Връх Ботев през Голям осрядък и Михова планинка

Преди 2-3 години взех траковете на Тони от София и на Николай от Русе, най-сетне се наканихме да преминем маршрута.
Рано сутирнта паркирахме до паркинга под хижа Плевен /Мазането/, преминахме през паркинга и тръгнахме в обратна посока /север/ по пътя, който го няма на картата, а под него има водопровод с водата от водохващането в района. Преди това прескочихме една порта, които прегражда пътя, непосредствено до паркинга.

Пътят държи височина около 1000м, по-надолу вероятно слиза към ВЕЦ "ВИДИМА". След като повървяхме 30 мин по него, хванахме странично ребро и се изкачихме от 1000м до 1200м за 30 мин през гората до билото на реброто, започващо от ВЕЦ-а. Пресякохме стари пътеки идващи от нашата посока, вероятно по тях са изкарвали стада на паша. По билото има стара пътечка, излязохме на Голям осрядък, оттам се виждаше нашия маршрут по гористо скалното ребро вляво, вдясно по съседно ребро е алпийския тур Централен ръб, започващ от боровата горичка:

След поляната Голям осрядък пътечката плавно се изкачва в гората, наклонът постепенно се увеличава и в края на гората под първата скала е около 45 градуса, на 2-3 дървета има синя боя. Като се стигне до скалата се подсича наляво 20-30м и се виждат няколко естествени стъпала в скалата по които се изкачихме. Промушихме се под последното дърво и задрапахме по стръмния тревист склон /наклон пак около45-50 градуса/. Трябва да се внимава, защото изпързаляш ли се надолу, спирането ще е след няколкостотин метра. Следва полегат участък от който съм снимал втората скала:

В средата има стръмен улей /пак "любимите" ми, определени на око 45-50 градуса/, в средата има двуметров праг, за да е по -интересно, хлъзгаво, затревено. Снимка от улея:

Поглед назад от втората скала, в близък план в сянката е изхода на улея, а десния склон /ръб/ на скалата всъщност е склона на първата скала по която се изкачихме от гората. Тези части от двете скали се сливат някак си на тази снимка, даже се виждат листата на последното дръвче, под което се промушихме, те са по-светлозелени:

До тук две сериозни препятсвия.

Западно от нас по съседното ребро има борова горичка, за която от Владов знам, че е началото на тур Централен ръб, само че се подхожда от към х. Плевен и Водните дупки:

Целият тур със стръмните затревени участъци, по които можело да се изкачи без катерене по скали /цитирам Владов/, Делчо мисля, че беше го качвал по този начин /аз ще пропусна Smile

/:

По нататък се изкачваме към скаличката в средата, това е най-високата точка на Михова планинка /1866м/:

От там се вижда останалата част от маршрута с изключение на шеметната премка пред нас, до която трябва да се свлечем:

Тръгнахме да слизаме към премката по този улей с камъните:

В средата на улея "естествено" има праг, колегата ми е снимал, като го откатервам:

На следващата снимка е южния склон /може би почти стена/ на Михова планинка, която ние слязохме по улея с камъните, вляво от централната тригълна скала, бяхме донякъде проверили визуално и десния вариант по тревните пояси, но там е толкова стръмно, че виждаш само 4-5 м напред и помислихме, че е пропаст. Гледайки после склона видяхме нещо, като следа от пътека през по-зелените треви. Колегите преди нас са слезли оттам, според техните тракове:

Това слизане е третото и последно сериозно препятствие.

След премката се катери прагче, изкачва се улейче, минава се по тераска над отвес:

И порта има:

Продължихме нагоре по затревения склон вдясно:

Един хубав поглед назад /на север/ към южния склон на Михова планинка:

Тази скала и още 3-4 след нея биха били препятствия през зимата, ако някой реши да се пробва, ние ги подсякохме отдясно /запад/ с изкл. на последната, при нея беше от изток:

Колегата на върха на посл. скала:

Последен поглед назад по реброто:

От реброто се излиза в близост до този завой:
https://map.bgmountains.org/#map=17/2774965.91/5271141.87/0

Кравите са направили пътечка по в ниското към чешмата до з. Маринка, може и натам да се тръгне в зависимост от последващото ходене.
Не препоръчвам слизане по този маршрут.

После се качихме на връх Ботев и слязохме "по кабела".

От паркинга до завоя над Маринка сме вървели 4 ч 30 мин, после още 45 мин до вр. Ботев. Със слизането и обяда 9 часа, денивелация 1600-1700м.
Колегата определи маршрута, като "приключенски" Smile

	Plamen К написа:
	... Целият тур със стръмните затревени участъци, по които можело да се изкачи без катерене по скали /цитирам Владов/, Делчо мисля, че беше го качвал по този начин /аз ще пропусна /:

Хубаво си ме цитирал, само че въпросните тревни участъци са от запад на ръба и от твоята снимка/на източната страна/ не се виждат, затова може да ти се е сторило някак по-трудно. При все това, тези участъци не са толкова сложни. Щом с това ребро сте се справили, не виждам причина да не опитате и съседното. Не мисля, че ще ви затрудни, ако решите някога да го пробвате, нито е по-трудно. А за по-сигурно - пиши ако се интересуваш, да ти дам схема откъде да минете по специфични тревни корнизи, които по гидовниците ги няма, а избягват праговете...Няма ги защото зиме са лавинарници, но лятно си е трева и по нея се ходи.
Едно ще се съгласиш обаче - това дето сте минали е голяма красота. Рядко се срещат по нашите планини такива преминавания.

vladofff написа:

	Plamen К написа:
	... Целият тур със стръмните затревени участъци, по които можело да се изкачи без катерене по скали /цитирам Владов/, Делчо мисля, че беше го качвал по този начин /аз ще пропусна /:

Хубаво си ме цитирал, само че въпросните тревни участъци са от запад на ръба и от твоята снимка/на източната страна/ не се виждат, затова може да ти се е сторило някак по-трудно. При все това, тези участъци не са толкова сложни. Щом с това ребро сте се справили, не виждам причина да не опитате и съседното. Не мисля, че ще ви затрудни, ако решите някога да го пробвате, нито е по-трудно. А за по-сигурно - пиши ако се интересуваш, да ти дам схема откъде да минете по специфични тревни корнизи, които по гидовниците ги няма, а избягват праговете...Няма ги защото зиме са лавинарници, но лятно си е трева и по нея се ходи.
Едно ще се съгласиш обаче - това дето сте минали е голяма красота. Рядко се срещат по нашите планини такива преминавания.

Безспорно, много е красиво!
Това е изглед от сев. запад:

.

Прати ми схема на лично съобщение, моля!
.

пратих...