днес нямаше да стигнем до него.
Защото планът беше друг. Започнахме да се катерим по криволичещия път нагоре към първите хълмове на планината Синяцико.
Когато ходя в Гърция, не обичам да има „празен“ ден (ден, в който само да се пътува и не се катери планина, не се разглежда град).
Първия ден обикновено се пътува до подножието на планината, която ще се катери на следващия ден. И през нощта се бивакува там.
Аз обаче винаги оглеждам на картата дали близо до пътя няма нещо, което може да се изкачи набързо - връх, хълм, място с гледка...
Така „запълвам“ деня за пътуване с нещо лесно и приятно за окото (обикновено за залеза), защото не обичам да има „празен“ ден.
Днес вече бяхме разгледали Воденските водопади и Едеса, така че денят не беше съвсем „празен“. Аз обаче бях лаком за още!
Затова си бях набелязал едно връхче в началото на планината Синяцико, от което щеше да се разкрие хубава гледка към залеза.
Шосето минаваше само на 1 километър и половина от връхчето, около 290м+ денивелация, приятен едночасов преход без раници.
Споделих плана със спътничките си, те се съгласиха, разбира се. Спряхме колата в най-високата точка на прохода - гледка на север:
Вляво от колата (на северозапад-запад) се подаваше крайчеца на Костурското езеро и върхът, който се канехме да изкачим:
А ето и спътничките ми, „нетърпеливи“ да тръгнат през трънаци и шубраци, за да видят залеза (който май нямаше да се състои ):
До залеза оставаше по-малко от час, а имаше и облаци, така че залез най-вероятно нямаше да има.
А и едва ли щяхме да успеем да стигнем навреме, но все пак тръгнахме, защото не се отказваме лесно.
В началото вървяхме по трева, после се появиха малко камъни, цветя, жълти минзухари и най-учудващо - маркировка:
И тук започнахме да се чудим кое точно е върхът. Името му бе Корисос (имаше село със същото име в подножието до езерото).
На картите даваха, че връх Корисос се намира в южната част на хребета, по който ние се катерехме, тоест падаше се ляво от нас.
На руските карти 1:50 000 височината му бе отбелязана 1385,5 м, а на гръцката карта TopoGuide.gr височината на върха бе 1383 м.
Обаче в картата Wikimapia върхът е в северната част (вдясно) с името Кастри(Καστρί) и височина 1386 м - Wikimapia - Κορυφή Καστρί.
И още - на тази карта целият масив е даден като ПЛАНИНА с името Korisos или Gavros - Wikimapia - Mount Korisos (or Gavros), 1386 m.
Тук е мястото да направя уточнение, че северният дял на Синяцико е известен като планината Мурик/Мурики (виж Уикипедия).
Може би планинският масив на Синяцико се разделя на три планини, като третата част (северозападната) е планината Корисос.
И на нас също ни се струваше, че дясното връхче (по-северното) е по-високото, а и маркировката зави леко надясно към него.
Решихме да продължим по маркировката към дясното връхче, защото преценихме, че тя ще ни изведе най-бързо горе на билото.
Така или иначе за нас не беше важно да качим точно най-високата кота, а само искахме да видим гледката на запад отвъд билото.
Вече бяхме почти на билото, малко оставаше до връхчето:
Ето ни на самия връх:
Не мога да преценя от снимките дали южното връхче, което на картите даваха, че е по-високо от северното, наистина е по-високо.
За жалост нямаше как да проверим, защото залезът настъпи, следователно имахме само още половин час до окончателното стъмване.
А това снежното, високото, огромното, което се издигаше на югоизток, беше връх Синяцико 2111 м, нашата цел за утре!
На изток бе планината Мурики, северната част на Синяцико. В червеното кръгче е колата ни - 1,5 км по права линия и 300 м надолу.
На север се виждаше връх Вици/Вич 2128 м, първенецът на планината Вич (Вици, Верно, Нередска планина - Уикипедия).
Кога ли щеше да дойде и нейният ред... Но сега целта ни бе Синяцико и планината Вици щеше да остане за някой друг път.
А на запад... Ето заради това го блъскахме целия този път нагоре - гледка към Костурското езеро:
Духаше вятър, започна да се стъмва, затова направихме последни снимки на езерото и тръгнахме да слизаме към колата.
На връщане минахме по билото на юг до седловината между двете връхчета и после слязохме на изток надолу без пътека.
След малко излязохме на стар земен път, по който напреднахме бързо и стигнахме до колата преди окончателното мръкване.
Валерия шофираше уверено в нощта по криволичещото шосе. Слизахме на юг, спуснахме се от 1085 м н.в. до 650 м н.в.
Пресякохме река Мурики, минахме през селцето Гермас, пак река Мурики... реката Порос... селцата Дриовуно и Пеликанос...
Търсехме подходящо място за бивакуване и палатки, по възможност да бъде на по-ниска надморска височина, за да е по-топло.
Преди селото Пеликанос имаше чешма с беседка, но нямаше тревисто място, а и наблизо се обаждаха кучета, така че не ни хареса.
Спуснахме се леко до река Мирихос (извира в северното подножие на в. Синяцико) и продължихме на север по долината на реката.
Пътят отново започна да се катери нагоре и тъй като бяхме загубили надежда да намерим хубаво място за бивак, решихме да спрем.
Бе станало 21 часа. Вечеряхме в колата скромно. Разпънахме палатката на тревата до шосето, а Гергана реши да спи вътре в колата.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Съб Апр 25, 2020 6:38 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Атаката на Синяцико - 03 март 2019 г., неделя!
Нощта бе хладна... и не толкова хладна.
Утрото бе слънчево... и не толкова слънчево.
Бързо станахме, събрахме багажа си и потеглихме.
Планът беше прост:
1–во: Качваме се с колата по асфалтовия път от мястото на бивака (680 м н.в.) до прохода над село Власти (1340 м н.в.).
2-ро: Ако няма сняг - по хубав земен път напредваме с колата още 5,1 километра на изток, докъдето можем (1420 м н.в.).
3–то: Хващаме пеша реброто на юг-югозапад-запад и след 4 км катерене стигаме до първенеца в. Синяцико (2111 м н.в.).
4–то: Обяд ------------------------------------------------------------------------------------------------------- (2ххх м н.в.).
5–то: Връщаме се по обратния път и отпрашваме с колата към следващото място за бивак (но още не бяхме решили къде).
Имаше и други варианти, разбира се.
Например да се качим веднага до билото и по самото било, придвижвайки се на север, да стигнем до първенеца Синяцико.
Но този вариант беше много по-труден - по-дълъг, с повече положителна денивелация, с по-малко гледки. Така че отпадна.
Сега - през зимата - трудно можеха да се направят кръгови маршрути. Но ако нямаше сняг, би могло да се измислят и такива.
Потеглихме с колата на север. От изток, успоредно на нашия път, се издигаше главното било на Синяцико:
Постепенно заобиколихме билото, което зави на североизток-изток:
Влязохме в село Власти. Интересна е историята на това село, населено с власи арумъни - Уикипедия.
Качихме се на прохода и видяхме, че не сме сами в лудостта - двама туристи с пълна зимна екипировка тъкмо се готвеха да тръгват:
Горе на прохода имаше интересен параклис и още по-интересна чешма:
За наше голямо съжаление обаче земният път беше покрит със сняг и не можехме да продължим по него с колата:
Това означаваше, че щяхме да блъскаме над 5 км пеша в едната посока на отиване и още 5 км пеша на връщане.
Преходът ни за този ден се удължаваше с над 10 км! Но нямахме избор. Добре поне, че по пътя се вървеше лесно.
Постепенно започнаха да се откриват гледки към околните планини.
Познатият ни от вчера връх Вици/Вич 2128 м, първенец на планината Вич (Вици, Верно, Нередска планина - Уикипедия):
Но, разбира се, пред нас неизбежно бе красавецът Синяцико:
Встрани от пътя нямаше сняг и бяха нацъфтели много жълти минзухари:
Така, неусетно, стигнахме до началото на реброто, по което се канехме да изкачим планината:
Избрахме това ребро поради няколко причини:
Първо - Беше най-кратко и най-безопасно.
Второ - можеше да се стигне с кола (ако нямаше сняг).
Трето - другите ребра бяха или прекалено стръмни, или лавиноопасни.
4-то -- тук не трябваше да се слиза и да се губи денивелация (за разлика от други подходи).
Пето -- гледките, които щяхме да видим, както и други причини. Избирането на маршрут си е един вид изкуство.
Тук трябва да отбележа, че планината Синяцико е много популярна за туризъм.
В нея има няколко хижи, но дали работят - не знам. Минахме много близо до една от тях.
Също така тук се провеждат състезания по планинско бягане, бяхме чели, че се организират такива.
Ето защо не се учудихме, когато срещнахме бегач, който тренираше усилено (може би за следващия маратон):
Ето ни в началото на реброто и пътят нагоре (на юг) и надясно (на запад), който ни предстои:
А това е гледка назад - към пътя, по който бяхме дошли:
И така, „захапахме реброто“ и право нагоре! В началото имаше някаква антена, такива се срещат често в Гърция.
До антената имаше един или двама туристи, поздравихме се, попитаха ни къде отиваме, ние отговорихме - към върха.
После ни попитаха дали имаме „крампонс“, тоест котки - отговорихме утвърдително. Любезни хора и загрижени при това.
Видяхме, че има и други туристи, които вече слизаха право надолу по стръмните склонове.
Лавинна опасност нямаше, но кой знае... винаги има опасност нещо да се свлече, да се подхлъзнеш...
Слънцето вече печеше силно и температурата се беше покачила - термометърът показваше почти 10 градуса!
Появи се червена паркировка - типичните за Гърция намацани с боя червени точки. И наистина - пред нас имаше пътека:
Скоро склонът стана стръмен и изцяло покрит със сняг, който беше много фирнован и гладък - време беше да сложим котките.
Някои си имаха нови котараци:
Докато други „кърпеха“ своите котки с кабели от стари компютърни слушалки:
Тук видяхме още 2-ма туристи да слизат от върха:
Дали това не бяха двамата, които бяхме видели сутринта на параклиса? Невероятно беше да са се качили толкова бързо.
Но къде бяха тогава? Не ги видяхме да се катерят пред нас. Но те пък може би нямаха за цел да качват най-високия връх.
Изкачихме се на първия връх Доку Сувлия 1910 м и решихме да обядваме на него. Тъкмо щяхме да изчакаме туристите там.
Обаче те някак подсякоха от изток върха и изобщо не разбрахме как успяха да ни подминат, без да ги видим и да ги усетим.
Някои лакомници обядват пушени свински ребърца и хляб...
... докато други по-фини създания - банани!
Хубаво похапнехме, но беше време да потегляме отново. Реброто нагоре продължаваше скалисто, но изведнъж прекъсваше.
След това следваше стръмен участък, покрит със сняг, който би бил лавиноопасен, ако имаше повече сняг и условия за лавина.
Сега нямаше много сняг, а и снегът беше твърд, но не ми хареса този много стръмен участък, рискът от подхлъзване беше голям.
Обсъдихме ситуацията заедно със спътничките ми и решихме да заобиколим отляво, и да се качим горе по по-полегатия ръб отляво:
И тук следва веселата част от изкачването.
Не беше много стръмно, не се затъваше, беше слънчево и топло - вървенето беше истинско удоволствие!
Това трябваше да качим:
В началото бе наистина лесно и приятно, напредвахме бързо, „със шеги и със закачки“, както се казва.
Но после наклонът стана много стръмен и започнаха мрънканиците.
А пък мен ме хвана смях, защото аз много обичам да снимам мрънканици.
Най-после успяхме да излазим до следващото връхче.
На него имаше антена (ретранслатор) и полуразрушена бетонна кота:
И като видяхме колко още има до върха...
Едни казаха: Хайде, много е близко, ей сега ще стигнем, да тръгваме!
Други казаха: Ама онова далечното ли е върхът? Ама то много далече... Ама то няма да успеем да се върнем преди мръкване...
Който е ходил с мен на планина знае, че имам принцип цялата група заедно да качи най-високия връх.
Така че измъкване няма – колкото и да мрънкаш, колкото и да се бавиш – продължаваш да катериш!
Ама само какво време улучихме!
„Последните ще станат първи, а първите – последни!“
Задължителната обща снимка (само не мога да се сетя какво обяснявах точно преди снимката, та съм с отворена уста :O ):
Вече беше късен следобед и беше мъгливо, така че нямаше да станат хубави снимки (особено с моя обектив), но все пак...
Панорамата от връх Синяцико 2111 м:
За съжаление кутията, в която стоеше тетрадката за записване посещенията на върха, бе празна, така че не успяхме да се запишем.
След последна прощална снимка на върха потеглихме обратно надолу. Часът беше 16:30.
Дълъг път ни чакаше и със сигурност щяхме да замръкнем дълго преди да стигнем до колата.
Имаше хубав залез. За съжаление не успяхме навреме да слезем на земния път, откъдето щеше да се вижда още по-хубаво.
Най-после слязохме до земния път, което значеше, че имахме само още 5,1 км до колата.
Доста се проточиха тези 5 км. Накрая доста ми омръзна. Междувременно се мръкна съвсем.
Най-накрая се добрахме до колата и потеглихме... Но къде щяхме да ходим? Уместен въпрос.
Едно беше сигурно - трябваше да се придвижим някъде по на юг и по на по-ниско, за да не ни е студено през нощта.
Така и направихме. Междувременно разгледах на картата няколкото възможни цели, които предварително бях набелязал.
Обсъдихме заедно възможностите. Бяхме единодушни, че за утре искаме нещо по-леко, без много катерене и ранно прибиране.
Тя отговаряше на всичките ни критерии, плюс това подножията ѝ бяха ниско, така че щяхме да спим на относително нестудено.
Следва доста продължително шофиране по магистрали, първокласни и не толкова класни пътища (шофьор тази вечер бе Гергана).
Накрая свихме встрани по един земен път между нивите. Намерихме една изоставена нива с малко тревичка и разпънахме палатката.
Не си спомням дали вечеряхме, може би не, защото вече бе минало полунощ. Време беше за сън и почивка, че утре ни чакаше дълъг път.
В заключение съм длъжен да напиша, че Синяцико е много интересна планина и за преходи без сняг.
Могат да се измислят много и разнообразни маршрути, а гледките при хубаво време са впечатляващи.
Още на тръгване започнах да си кроя планове как догодина ще дойда през пролетта, когато няма сняг.
На другата сутрин се събудих от светлината на слънцето, която прозираше през плата на палатката.
Отворих палатката и що да видя - през нощта сме били стигнали до самото подножието на планината!
Камбуница се издигаше стръмно пред нас, а Слънцето се беше показало над нея и светеше ли, светеше...
Още ни се спеше, така че не можахме да съберем бързо багажа и бързо да потеглим, но пък днес имахме достатъчно време...
А какво се случи след това в планината Камвуния - това вече е друга планина, друг преход, друго приключение, друг пътепис...
(Следва продължение - връзка към пътеписа за планината Камвуния...)
Връзка към избраните снимки за пътеписа в планинарския форум:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Svetlix написа:
Хубава разходка! Поздравления!
Мерси!
Като обходиш българските планини и отеснеят пределите на България - започваш да се заглеждаш към съседните страни.
Няма по-хубаво нещо от това да видиш нещо ново, нещо непознато, нещо различно!
Гърция е близо. Има много неща за разглеждане - планини, морета, градове, църкви, музеи...
За всекиго по нещо, както се казва. Гърция е като огромен пъзел, който се опитваме да наредим...
Лично мен по гръцките планини ме запали dido (бутам след осмата бира) през септември 2014 г., за което съм му много благодарен.
Оттогава редовно обикалям Гърция и „нареждам пъзела“... парче по парче... планина по планина...
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Май 07, 2020 12:15 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3375 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Продължението: пътеписът за последния ден от екскурзията - 04.03.2019 г. - планината Камвуния, язовир „Полифито“ и град Кожани:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
При желание можем да се групираме по интереси - планинари и фотографи на птици (но вечерите сме всички на масата)
Също при желание можем да прекараме повече от 4 дни в района.“
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
В този ред на мисли се сетих, дали случайно някой има инфо за интересни местенца в гръцката част на Родопите? Честно казано не намирам нищо в нета.
Едно от местата, които трябва да се посетят в тази част на Гърция е тракийската могила край с. Малка Доксипара.
Невероятно е там - миналата година я посетихме.
Входът беше безплатен.
В този ред на мисли се сетих, дали случайно някой има инфо за интересни местенца в гръцката част на Родопите? Честно казано не намирам нищо в нета.
Едно от местата, които трябва да се посетят в тази част на Гърция е тракийската могила край с. Малка Доксипара.
Невероятно е там - миналата година я посетихме.
Входът беше безплатен.
ристо,освен че входа е безплатен, което верно че за като в гръчко е невероятно, какво друго толкова невероятно има дето не може да се види в бг? нека само не охкаме и ахкаме ами и да говорим,все пак сме словесни съцесва а не хайванчета нали?
Между дрегото, мога да напиша четири романа и още толкова монографии зе безумния мързел, арогантност и некомпетентностн на недооправените същества от женцки и мъжски секс, с които се срещаш при визита на някой от сходните обектите в бг. А за зарязаните на произвола на елементите обекти в бг ич и не ми се коментира.
Чет Май 07, 2020 11:05 pm
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
Svetlix написа:
Благодаря и на двама ви. Ако някой има и други идеи - да казва.
имам. да напраивш още малко расоjки из бг, а слред това да се заглеждаш по чуздото. и имай изподнад и около впредвид че идеата ми е толкоз експиртна колкото не можиш си напреставиш.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
):
