Качване по Oлимп - дали беше там или ...

Виждам доста от нас използваха четирите почивни дни за да отморят по планините. Аз също се включих в ходещата агитка - и успях отчасти да реализирам моя план отпреди няколко месеца - качване на Олимп, комбинирано с ходене до местността Метеора - за удоволствие на по-възрастните членове на семейството ми. Та ето го краткото описание:

Къмто Февруари - Март започнах да планирам въпросното ходене - адски полезна ми беше статията на Емил Алексов - http://www.emilaleksov.com/index.php?module=stories&story_id=3&lang=bg. Четирите дни бяха предостатъчни за това, само времето беше неизвестния фактор. Сравнително топлия април и първи дни на май ме обнадеждиха. Последвалите порои в средата на Май обаче почти ме отказаха от ходенето.

На 22 и 23 следях прогнозите по www.wunderground.com и http://www.poseidon.ncmr.gr/weather_forecast.html непрекъснато. Нещата хич не стояха розови - в гръцко го даваха облачно, с леки превалявания, високи макс. дневни температури от порядъка на 24-26 градуса. При тази прогноза се запънах да не ходя, но не можах да изляза на глава с родителското тяло и - на 24-и към 10:30 тръгнахме на юг.

С тръгването попаднах на очакваното зверско задръстване на Владая. Завъртях обратно и минах по обиколния път през Железница за Дупница. Пътят беше пуст, карането - леко. След Дупница навалицата по пътя се увеличи малко. Към 14:00 пресякохме границата - дотук 207 км. А - приятно ме изненада разликата, която открих спрямо описанието на Емил по-горе - влизането в гръцко се позна по рязкото скапване на асфалтовата настилка Smile

Порастваме явно Wink

Чакаше ни слизане до Тесалоники и от там до Катерини и Литохоро - курортното село в подстъпите на Олимп. За Тесалоники решихме да минем през Килкис (Кукуш) - пътя изглеждаше по-равен. За съжаление селата там бяха по-нагъсто и като цяло пътуванаето беше по-бавно, отколкото по обичайния път през Серес.

Към 16:30 бяхме на околовръстното на Тесалоники - 135 км от границата. Там се качихме на магистралата и след 90 км, към 17:30 бяхме в Литохоро. По магистралата се плащат тол-такси на две места, по 2 евро - носете дребни.

Литохоро и входа на долината при Олимп (дясно):

До 18:00 намерихме хотел за родителското тяло и поехме нагоре по дългия и лъкатушещ път към сърцето на Олимп. Минахме покрай чайната Ставрос и към 18:40 бяхме на паркинга при чайната Приония, 1070 м нм.в. Последва трескаво 20 минутно обличане и пореждане на раниците. В 19:00 поехме нагоре:

Чайната Приония и паркинга:

Наоколо буковата гора лъщеше прясно измита, тук там ниски облаци замъгляваха околните склонове. Във въздуха имаше доста влага - скоро беше валяло и на места джапахме из локвите по една доста странна пътека - хората бяха оформили нещо като стъпала от наковани за земята къси греди. Растителността наоколо също ме озадачи - гората си беше бук, но поне до 1500 метра нм.в се срещаха растения, типични за по-топлите и ниски места - поляни от момина сълза, черешови дървета, чимшири. Последните ги имаше и по-нагоре - до над 2000 метра.

Изкачвахме се в стегнато темпо, с около 400 метра на час. Скоро напуснахме буковата гора и навлязохме в иглолистна - черна мура мисля. След около 1500 м. нм.в. пътеката пресече един дълбок лавинен улей и тръгна остро нагоре по поредица от серпентини. Там някъде горе вляво видяхме светлина - хижата Спилиос Агапитос (refuge A). Въпросната светлина беше доста изнервяща - гледахме я още един час докато пъплехме стръмно нагоре. Към 21:40 най-сетне пристигнахме там.

Хижата е разположена на 2050 метра нм.в. на изнесен над лавинния улей скален ръб. Изгледът е право на изток, вижда се Егейско море. Посред нощ насреща могат да се забележат светлинките по брега на най-западния израстък на полуострова Атон. Западно, зад гърба на наблюдателя остава стръмния склон с подстъпите към върховете на Олимп.

В хижата има любопитни порядки - любезните домакини ти връчват на влизане чифт чехли, обувките отиват в шкафа. Генераторът и осветлението се гасят в 22:00, в тоя час приключва и записването на нощуващите. Преспиването е 7 евро за членове на туристически клубове и 10 за останалите. Предлагат се напитки, храна, дребни туристически принадлежности от сорта на челници, шапки, ръкавици и прочее. А, и узо за тия, които са си забравили ракията в къщи. Ама до 21:30 Sad

Закъсняхме демек.

За наша радост почти веднага срещнахме двама българи - Милена и Сашо - с тях се качихме до горе и слязохме обратно на другия ден. Хапнахме, обелихме по две приказки и легнахме в леглата. На другия ден станахме към 6:30. Навън беше приятно, с добра видимост към морето и върховете отзад:

Слънчево отражение на Егейско море, слънцето е в облака горе:

Канарите на Митикас ни чакаха на 900 метра над нас:

Спилиос Агапитос (refuge A):

Хеликоптерна площадка над лавинния улей:

Тръгнахме към 8:00. Малко преди това Митикас изглеждапе така:

След първите 100 метра се спусна гъста мъгла, видимостта падна до 20-на метра и оттам нататък цялото качване до върховете беше млечнобяло и монотонно. Така и не разбрахме къде точно ходихме, направо получих гърчове като знам какви гледки има наоколо. Към 10:40 бяхме на Скала - разклона към върховете Сколио на запад и Митикас и Стефани на изток:

Скала:

Скала, Началото на пътеката за Митикас:

Милена, Ива и Сашо на Скала:

Аз влизам в кадър:

Горе имаше малко пресен сняг, скалите бяха мокри и пътеката към Митикас беше затворена, или поне нямаше следи от хора по снега. Решихме да не ходим до Митикас и поехме към Сколио. Така или иначе видимостта беше никаква, нямаше нужда от излишни рискове по непознатата пътека. Сколио беше на 20-на минути път през мъглата, маркиран от една бетонна колона и метална кутия с книга за подписи. Написахме си имената вътре, хапнахме набързо под брулещия студен вятър и поехме обратно към хижата:

Сколио 2905 м, пиша в книгата на върха:

В 13:30 бяхме обратно на Спилос Агапитос. Пихме по една бира, кратка почивка и поехме надолу към паркинга на Приония, разминавайки се с ... тълпи българи.:

Почивка:

Една от вековните мури при хижата, скрита в мъгла:

Механизация:

Серпентините на пътеката под хижата:

Стигнахме до Приония към 16:20. По пътя ни валя малко дъжд и градушка, имаше и малко трясъци - боговете спореха явно ... Това беше. Чудесна разходка, само дето нищо не видяхме от шеметните гледки горе. Това за запален фотограф като мене е убийствено, преживях го някак си, но сигурно пак ще идем след около месец, като се стабилизира времето.

Последната промяна е направена от dido на Чет Май 31, 2007 10:01 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Не губи кураж. Само здраве да е, следващия път работата ще стане и видимостта ще бъде добра. Поздравления за качественото ходене. Снимките никак не са лоши. Даже напротив! Very Happy

Браво Дидо, чудесни снимки и хубаво ходене! Правилно сте преценили, че няма смисъл да се трепете по мокър терен без видимост! То пролетното време е неустойчиво, предполагам и там както и тук. Нали не сме толкова далече. Септември е месецът за тая работа, поне доколкото съм чел. Още един път поздравления за успешното ходене. Следващия път поне му знаеш реда, ще ходиш като у дома си! Wink

Абе Септември стои най-добре наистина. Иначе Сашо - Човека, с който се запознах там, ми пусна муха пак да ходим на 10-11 юни сега, ако е благоприятно времето. И той се изнерви бая от мъглата...

Точно по същото време бях на Митикас - качихме го на 26 май 2007, някъде около обяд. Не беше лесно, защото скалите бяха мокри, бяхме доста разнородна група и се наложи да ползваме осигуряване след разклона на Скала - там наистина си е трудно, особено когато времето не е добро и най-вече влажно, както и когато имаш тежък товар на гърба си. С времето горе-долу имахме късмет, но си беше и доста проненливо - някъде около 5-7 градуса. Интересно, че сняг имаше доста повече, отколкото в Рила и Пирин, макар че Олимп е доста по на юг. При топло и сухо време обаче, както и ако си оставиш раницата на Скала, смятам, че не е чак толкова трудно. Но иначе в сравнение с нашите Мусала и Вихрен, Митикас си е доста по-труден. Другият път ще пусна и снимки.

Ония дни е имало пресен снеговалеж - така ни каза хижарката.